дори и да се опитаха отново да съблазнят с драната някой като Криго.
Както обикновено, Рьолстра и този път не си бе дал труда да я занимава с новини за семейството, знаеше, че изобщо не се интересува от многобройните си сестри. А и тя държеше съгледвачи в имението на баща си и знаеше, че той също я шпионира — това бе част от циничната и твърде забавна игра доверие помежду им. Обръщението „мила дъще“ бе издържано в същия тон.
Високата смъртност от разпространението на болестта разкрива пред нас чудесни възможности — мен специално ме интересува най-вече Ейнар, а теб — Тиглат. Кютейн — синът на починалия княз, е едва на десет зими, а вдовицата е глуповато нищожество, което не може да командва дори собствените си прислужници. Наскоро бяха открити някои документи, според които земите на Ейнар някога са влизали в територията на Княжески предел. Пимантал от Фесенден ще реагира остро на моите намерения, тъй като и той е хвърлил око на същите земи. Искам да те зарадвам с добрата новина, че наскоро със Сомер от Изел подписахме тайно съглашение, според което той ще подкрепи претенциите ми към Ейнар. Можеш да съобщиш това на съгледвачите му в твоя двор, както и на онези в двора на Волог, за да може той сам да се убеди, че ще му е много по-изгодно да застане на моя страна, а не на страната на Фесенден. Двамата са свикнали да действат в съдружие още от времето на епидемията, и се опасявам, че това може да продължи.
Сигурно знаеш, че русокосата невеста на Елтанин от Тиглат е починала при раждане, а първият им син умря още по време на чумата. Имат още един син, който засега е жив и здрав, но за Елтанин се говори, че бил доста състарен и съсипан от загубата на скъпите си същества, а и все още не можел да се възстанови напълно след преболедуваната чума. Властта и в други княжества е доста отслабнала, но за това ще стане дума в следващото ми писмо.
Нашите съюзници от Мерида ми съобщиха, че ще изчакат заминаването на Роан за Риалата и отново ще нападнат Тиглат. НЕ БИВА ДА ДОПУСКАМЕ ТОВА, трябва да се придържаме към първоначалния си план. И трябва да те предупредя, скъпа ми дъще, че този път всяка твоя лудория ще се окаже фатална.
По устните на принцесата плъзна саркастична усмивка. Не беше необходимо баща й да намеква за многобройните й любовници. Още в началото на зимата бе прекъснала всякакви любовни отношения и се постара всички да разберат, че спи сама. Във Феруче пристигаха достатъчно външни хора, които разнасяха из цялата страна слухове за нейната добродетелност, и никой не подозираше за тайните кроежи на бащата и дъщерята.
При първа възможност говори с твоето меридско пале. Не можем да допуснем прибързаните им и необмислени действия да осуетят първоначалния ни план по отношение на Роан и неговата вещица- слънцебегачка. Категорично ще заявиш пред меридците, че ако ни попречат да изпълним намеренията си, ще жадуват за дивотията на яловите си земи от най-тесните и тъмни килии в подземието на Канарата.
Във връзка с доста грубите ти намеци за бъдещето на твоите синове трябва да ти кажа, че ако приличат на теб и на мен — а аз мисля, че е точно така, само ще си навредим, ако още сега им кажем какво ще наследят след възмъжаването си. Напоследък Рузалка и Киеле са се хванали за косите заради младия господар Лиел от Ваес, който си търси съпруга. Препирните им доста ме забавляват, тъй като ми напомнят за времето, когато ти и Пандсала се карахте за Роан. Дъщерите се ядат една друга заради мъже, докато синовете се бият помежду си за власт и имоти. Преди да обещаем каквото и да е на твоите момчета, нека първо изчакаме да видим какво ще излезе от тях.
При всяко положение, мила Ианте, двамата с теб знаем, че ако имаме късмет, един ден твоите синове ще управляват Пустинята. Засега трябва да чакат, а един ден ще могат да вземат всичко, което пожелаят.
Тя въздъхна със съжаление — предчувстваше, че отговорът му ще бъде точно такъв и дори не бе очаквала, че ще вземе присърце предложенията й. Добре би било да се затвърди чрез документи собствеността на момчетата върху земи и имения, но Рьолстра беше прав — щяха да израснат като съперници, които непрекъснато гледат да подлеят вода един на друг! Ианте смяташе, че трябва да се държат здраво един за друг, поне доколкото позволяваха амбициите им. Майката не хранеше никакви илюзии по отношение на собственическите им инстинкти. Нямаше нещо, заради което четиригодишният Рувал и едва тригодишният Марон да не са скарали, а Сегев, който наскоро бе навършил една зима, наблюдаваше разправиите между братята си с огромен интерес.
Бащите им бяха все хубавци и благородници с чудесно потекло. От гърдите на принцесата се изтръгна въздишка при спомена за тях: Челан с неговия пламенен поглед и прекрасно тяло, невероятното въображение на Еваис в леглото, еротичните игри на Атил… Горкият Атил — великолепните дрехи, накити и коне, с които го обсипваше принцесата, все му се виждаха недостатъчни, и за разлика от останалите бе настоявал да се ожени за любимата дъщеря на Върховния княз. Тя бе привлечена от слънчевата му хубост заради спомена за Роан и след като настоятелните му молби започнаха да й досаждат, никак не й беше лесно да се разпореди да го убият. Челан и Еваис поне излязоха достатъчно благоразумни и си тръгнаха веднага, щом им заповяда. Беше й забавно, като си мислеше, че на времето, докато живееше в Канарата, би подскочила от радост при най-малката възможност да се омъжи за някой от тях. Дългогодишното упражняване на абсолютна власт в собствените й владения я беше убедило, че просто не е родена за съпруга.
Въпреки това, спомените за любовните нощи неизменно всяваха смут в душата й, и тя отправи мислено проклятие към заговора, заради който се налагаше да се въздържа от подобни удоволствия. Според докладите на съгледвачите й в Канарата, напоследък баща й преспивал с всяка фуста, която му попаднела пред очите — но никоя от тях не бе забременяла, дори и дъщери вече не се раждаха. Ианте се изкиска злорадо — според някои слухове Рьолстра бил импотентен. Така му се падаше…
В края на писмото си я предупреждаваше, че занапред дълго време няма да си пишат. Ианте никак не съжаляваше за това; изгори пергамента и излезе от стаята доволна, че не й се налага да съчинява отговор. Беше принудена да се сдържа пред баща си и с времето това започваше все повече да я дразни.
Жените в тъкачницата бяха потънали в работа. Принцесата разгледа с нарастваща възбуда покривката и възглавниците, които бяха почти готови. Върху плата бяха втъкани картини на дракони през различни етапи от любовния им период — великолепни сцени в пъстри искрящи цветове, които принцесата сама бе избрала. Едно от паната изобразяваше битка на двама самци върху пясъка. Зловещите им нокти преливаха в пурпурно-оранжеви тонове, от раззинатата паст на единия и раната в хълбока на другия капеше алена кръв. Следващото пано бе изпълнено с не по-малко предизвикателен сюжет — десетина натежали от яйца женски кръжаха бавно около унесен в ритуалния си танц самец с невероятно набъбнала, почти неприлична мъжественост.
Третото пано изобразяваше съвокуплението на самец и неговата женска — с оголени и остри като кинжал зъби, езиците им се стрелкаха хищно навън, в телата им се долавяше осезаемо трепета на насладата; около тях хвърчеше златист пясък, ярко очертан на тъмния вход на пещерата. Ианте се разсмя, усетила ужасяващата омая на акта.
Почти готово беше и последното пано. Платът бе опънат на рамката и част от изображението все още стоеше недовършено, а само белязано с пъстроцветни конци. Долавяха се очертанията на новоизлюпените дракони, които се биеха ожесточено помежду си. Белотата на разчупените черупки контрастираше рязко със синкавите, тъмночервеникави, бронзови и златистомедени тела на малките дракони. Силен млад дракон бе впил хищно нокти в трупа на мъртвия си събрат, готвейки се да го погълне; очите му блестяха възбудено в червени отблясъци, впити лакомо в сочната кървава плът.
В бродираните винетки върху възглавниците се различаваха мотиви на слети в любовен акт дракони, схватки на живот и смърт между самци-съперници, новоизлюпени младенци, които си подаваха един на друг кървави хапки, пламъци, грейнали в сенките на дълбоки пещери. Тя бе отхвърлила тези мотиви като недостатъчно подходящи за драпериите около леглото, върху които бяха изтъкани най-вече сцени на разюздани съвокупления, и когато се спуснеха плътно една до друга, създаваха илюзия за малка пещера на
