онези, които през цяла нощ се бяха стичали от близките имения. След някой и друг ден ливадите и хълмовете наоколо щяха да се изпъстрят с палатки и Чей щеше да въдвори ред в привидната бъркотия. Но Шонед не можеше да изчака, за да види войската, която трябваше да оглави.
— Господарке — извика задъханият Байзал, — моля те да не тръгваш още сега! Какво ще правя, докато пристигне господарят Чейнал?
— Ще се грижиш за прехраната на хората, за снаряжението, за конете и ще се готвиш за война. Ако ти остане време, можеш да помислиш за плана на новото имение. Довиждане, господарю.
Тя продължи нататък, а Байзал я изгледа смаян, забравил да затвори уста, като комична смесица от тревога и възхищение. До нея яздеше Оствел, който я изгледа бегло и каза:
— Той ще изпълни всичко, което си му заръчала, можеш да бъдеш спокойна.
— Ако не загуби ума и дума от притеснение и свърши всичко както трябва, ще си заслужи напълно новия каменен замък.
Те продължиха през хаоса от палатки пред стените на крепостта и поеха по брега на Фаолаин. Шонед знаеше колко необмислена изглежда постъпката й в очите на всички, но беше твърдо решена да изпълни замисленото още преди пристигането на Тобин и Чейнал, които щяха да направят всичко възможно, за да я спрат. Нищо не можеше да се изпречи на пътя й, никой друг не можеше да изпълни дълга й вместо нея и тя почувства облекчение при мисълта, че личните й мотиви съвпадат с дълга й на съпруга и княгиня.
Войската на господаря Елтанин беше изцяло погълната от защитата на Тиглат, и оттам Шонед не можеше да очаква помощ за освобождаването на Роан. Рьолстра бе разположил войската си на юг и Чей не би могъл да осъществи успешно нападение над Феруче. Замъкът беше изграден сред непристъпни скали и двата прохода към него бяха добре пазени дори мирно време, а по време на война охраната се усилваше многократно. Роан можеше да се надява само на Шонед — своята княгиня, своята магьосница- слънцебегачка. Замисли се дали Ианте очаква от нея да наруши обета на фаради да не убива, надяваше се да я помислят за мекушава, това би облекчило задачата й, когато настъпи времето да се убива…
Отвсякъде го обгръщаше непрогледен мрак, тялото му бе просмукано от ледена пот, която тутакси се сменяше с изгаряща жарава. Сърцето му препускаше лудо в гърдите; широко отворените му очи търсеха на какво да се спрат и той разтърси глава, за да спре вихрения въртеж на света около себе си и да потърси котва в силите на собственото си тяло. Но отнякъде отново го погълна вихрушка, мракът сякаш попи в него и Роан усети разкъсващата болка на драконови нокти в плътта си.
С последни усилия успя да се свие на кълбо, потърси опора в стените на пещерата и с ужас се взря в сцените, които просветваха сред мрака. Навсякъде около него имаше дракони, които се биеха, любеха и убиваха; от зейналата им паст се стичаше кръв, очите им просветваха като взривени скъпоценни камъни, телата им се извиваха и сплитаха едно с друго, плющяха криле и от удара на опашките земята под него трепереше. Тук-там се разчупваха черупките на огромни яйца и злокобните звуци съпровождаха появата на свирепи същества, които веднага се хвърляха със зъби и нокти едно върху друго, устите им бълваха огън и пламъците се стрелкаха в зловещи изгарящи мълнии през бушуващия мрак на пещерата.
Драконов огън опари лицето и ръцете му и Роан изкрещя от болка. Разнесе се мирис на изгоряла плът, който погълна в себе си дори миризмата на драконова кръв и семе. Все още не го бяха забелязали и Роан се опита да се слее още по-плътно със стената зад себе си. Наоколо се вихреха двубои на живот смърт, яростни съвокупления, изригваха пламъци и бликаше кръв в жестока битка между живота и смъртта, битка за оцеляване и ново зачатие. В пролуките на пещерата свиреше жесток вятър, който завихряше мрака във въртопи от мирис на кръв, пот и семе, ледените му пръсти се вкопчваха в плътта му следващия миг изгаряха почернялата му кожа с непоносима горещина. Сред бушуващия наоколо ад от насилие Роан бе цяло проникнат от ужаса, че пламтящите очи ще го открия и зловещите окървавени нокти ще доразкъсат почернялата плът върху изтръпналите му кости. Шеметен порив на вятъра запрати към него разгневен самец и Роан изкрещя, задавен от дим в гърлото си — дим с вкуса на дранат…
— Роан!
Заслепен, той протегна ръце към гласа на жената и впи пръсти в хладната й плът…
— Шонед…
— Тихо, мили, всичко е наред, аз съм тук, при тебе. Разнесе се остър звън на метал като от оръжие, което изважда от канията и той присви замъглените си очи срещу ярка слънчева светлина, която изведнъж нахлу в пещерата. Заедно със слънцето при него се бе върнала и Шонед, неговата княгиня- слънцебегачка. — Няма нищо, любими, вече нищо не ни заплашва…
Вече не усещаше миризмата на дракони и на собствената си кръв, която изтичаше от вените му капка по капка, не долавяше и огнения дъх върху изгорената си кожа. Отнякъде по духваше ласкав ветрец с аромата на дива звездна роза, нежен като едва доловимото докосване на нечии длани по шията и лицето му. Той потръпна и опря лице в рамото й, забравил за страшните свойства на драната…
Нямаше никакви дракони, пещера и огньове. Всичко беше плод от виденията на треската и въздействието на дрогата.
Всичко свърши и засрамен от паническия си ужас, той се сгуши в своята Шонед. Тя се сви до него върху постелята и му шепна тихо и нежно, докато най-после той се унесе кротко и заспа…
След неспирна денонощна езда Шонед стигна в Цитаделата малко преди пладне. Едва устоя на изкушението да се срине от коня и да заспи непробудно, но успя да се овладее и тръгна с широка крачка през обления в ослепително слънце двор, подобен на искрящ фонтан от кипящи води. Слънцето стигна зенита си и тя усети съвсем осезаемо посланието в слънчевите лъчи, после чу нечий глас да й казва:
„Нека те благослови Богинята, господарке. Стигнахме благополучно в Тиглат и предупредихме господаря Елтанин за нападението на Мерида. Засега все още всичко е спокойно, но пясъчнити облаци над хоризонта показват, че опасността вече е близо. Валвис е погълнат от планове и подготовка за война, и всички чакаме твоите заповеди.“
Шонед кимна с глава, доволна от ясния образ на посланието.
„Нека те благослови Богинята, слънцебегачо. Продължете усилено подготовката за война, както се готвим и ние на юг. Срещу нас, от другата страна на Фаолаин, е изправена армията на Ръолстра. Не можем да разчитаме на помощ отвън, трябва да действате и да се справите сами. Предай на Валвис да не прави опити за нападение над Феруче, първо трябва да защити Тиглат. Обещавам, че князът скоро ще бъде свободен. Сега се разтвори добре, Клив, искам да те свържа с цветовете на принцеса Тобин. Отсега нататък ще се обръщаш към нея. Тя не е получила обучение на фаради и няма да може да ти отговори, но ти ще й съобщаваш всичко, което предаваш и на мене.“
„А ти? Какво ще правиш ти?“
„Не се тревожете за мене. А сега се съсредоточи върху светлината, за да откриеш принцеса Тобин.“
Тя се съсредоточи върху подреждането на прекрасни ярки цветове, които трябваше да пресъздадат образа на Тобин на далечния слънцебегач. Когато се убеди, че той ще разпознае принцесата, Шонед развърза свързващите ги ленти от светлина и ги остави да осъществят контакт.
— Надявам се, че вече сте свършили и най-после ще престанеш да се взираш така в нищото — обади се Оствел.
Беше забравила за присъствието му и затова го погледи стреснато.
— Да. Валвис скоро ще научи, че не може да разчита на помощ от южните провинции и трябва да
