славата на инките.
— Един вид, Второ пришествие — каза Норман.
— Точно така — потвърди Маги. — Това е ново свидетелство за християнско влияние. Ново доказателство за някакво западно присъствие тук.
— Щом са напускали долината, защо продължават да се крият? — попита Сам. Маги махна с ръка към Норман.
— Защото тук очевидно са открили нещо, свързано с живота им. Нещо, което им помага и лекува. Вулканичен извор или нещо подобно. Може би го охраняват.
Сам погледна Норман, а после отмести отново поглед към инкския крал, който влезе в дома заедно с Камапак. Всички загадки започваха и свършваха в Храма. Дано Норман успееше да си спомни какво бе се случило с него…
— Би ми било любопитно да присъствам на разговора им — промърмори Маги. Норман с кимване се съгласи с нея.
— А защо не го направим? — предложи Сам.
— Как? — попита Маги.
— Защо да не ги подслушаме? Нямат стъкла на прозорците. Норман разбира езика им. Кой може да ни попречи?
— Не знам кой — замисли се Норман. — Може би група мъже с копия.
— Не трябва да вършим нищо, което да предизвика недоверие към нас — предупреди Маги.
Сам обаче продължи да упорства. След като цял ден се бе тревожил за съдбата на Норман, не искаше повече да работи на тъмно.
— Ако шаманът и кралят обсъждат нашата съдба, искам да знам решението им — заяви той и взе пушката си.
— Трябва да обмислим тази идея — настоя Маги и докосна ръката му.
Сам се отдръпна от нея.
— Какво ще кажеш, Норман? — обърна се към фотографа. — Или предпочиташ да те закарат до олтара насила? Самият аз нямам желание да се женя.
— Добре. Щом поставяш нещата по този начин… — каза Норман.
Маги бе поруменяла от гняв.
— Не бива да постъпваме по такъв начин. Това е глупаво и освен това поставя под заплаха живота на всички ни. Сам също се разгневи.
— Това е за предпочитане, отколкото да се скриеш в някоя дупка — каза сърдито — и да се молиш на Бога да не те убият.
Шокирана, Маги се отдръпна от него и го погледна с болка в лицето.
— Мръсно копеле…
Сам внезапно съобрази, че Маги възприе думите му като намек за нейното преживяване в Ирландия; че се стреми да обори аргументите и за душевната и травма.
— Маг, съвсем нямах това предвид — опита се да обясни.
Маги дръпна Денал към себе си и обърна гръб на Сам.
— Пази се да не те убият — каза мимоходом на Норман и се отправи към района на къщите.
— Сам, трябва наистина да внимаваш какво говориш — смъмри го Норман. — Нищо чудно, че и ти, и чичо ти сте ергени.
— Не исках да каже, че…
— Разбирам те напълно, но все пак следващия път ще трябва да си мериш думите — каза Норман и го поведе към периферията на площада. — Хайде, Джеймс Бонд, да вървим.
Сам проследи с поглед как Маги се прибра в колибата, а после последва Норман. Сърцето му, което допреди малко гореше, сега се бе превърнало в купчинка пепел.
— Голям глупак съм.
— Това е безспорно — потвърди Норман.
Сам изръмжа недоволно и намести периферията на каубойската си шапка. Тръгна с бърза и сърдита крачка и задмина Норман.
— Да вървим.
Докато местните хора празнуваха, двамата достигнаха двуетажната сграда. Очевидно бе домът на „капак“, инкски благородник. Прозорците и вратата бяха украсени със сребро. От прозорците се виждаше светлината на запалено огнище и се разнасяха тихи звуци.
Сам се озърна, за да провери дали някой не ги е забелязал и задърпа Норман към тясната алея зад дома. Наложи им се да се движат един зад друг. Начело тръгна Сам. Видяха, че в двор, заграден с ограда, достигаща до раменете им, е накладен огън. На оградата имаше декоративни отвори с формата на звезди и полумесеци. Мястото бе идеално за шпиониране.
Сам даде знак на Норман да се приближи и надникна през един от отворите. Дворът се оказа градина, пълна с орхидеи и пълзящи растения. В средата му бе запален огън. На поставки бяха накацали спящи папагали, пъхнали глави под крилете си.
Пред пламъците бяха застанали двама души — Камапак и Инкари.
Шаманът докосна една от татуировките си с края на пръстите и промърмори молитва. Сетне извади от ритуалната си кесия щипка прах и я хвърли в огъня. Във въздуха се издигнаха сини пламъци. Кралят започна да прави кръг около огъня, а Камапак го заговори, като продължи да хвърля прах в пламъците.
Норман, застанал пред съседен отвор, превеждаше. Устните му бяха съвсем близо до ухото на Сам.
— Както вече ти казах, макар че кожата им е бяла и дойдоха отдолу, не са призраци от ука пача. Истински хора са — каза шаманът.
Кралят кимна в знак на съгласие и се взря замислено в пламъците.
— Вярно е. Храмът вече излекува един от тях. Инти ги прие. Но не са инки.
Камапак привърши ритуала си, отиде до една от тръстиковите рогозки и седна върху нея със скръстени крака.
— Вярно е, че не са инки, но не носят смърт в сърцата си като онези, които дойдоха тук толкова отдавна.
— Колко време измина оттогава, Камапак? — попита кралят с уморен глас и седна на друга рогозка до шамана.
Шаманът бръкна в една кесия и измъкна оттам дълго въже с много възли. Простря го върху каменния под. Това бе „кипу“, въже, на което се регистрираше летоброенето. Камапак посочи един възел.
— Тук е показано кога открихме мочиките в тази долина. Тогава войската ти пристигна за пръв път тук. Оттогава изминаха петстотин и трийсет години — каза шаманът и плъзна ръката си върху друг възел. — А в тази година ти умря.
— Умря? — Сам погледна озадачено фотографа.
— Това каза той — поясни Норман и вдигна рамене.
Изненадан, Сам присви вежди и се приготви да продължи подслушването, когато бе стреснат от крясък зад гърба си. От двата края на алеята имаше хора със запалени факли. Бяха ги заловили на местопрестъплението. Върху тях се посипа поток от ругатни.
— Казаха… Казаха да излизаме — смотолеви Норман.
Сам механично докосна пушката, но сетне размисли. Всъщност трябваше да разберат какво ще се получи от цялата тази история.
— Добре, да излезем.
Заобиколи Норман и отиде при чакащите го стражи. Лицата им изразяваха гняв. След малко бяха обградени от мъже с копия и факли. Музиката спря. Към тях се насочиха стотици погледи. На вратата се появиха шаманът и кралят. Шаманът размени няколко реплики със стражите. Кралят не каза нищо. Сапа Инка най-сетне вдигна жезъла си и всички замълчаха. Обърна се към Сам и го заговори на неправилен английски.
— В храма Инти шепна твоя език на ухото ми, за да мога да разговарям с теб. Влез. Ела да научиш това, което търсиш в мрака — каза кралят. Извърна се и влезе в сградата.
Камапак се намръщи. Очевидно бе разочарован от поведението им. Даде им знак да го последват в
