— След откритието в Лейк Дистрикт Марко отиде да проучи друго място, белязано като „опустошено“ в Книгата на Страшния съд, най-странното от всички записани всъщност.
След това обясни, че един остров в Ирландско море бил първият, описан по този странен начин в книгата. Остров Бардси се намираше срещу уелското крайбрежие. Според Уолас отец Джовани заминал да говори с някакъв свещеник, който познавал много добре историята на острова.
Именно към свещеника пътуваха в момента. След като напуснаха Лейк Дистрикт, караха на юг цяла нощ, върнаха се в Ливърпул и оттам продължиха в Уелс. Целта им се намираше на върха на Уелския полуостров — дълъг пръст, сочещ право към Ирландия.
Остров Бардси се намираше на няколко километра в морето. Грей забеляза сиво-зелената му гърбица на фона на притъмняващото небе. Беше малко парче суша, дълго не повече от три километра. Дъждовен облак премина над билото му и бавно се насочи към брега.
За щастие непосредствената им цел се намираше много по-близо. Църквата „Сейнт Хайуин“ се издигаше над брега, брулена от ветрове и вълни. Именно оттук отец Джовани бе започнал търсенето си.
Църквата бе от сив камък, с покрит с плочи покрив. Големите готически прозорци се взираха към мрачно гробище. Постройката гледаше към малко рибарско село с разноцветни каменни къщи и криволичещи улички.
Слязоха от колата и се присвиха от студения вятър откъм морето. Вълните се разбиваха тежко в брега. Миришеше на водорасли и сол.
— Ще остана при колата — каза Сейчан. — Не искам някой пак да я открадне.
Грей не си направи труда да й отговори — тя не заслужаваше никакъв отговор.
Доволен, че се е отървал от нея, Грей поведе останалите покрай църквата към жилището на енорийския свещеник. По пътя се бяха обадили по мобилния телефон на Сейчан в църквата и си бяха уредили среща с отец Тимъти Рай. Свещеникът бе поласкан от интереса им, докато не научи причината за посещението.
— Марко е мъртъв?! — бе възкликнал смаяно. — Не мога да повярвам. Видях го само преди няколко месеца.
Грей се надяваше, че свещеникът разполага с информация, която да им е от полза.
Преди да стигнат до вратата, тя се отвори. Свещеникът се оказа по-възрастен, отколкото създаваше впечатление по телефона. Беше слаб като клечка, сало с няколко кичура коса на темето. Носеше увиснал вълнен пуловер. Забърза да ги посрещне, като се подпираше на чворест бастун. Усмивката му бе топла и приветлива.
— Да се скрием от вятъра, преди да ни е избил зъбите. — Отец Рай им махна с кокалеста ръка да влязат. — Сложил съм чайника на печката, а старата Маги донесе чиния ягодови кифли. Най-добрите в цял Уелс.
Влязоха в стая с дървен под и толкова нисък таван, че Ковалски трябваше да се наведе. Стените бяха от същия камък като църквата, а в малката камина радостно играеха пламъци. Дългата маса бе подредена за късен сутрешен чай.
Стомахът на Грей изкъркори, когато усети аромата на ягодовите кифлички, но не искаше да се застояват много дълго. Времето го притискаше, а тревогата стягаше гърдите му. Погледна Рейчъл. Възрастният свещеник вече си я беше харесал и я водеше за ръка към масата.
— Ти ще седнеш тук. До мен.
Уолас все още стоеше на прага с Руфъс, явно несигурен дали не трябва да остави кучето навън на студа.
— Какво чакате там? — сгълча ги свещеникът. — Влизайте, че ще измръзнете.
Поканата беше за двамата. Руфъс реагира преди Уолас — насочи се право към огъня, сви се на кълбо и въздъхна доволно.
Щом всички се настаниха, Грей взе думата.
— Отец Рай, можете ли да ни кажете защо отец Джовани…
— Горкото момче — прекъсна го свещеникът и се прекръсти. — Да почива в мир. — Обърна се и потупа Рейчъл по ръката. — Ще се моля и за вуйчо ти в Рим. Зная, че е бил добър приятел на Марко.
— Да. Благодаря ви.
Свещеникът се обърна към Грей.
— Марко… нека помисля. За първи път дойде в църквата преди около три години.
— Тоест малко след като посети разкопките ми — добави Уолас.
— След това се отбиваше доста често, обикаляше цял Уелс. Разговаряхме за какво ли не. А през юни се върна от остров Бардси. Беше много развълнуван. Все едно нещо му беше изкарало акъла. Цяла нощ се моли в църквата. Чух — не че съм подслушвал, да не си помислите нещо — как отново и отново моли за прошка. Когато на сутринта се събудих, вече го нямаше.
Грей се върна на първото му посещение.
— Когато отец Джовани е дошъл тук за първи път, каза ли какво търси?
— Да. Беше тръгнал на поклонение на остров Бардси. Подобно на мнозина преди него. Да отдаде почит на мъртвите.
— Какви мъртви?
— Двайсетте хиляди светци, погребани в Бардси. — Старецът посочи към малкия прозорец с изглед към морето. Островът вече не се виждаше заради надвисналия над него тежък облак. — Марко искаше да знае всичко за историята на мъртвите.
Грей също.
— Какво му казахте?
— Каквото казвам на всички поклонници. Че остров Бардси е свещено място. Историята му е дълга и стига до времето, когато хората за първи път стъпили в тези прекрасни земи. Имам предвид хората, които изправяли камъните и изграждали древните грамади.
Уолас наостри уши.
— Говорите за неолитното племе, което първо е заселило Британските острови.
— Да. На Бардси още могат да се видят кръговете от колибите им. Още по онова време островът е бил свещен. Дом на кралското семейство. Знаете ли келтските легенди за фоморианите?
Грей поклати глава. Уолас присви очи. Явно знаеше, но искаше да чуе какво има да каже старият свещеник.
— Какво са тези фомориани? — попита Рейчъл.
— Не какво, а кои. Според ирландските легенди, когато келтите дошли на тези острови, открили, че жителите им са от древна, направо чудовищна раса. Вярва се, че били потомци на Хам, който бил прокълнат от Ной. Келтите и фоморианите векове наред водили борба помежду си по цяла Ирландия и островите около нея. Макар да не били умели с мечовете, фоморианите можели да пращат чуми на нашествениците.
— Чуми? — попита Грей.
— Да. Както се пее в една ирландска ода, те пращали на враговете си „велика изсушаваща смърт“.
Грей погледна Рейчъл и Уолас. Възможно ли бе именно това да е заличило планинското село?
— През вековете до нас са достигнали и други легенди за велики войни и несигурен мир между двата народа — продължи отец Рай. — Ирландските разказвачи твърдят, че именно фоморианите разкрили на келтите тайните на земеделието. Но накрая се стигнало до последната голяма битка на остров Тори, в която загинал кралят на фоморианите.
— Но какво общо има всичко това с остров Бардси? — попита Уолас.
Свещеникът повдигна вежда.
— Както вече казах, Бардси е бил дом на древното кралско семейство. Според местните предания кралицата на фоморианите се установила на острова. Тя била велика богиня и имала силата да изцерява болните и дори да лекува чумите.
— Нищо чудно, че Марко е идвал често — тихо промълви Уолас.
Грей искаше да го попита какво има предвид, но отец Рай още не беше свършил.
— И така, келтите завладели всички земи. Но дори техните жреци, друидите, разбирали колко свещен е този район и установили своя център на недалечния остров Ангълси. Младежи от цяла Европа се събирали да учат там. Но друидите смятали за най-свещен не него, а остров Бардси. Само най-изтъкнатите от тях можели да бъдат погребвани там. Сред тях е и най-прочутият друид на всички времена.
