река.
Онзи един-единствен път, когато бе участвал в сражение, Роан бе виждал замъка. В дрехи на прост редник той се беше бил заедно с войниците на бащините васали, докато родителите му смятаха, че е в Цитаделата и дреме над книгите си. След победата той бе останал в лагера при своите нови другари — долу, на пясъка — защото не би имало начин да влезе в крепостта заедно със Зеава и Чей, без да разкрие истинската си самоличност. И оттам бе съзерцавал Феруче, който се гушеше между два склона на възвишенията като накит между женски гърди. С прохладните си кули от розов и златист камък прелестната постройка би била великолепна лятна резиденция. Роан реши, че ще я подари за сватбата на Шонед. Ако изпълнеше своята роля в плановете му, както той се надяваше, бъдещата му жена щеше напълно да заслужава такъв необичаен подарък.
Всички му кроежи обаче се изпариха като дим, когато я видя да се приближава. Лунното сияние я превръщаше в тъмно сребро от воала върху косата до подгъва на дрехата. Той си бе създал по-ясна представа за формите й, когато я бе видял в облекло за езда, разбира се, но сега играта на сенките и отблясъците по дългите й бедра внасяше нещо ново, което накара дъха да замре в гърлото му. Роан заповяда на плътта си да мирува и тихо позова момичето по име. Шонед не се стресна, обърна се и запристъпва към него със свенлива усмивка на уста:
— Никога досега не съм се срещала е мъж посред нощ на тайно място… Но сигурно ще свикна… и ще започне да ми харесва!
Роан мислено я благослови, задето каза най-подходящите думи, а на глас рече:
— Когато се оженим, ще продължа от време на време да устройвам такива срещи. Макар да не знам какво ще помислят хората, когато разберат, че владетелят им трябва да се промъква скришом в тъмното, за да прекара няколко мига насаме със… съпругата си!… — Роан помълча миг и продължи: — След днешното ми държане се изненадвам, че въобще разговаряш с мен. Шонед, мислила ли си затова?
— Първо имам нужда да чуя какво е „това“ — отговори тя, без да го погледне.
Роан кимна; одобряваше предпазливостта й. Част от него обаче беше разочарована, задето момичето е престанало да му вярва сляпо както по-рано. Като съзнаваше колко нелепо е това разочарование, защото поведението на Шонед бе успокояващо доказателство, че тя може не само да чувства, но и да разсъждава, той с ласкав жест я покани на една пейка и когато седнаха (един до друг, но без да се докосват), започна:
— Ти знаеш какво става на Риалата. Идват всички, за да уреждат търговията за през следващите три години, за да решават спорове и тъй нататък; има също голям панаир и надбягвания — обикновено Чейнал печели повечето от тях и пълни делви с пари от продажбите на конете си.
— Ще присъства и Негова всесветлост с дъщерите си — промърка Шонед.
— С онези, които са вече моми за женене — каза Роан, прикривайки усмивката си. — Ето защо Риалата е толкова важна Когато помислят, че аз съм равнодушен към теб и ти към мен, (но с наранена гордост), ще си развържат езиците. А приказвайки с другите жени на Риалата, сестра ми събира всякакъв вид полезни сведения. Наред с това няма равна, когато трябва да се разпространяват слухове, изгодни за баща ми или за зет ми. С нея си приличате — добави той.
— Харесва ми как тя се държи със съпруга си — отвърна Шонед лукаво.
Роан внезапно бе осенен от видение: как спалнята му става поле за словесни битки (което, понякога се случваше с покоите на зет му Чейнал), но картината бързо бе изместена от друга по-завладяваща: Шонед в леглото. Пое дълбоко и продължително въздух, овладя се, дори изкара усмивка върху лицето си и рече:
— Доколкото я познавам, тя вероятно ще ти даде някой и друг урок.
— 0, не съм казала, че искам да следвам нейния пример — отговори момичето сериозно. — Никога не бих ти крещяла пред хора, Роан.
Той я изгледа с особена усмивка:
— Скъпа ми повелителко, недей да даваш прибързани обещания. Все още не ме познаваш толкова добре.
— Но нали можем да разговаряме, и да се опознаем! Аз се боях, че няма да имаме какво да си кажем, и че ти ще си прекалено задълбочен и горд, за да споделяш с мен намеренията и мислите си. Или пък че изобщо няма да имаш мисли…
Той почти посегна да улови ръката й, но своевременно си припомни случилото се по-рано същия ден. Задоволи се да каже:
— За същото се тревожех и аз. Не знаеш колко се радвам да открия, че си толкова умна, колкото и красива, Шонед.
— Все още не си ми казал какво подготвяш — напомни му тя.
— О — произнесе той неловко. Досега не беше срещал жена, която да не се разтопи или поне усмихне след комплимент. — Ами… сам не съм съвсем сигурен все още. Рьолстра ще очаква да срещне един неопитен, простодушен и беззащитен княз, и аз ще му угодя, като се покажа точно в такъв образ пред него, докато се преструвам, че гледам дъщерите му с очи на бъдещ жених.
— И че налапваш въдицата — довърши тя, като кимна — Впрочем не мисля, че тук в Пустинята се занимавате с риболов!
— Чей и аз правим излети с лодка, когато посещаваме Радзин. Бих ти предложил и на теб, но са ми казвали, че фарадим… имат някои дребни трудности по вода.
Тя направи гримаса:
— Никога през живота си не съм се чувствала толкова зле, както когато пресичахме Фаолаин. А сега ще трябва да я пресичам още два пъти — до Ваес и обратно. Роан, постарай се да заслужаваш мъките ми!
Това бе предизвикателство, на което никой мъж не могъл да не откликне, и още преди умът му да премери опасността, ръката му се уви около кръста й. Роан привлече Шонед към себе си и промълви край ухото й: „Вярвам, повелителко, че ще бъдеш възнаградена за тях доволна степен“ — но понеже благоразумието му все още не бе угаснало съвсем, сложи устните си не върху устата, а върху слепоочието й. Но така или иначе бе бъркал, като докосна момичето. Тялото на Шонед бе топло, стройно и гъвкаво, и очевидно изгарящо от същия Огън, който палеше и неговите собствени сетива. Ръцете й се сключиха около него, пръстите й се заровиха в косата му, и Роан почувства как бедрото й потреперва и мускулите й играят, докато ръката му неволно се плъзна от коляното й нагоре. Нейните пръсти следваха почти същата пътечка към слабините му, а лицето й бе извърнато към неговото с широко разтворени, приканващи очи и устни.
Роан потрепера цял, дъхът му секна от убийственото усилие, което направи, за да пусне Шонед, а юмруците му се свиха, когато скочи от пейката. Момичето издаде кратък звук, в който се смесваха уплаха и изненада; уплахата се засили от погледа, който той й отправи, а изненадата — от грубостта, с която произнесе:
— Никога през живота си не съм докосвал жена този начин!… Шонед! Дори не трябва да съм до теб. Достатъчно е да чуя името ти!…
— И с теб ли е така? — прошепна тя едва чуто, смаяна; после поклати глава: — Роан, как ще можем да се владеем? Няма ден, откакто сме се срещнали. Дори не се познаваме! С никой друг мъж, никога не съм изпитвала това.
В този миг Роан позна ревността. Пожела да узнае веднага имената на всички, върху които Шонед бе спряла поглед; пожела да узнае дали са я докосвали — и най-вече къде са, за да срещнат смъртта си от ръката му. Велика Богиньо, какво ставаше с него? Тя все още не бе негова съпруга, двамата дори не се бяха целунали, камо ли да с любят, но… Той също като нея бе способен не само да чувства, но и да разсъждава, и затова осъзна, че ако Шонед е в плен на същата ревност, каквато той изпита към нея, ще трябва да разиграва театър с дъщерите на Рьолстра много внимателно. Иначе някои принцеси могат да пострадат. Той се вгледа в блестящите зелени очи и се поправи мислено: ако беше неговата Шонед, тя в никакъв случай не би била тиха и кротка.
Роан с печална усмивка отговори на въпроса й:
— Още от първия миг знаехме, че няма да бъде лесно!… Обещавам ти да не давам прекалена свобода на очите и ръцете си.
— Ето че сега ти, скъпи ми повелителю, даваш прибързани обещания — подразни го тя.
— Всички ще мислят, че, сигурно си болна от нещо, ако никога не те приближа на по-малко от една ръка разстояние.
