Княжески предел и прекъснат търговията между тях. Накрая настоя за още един документ, в очите на Рьолстра глупост, но за него особено важен: с този документ властите на Княжески предел се задължаваха да провеждат преброяване на драконите всяка година преди началото на лятото, по време на полета им на север към планините Вереш.
Това впрочем даде на Рьолстра повод да спомене:
— Чух за първия ти дракон. Истински подвиг, братовчеде, достойно за възхвала! И да го изгориш после заедно с баща си, като фарадим пръснат пепелта и на двамата заедно по ветровете призори — о, зная, че Зеава сам би го пожелал.
— Не се срамувам да призная, че бях изгубил ума и дума от страх, когато видях дракона да идва насреща ми — отговори Роан.
— Само глупакът не се плаши от опасностите. Но само храбреците правят каквото трябва при все страха си.
Роан се съгласи, и то искрено. Предстоеше собствената му храброст да бъде подложена на тежко изпитание в най-скоро време — когато Ианте или Пандсала се постараят да останат с него насаме. Все пак бе приятно да те желаят, дори и заради нищо друго освен богатството и властта ти — а ако притежаваш и лични качества, толкова повече… Роан знаеше, че принцесите виждат в него не само изгодна партия за женитба, бе наясно със своята привлекателност като мъж и за миг, поласкан, усети нескромното изкушение да се поддаде на уловките им — само веднъж и единствено заради опита, който би могъл да придобие; но мигновено отхвърли тази мисъл. Такива неща не се правеха с принцеси. Особено пък когато си влюбен в друга жена, и то слънцебегачка. Роан въздъхна: какво бреме е да бъдеш човек с чест!
Вечерта на втория ден от Риалата княз Клута даде вечеря на открито. Бяха поканени всички князе и неколцина по-важни атрим, и Роан благодареше в себе си, че политиката, търговията и отбраната са забравени и целият разговор се върти само около предстоящите конни състезания. Почти целият разговор.
— …а по гърба й се спуска водопад от коси, злати като огън! Невероятно! — Княз Аджит, онзи с петте съпруги, примлясна с устни и се ухили на съседа си, господаря Беток. Двамата седяха точно срещу Роан на масата. — Беток, ти си млад и още не си се женил, но ще ти кажа от опит, че червенокосите са огън и пламък и отвън, отвътре!
— Тя е слънцебегачка — изсумтя Беток и с това премахна всички съмнения за кого говореха. Роан затаи дъх. Господарят на хълмовете Ката си избра зряла слива купата, стисна я с два пръста, за да изкара костилката, свали кожицата с ножа си. Лапна сливата и заяви с пълна уста: — Те всичките до една са кучки. Оная, дето ми натресоха в замъка например — Беток изплю осмуканата кожица на тревата. — Една нощ беше студено и я помолих да призове малко огън, че да се топля. А тя ми вика — представяш ли си! — че мога да си задавя сам с кремък и огниво, или да накарам някого от безбройните слуги да свърши тая работа, ако не е по силите ми.
Аджит се ухили още по-широко, тъмните му очи блестяха похотливо на светлината от факлите:
— Ама ти се опита да я вкараш в леглото си, нали? Грешка, приятелю. И ако пак опиташ, Андраде ще ти скочи като вбесена драконица.
— Забелязвам, че на теб от това не ти минава пощявката.
— Пощелив съм си, вярно, ала и благоразумен. Даже Рьолстра не се осмелява да гневи първожрицата. А тя, понякога си мисля, май е наистина вещица.
— Брей, чак сега ли забеляза? — подигра му се Беток. Че те всичките до една са вещици.
— Е! Но пък добрите жени са толкова скучни! Третата ми жена бе цяло чудо на тъпотата: най- интересното, което извърши през живота си, бе да умре, както спи!
„Дали наистина ме мислят за малоумен“ — помисли си Роан — „и вярват, че не чувам, когато говорят за леля ми току пред мен?“ По-важното обаче бе това, че Шонед явно бележеше завоевания, и той почувства едновременно самодоволство и ревност. После си каза, че сигурно щеше да изпитва само първото, ако беше призната негова избраница.
Замисли се за немного радостни неща, а когато най-сетне вдигна поглед, срещна очите на съседа си отдясно — князът на остров Дорвал, негова светлост Лейн — който явно отдавна бе чакал да го заговори:
— Предполагам, че няма да успея да те убедя да склониш господаря Чейнал да не участва в състезанията утре? Поне го накарай да се откаже от половината обиколки: лишава от удоволствие и зрители, и участници, защото винаги излиза пръв.
Роан се засмя. Той обичаше стареца — и сина му Чадрик, който бе служил като оръженосец в Цитаделата през детството му.
— Ако му забраниш да участва, ще лишиш него от удоволствие. От удоволствието да плаши сестра ми най-вече, и да слуша как го ругае, задето не пази скъпоценното си тяло.
Сините очи на княз Лейн, макар поизбледнели от възрастта, бяха весели като на момченце; сега в тях лумна шеговита искрица:
— Позволявам си да се усъмня, Роан. Не вярвам сестра ти да се е плашила дори веднъж през живота си, а съм сигурен, че и укор от нейните уста би прозвучал в мъжките уши като най-чиста музика.
— Чу ли? — Роан се наведе на другата си страна и потупа зет си по рамото. — Лейн смята, че изблиците на Тобин заслужават музикален съпровод!
— Аха, и знам какъв: бойни барабани — отвърна Чейнал. — Лейн, тя ти се усмихва, защото си я дундуркал на коляното си и й давал сладки, за да я угоиш, когато е била мъничка; но да си женен за нея си има и недотам добрите страни!
— И за да не я разгневиш, ти утре няма да участваш в състезанията? — запита Лейн с лукава усмивка.
— Не си познал! Жребецът ми е повече от готов, и ще победи всички, освен ако утре някой не се покаже яхнал крилат кон.
— Ех, да бях трийсет години по-млад… — изкиска се Лейн.
— Та аз мислех, че си, твоя светлост! — възкликна Роан. — Със сигурност ще надпиеш цялата маса, и ще бъдеш едничък трезвен, докато ние се валяме пияни!
— Остарееш ли, не ти остават други наслади освен яденето и пиенето. И отвреме-навреме да понамигваш на някоя хубавица като Тобин. Но стига да можех да яздя нещо, което наистина е способно да препуска, щях да накарам Чейнал здравата да се изпоти, докато спечели утрешната награда.
— Не знам дали си чул — отзова се Чей — че тази година ще се състезаваме за скъпоценни камъни, не за пари. Яд ме е, че разбрах едва вчера, след като жена ми беше прахосала вече на панаира половината ни богатство; ала пак ще получа пълна шепа рубини, а никой камък не подхожда на моята Тобин така добре.
Роан се обърна към Върховния княз, който седеше отсреща, две места след него, и очевидно слушаше разговора им. Рьолстра се усмихна, когато младежът каза:
— Интересно нововъведение. Златарите би трябвало да са щастливи до безкрай, че ги затрупват с поръчки.
— Това и беше целта, братовчеде. Златарите напоследък се оплакваха, че знатните жени не носят скъпоценности, от което страдат и занаятите, и търговията. Разчитам по този начин да предизвикам търсене, та пазарът да се съживи. Княгиня Тобин както винаги ще бъде една от онези, които ще наложат новата мода — добави гой с лек поклон към Чейнал. — Но всъщност не аз дадох идеята, а дъщеря ми Ианте.
— Нейно високородие е много умна — произнесе Роан почтително. Това бе истинското му мнение.
Рехавите облачета — отгоре лавандулови, отдолу тъмносини като драконови криле — изчезнаха в тъмнината, след като се скри слънцето, и вечерята свърши. Роан благодари на домакина и тръгна да се прибира заедно със зет си покрай реката. Нощният полъх откъм водите и лекият ветрец над Фаолаин го очароваха:
— Колко е хубаво!… Нека се поразходим, Чей; тъкмо ще олекнем малко от ястията, иначе Аккал утре няма да иска да те носи.
