Трънчето попадна на уязвимо място, но Ианте прояви находчивост и мина в тактическо отстъпление, преструвайки се, че не е чула. Вместо това произнесе въпросително:
— Шонед ли? О, но да, слънцебегачката, която първожрицата Андраде предлага за невеста на княз Роан. Цялата Риала говори за това.
Пандсала сръга сестра си:
— Смущаваш я, Ианте.
— Ни най-малко — отвърна със завидна самоувереност Шонед. — Може някой друг да ни е сватосвал, но аз не съм дала дума. Нейно високородие княгиня Тобин възхвалява брат си щедро и красноречиво, но аз го намирам малко… — тя довърши не с думи, а с присъщото й изящно свиване на раменете, което можеше да означава всичко.
Тобин се възхити на смелостта, с която момичето влезе в бой. Все пак нямаше да е зле да й помогне:
— Мъжете са си такива! — поде и тя. — Нужна е жена, която да ги научи на мъдрост, тъкмо жена като теб, Шонед! Но за личните грижи на брат си съм се заклела да не клюкарствам — принцесата намекна с очи, че всъщност нищо не би й доставило по-голямо удоволствие.
Ианте отбеляза със свенлив гласец:
— Самият княз Роан като че ли е лична грижа на цялата Риала. Впрочем, надявам се, господарко Шонед, че ще бъдеш доволна от играчките, дори Негова светлост да не е. Сала, да вървим — обърна се тя към сестра си — довиждане, братовчедке.
Двете тръгнаха и скоро изчезнаха в тълпата. Тобин шепнешком преброи до тридесет, преди да изругае полугласно, но сочно: една особено скверна ругатня, която би ужасила съпруга й (макар че тя я беше научила тъкмо от него). Усмивката на Шонед се скри, а гъстите й ресници се спуснаха и засенчиха очите й, искрящи от ярост.
— Кучки. Хвани едната, удари другата — изказа се Тобин. — Не им обръщай внимание.
— Да не искаш да ги изкараш слаби и безобидни същества? Ако Роан вземе някоя от тях за съпруга, надали ще живее много след раждането на първия си син!… Но, Богинята е свидетел, Тобин, толкова са красиви…
— А ти нима не си?
Появи се Камигуен, понесла тържествуващо лютнята, и Шонед се впусна да хвали придобивката й с трескаво разточителство от думи. Тобин я съжали и се зарече, че няма да позволи „проклетите кучки“ да им развалят удоволствието; важното беше колкото може по-бързо да отдалечи Шонед от това място и тя намери как. Плати ездачите, нареди да бъдат увити и изпратени в шатрата й, както и куклата, и заяви:
— Шонед, Ками, сега отиваме при златарите! А после…
— Не — промълви Шонед тихо, но решително — без куклата. — Постави разкошното изделие на тезгяха. — Благодаря, че ми я показа, добри човече. Вярвам, че някое момиченце ще има късмет да й се радва, но аз съм вече порасла, на мен ми трябват други играчки. Ками, сега ще видиш желанието ти да се сбъдва.
Плановете на Тобин се изпариха като мараня в силното слънце. Двете с Камигуен, донякъде изненадани — бяха свикнали по-скоро те да водят — последваха Шонед, а Мит закрачи след тях безмълвен и услужлив. Отминаваха сергии и навеси, барачки и дюкянчета с килими, одеяла, седла, медни съдове, пергаментови свитъци… Нищо от тези богатства не спря погледа на Шонед. Тя се стремеше към точно определена цел, както личеше по ритъма на стъпките и. Пренебрегна и изобилието от мебели, кожени изделия, рисувано стъкло, Само на едно място се задържа, колкото да купи синя свещ. Закрачи отново и накрая спря пред барачката на търговец на коприни. След като два-три мига проучва с взискателен поглед стоките, Шонед посочи повелително топ тъкан, почти скрит в ъгъла:
— Искам да видя онзи плат — съобщи тя.
Мъжът я изгледа недоверчиво отгоре, до долу, явно съдейки за платежоспособността й по съвсем простото облекло. Може би щеше да откаже, но Тобин, застанала до бъдещата си снаха и мъничко зад нея, му даде властно знак с вдигнат пръст и кимване. Търговецът сви рамене и измъкна топа. Без да бърза разстла плата върху тезгяха.
Бе бледокремав копринен брокат — тежък, плътен и възграпав. По цялата му повърхност лъкатушеха очертания на цветя и листа, извезани със сребърни нишки; те го правеха още по-корав. На слънце бе ослепителен, а при светлината на факлите щеше да грее, сякаш е направен от звезди.
— Да — одобри Шонед. — Приготви ми го за празника на Закриването.
— Невъзможно! — изскимтя мъжът.
— Няма невъзможни неща. Ще изпратя някого при теб с кройката, и не я ли изпълниш точно, Богинята да ти е на помощ. — Тя мълчаливо протегна ръка и Камигуен сложи в дланта й кесия. Шонед отброи няколко жълтици, претегли ги в шепа: — Това ти е за предплата, другото ще получиш, когато видя готова роклята си. И за тази цена, драги, очаквам толкова ситни бодове, че да не се и виждат.
— Да, разбира се, господарке — промълви едва чуто мъжът, докато тя отронваше една по една в протегнатата му длан монетите.
— Тъй си и мислех. — Шонед се отправи към съседа му, от когото купи бяла ленена долна риза, толкова проста, колкото брокатът бе пищен. Придобивката бе увита и връчена на Мит, който с философска примиреност прибави новия пакет към останалите. След това четиримата спряха пред открита сергия с изделия от фиронски кристал, които пръскаха искри на десет разкрача околовръст. Ками, която бе родом от Фирон, даде ценни съвети на познавачка и благодарение на тях Шонед си тръгна с два сини, превъзходно гравирани бокала. Отбиха се и при друг търговец, където тя купи чифт пантофки, подхождащи на роклята, след това взе и бутилка отлично сирско вино и най-сетне се укроти.
Върнаха се обратно по същия път, сиреч по моста, като Мит се преструваше, че едва пази равновесие под тежестта на многобройния си товар:
— Ще се посветя на отшелничество, ще се оттегля от този мамещ, шумен и грешен свят, далече от жени и още повече от търговци! Ала пак, благородни ми господарки, ще кажа, че за мен беше удоволствие да ви гледам как пръскате пари, които излизат не от моята, а от чужда хазна…
Той тръгна да остави покупките в шатрата на Тобин, а жените продължиха покрай реката, докато намериха уединено местенце под едно дърво. Камигуен седна, обърнала решително гръб на водите, и гушна лютнята.
— Май си забравила, че Оствел не чете ноти — забеляза Шонед.
— Да, но има чудесен глас и пее много хубаво! А и сам каза веднъж, че винаги е искал да се научи да свири. Тази лютня ще бъде подаръкът ми за него по случай сватбата ни — намигна тя. — Той не го знае още, милият, ала празникът на Закриването ще включа и нашето „обвързване в свещен съюз“, както го наричат.
— Много се радвам — изрече ласкаво Тобин. — Чейнал и аз ще пием за вас. А сега дали някоя от вас ще бъде тъй добра да ме осветли какво именно купи Шонед и с каква цел?
Двете слънцебегачки си размениха усмивка. Камигуен отговори:
— Шонед има едно сериозно предимство пред принцесите. Те са девствени.
— До връхчетата на ноктите на краката — потвърди.
— Цял живот са били затворени в татковия палат…
Тобин се разсмя от сърце и също се включи:
— Без да имат дори братче, което да им покаже разликата между момичета и момчета…
— Даже и да им беше известна тази разлика впрочем, едва ли биха знаели какво да правят с нея!
— Баща ми казваше, че жената се различава от девойката по това как полюшва хълбоци — спомни си Тобин. — И бих могла да се закълна, че се досети още на сутринта след първата нощ, когато Чей и аз… — поруменяла, тя не довърши.
— Предполагам, че тази нощ малко е била изпреварила сватбата? — подкачи я Шонед.
— Малко — призна принцесата. — Но щом се готвиш да съблазняваш брат ми, това със сигурност означава, че ще се омъжиш за него, нали? — Слънцебегачката спусна утвърдително клепки. — О, Шонед, какво облекчение е да го узная!
— Аз през цялото време го знаех! — Ками се изсмя тържествуващо, но без злоба, и смушка игриво приятелката си.
