— Хем и ще поизтрезнеем — съгласи се Чей с леко хлъцване. — Аз изпих толкова много, че и на Рьолстра баржата би могла да плава в корема ми… ух!
Господарят на Радзин приятелски обви с ръка раменете на своя шурей и сеньор и двамата закрачиха, без да бързат. Лунната светлина хвърляше върху водите сребърна пътека.
— Де да имахме поне малко от тази вода в Пустинята — промълви Роан замечтано.
— Ама тогава нямаше да е пустиня, нали? — възрази разсъдливо Чейнал.
— Винаги ли си толкова умен, когато си пиян?
— А ти винаги ли си толкова глупав, когато се отнася до жени?
— Какво?!
Чейнал не отговори веднага. Излегна се на тревата, просна дългите си крака, подпря се на лакът и отдолу нагоре загледа Роан с присвити очи:
— Тази твоята… Шонед. Чух какво каза Аджит за нея, мръсният му развратник; и видях, че и ти го чу. Лицето ти замръзна като Снежния залив посред зима.
— Никога през живота си не си стигал толкова далече на север.
— Не се опитвай да избягваш въпроса — гласът на Чей бе суров. Внимавай повече какво казват очите ти, Роан. Аз го видях и разбрах, защото те познавам, но ако Рьолстра те хване, планът ти отива по дяволите.
— Какво мислиш ти, че знаеш за плана ми?
Зет му изръмжа:
— Я сядай, че ме заболя вратът. — Роан клекна до него и заскуба трева; Чейнал го изгледа внимателно: — И недей да оголваш пейзажа. Слушай какво ти казвам. Наблюдавах те как правиш мили очички на щерките на Върховния, наблюдавах те и как дебнеш Рьолстра, докато подпише. Пред него се преструваш на кандидат-жених, нали? Чудя се защо ми трябваше толкова време, за да го разгадая — добави скръбно. — По-умен си, отколкото бих помислил.
— Какъв блестящ комплимент за твоя княз — обади се раздразнен младежът.
— Превъзходен комплимент, момко, след като ми трябваше толкова време да се досетя. Знаеш ли, че господарят Нарат ме пита днес следобед дали си годен да управляваш княжество? Не точно с тези думи, но такава бе мисълта му. А сутринта на съвета на атрим господарят Резе открито заяви, че си глупак. За тях няма нужда да се тревожиш, те вярват на представлението ти, ала на твое място бих си отварял добре очите с техни високородия.
Роан се засмя:
— Та как биха могли да ми навредят те?
— Като се омъжат за някого, могъщ почти колкото теб, и направят живота ти черен.
— Единственият, чието могъщество би могло да се сравнява с моето, ще бъде татко им. И не задълго.
— Ти си амбициозен, а, шуренце? Но не си ли помислял, че могат да направят черен живота на Шонед?
— Няма да посмеят.
— Амиии? Тобин сподели с мен, че когато трите с Шонед и Камигуен били на панаира, се сблъскали с Ианте и… и… ох, как се казваше другата хубавица? — а, да: Пандсала. Те се опитали да промушат избраницата ти с нож в гърба. Това при сегашното положение, когато още я смятат за отхвърлена конкурентка; ами когато публично я представиш като своя жена? Как я мислиш ти тая работа?
— Кой казва, че ще се женя за Шонед?
— Стига, Роан, че ще те вземат дяволите! Като не щеш да бъдеш откровен с мен, как мога да ти помогна?
— Ако искаш да ми кажеш, че трябва да се боя за Шонед, не се безпокой. Наблюдават я. Не съм толкова глупав.
— Кой би заподозрял в убийство жена, и то княгиня? Роан, дъщерите на Рьолстра горят от желание да те имат. Не толкова заради чаровната ти личност, колкото за да избягат от Канарата и да добият власт. Щяха да се усукват около теб дори да беше сипаничав, кривоглед или гърбав, но понеже не си, възбуждаш и женските им щения. Отхвърлиш ли ги, ти ще си ги направил на глупачки — и те ще излеят гнева си върху Шонед. Тя е твоето уязвимо място.
— Има и други неженени владетелни князе, богати и могъщи почти колкото мен. Защо точно мен ще преследват?
Чейнал поклати глава:
— Не разбираш. Роан, дължа ти извинение за всичките години, в които смятах, че си кротко и тихо момченце, чело прекалено много. Откакто умря Зеава, не свалям очи от теб. Ти си безмилостен като Андраде и много по-опасен от баща си, лека му пепел. Неговите войски бяха на бойното поле. Твоите са невидими. Идеите ти са твоите войници, кроежите ти са твоите войски, влизащи в бой. Това никой не очаква. За него никой не е подготвен. Ти се преструваш на мухльо с княжеска титла, но у теб има нещо, което никога няма да съумееш да скриеш — не и след като уби онзи дракон. Ти излъчваш власт като никой друг, и това те прави страшна съблазън за жените: особено за онези, които сами имат вкус към властта.
Роан втренчено загледа зет си. Никога по-рано не беше чувал Чей да говори така, и не знаеше как да приеме думите му.
— Нали не смяташ, че Рьолстра има грижата дъщерите му да са заети с нещо полезно? Зеава винаги гледаше времето на Тобин да е запълнено, възлагаше й непрекъснато работа, за да укрепне, да се развие като личност. Тя бе напълно господарка на себе си, преди да стане и моя. Като нея е и Шонед, това личи съвсем ясно: знае коя е и има стойност в собствените си очи. Но принцесите… ти си единствената им възможност да бъдат нещо друго освен „еди-коя си“ от седемнадесет щерки. Целия си живот са се задушавали между стените на татковия палат, чакайки все по-нетърпеливо деня, когато ще си хванат съпруг, с чиято власт могат да играят. И когато такива открият, че си ги мамил…
Роан впи пръсти в две снопчета трева. Пророни:
— Прав си, Чей. Голям глупак съм, когато се отнася до жени.
— Ти си познавал само майка си, Тобин, Мета и още няколко други, и сред тях нито една не е зла или порочна. А онези са, Роан, зло и порочно става всичко, когато не му се позволява да живее. Още няколко години и щях да почна да се страхувам за теб — да се страхувам, че сам се откъсваш от живота. Но ти вече си усетил властта, уловил си я и я държиш здраво. Властта и ти сте едно. Княгините виждат това. И го искат.
— Защо не послушах Шонед — разкая се Роан — тя се опита да ми каже същото.
— Брей! Мислех, че даже не си и говорил с клетото момиче!
— Спомняш ли си как уреждах срещите ви с Тобин? Валвис използваше същите хитрини — научих го.
— Покваряваш невинен юноша? Срамота!
— Я, а мен кой ме поквари пръв?
— Знам още някои такива „хитрини“, както ги нарече, и ще накарам хората си да ги използват, за да пазят Шонед.
— Ти вече си се разпоредил да пазят мен, нали? — досети се Роан.
Чей се усмихна широко — зъбите му се белнаха в мрака — и се изправи:
— Не е нужно — посочи към издигнатата част на брега. Роан се взря между дърветата и след миг различи силуета на висок мъж. Зет му сухо осведоми: — Над теб се редуват да бдят нейните събратя слънцебегачи.
Роан стоеше онемял от гняв. Когато си върна дар-словото, заговори бавно, отточвайки всяка сричка:
— Значи тази лукава, потайна, престъпна, хитра, малка…
— Така, така, давай — разсмя се Чейнал и го потупа по рамото. — Всичко, което казваш, е вярно. И това я прави лика-прилика с теб!
Роан се овладя и на свой ред се усмихна, ала кисело. Тръгна да изкачва брега, като не сваляше очи от сянката край дървото. Клоните се раздвижиха, лунните бразди приеха нови очертания и младежът различи
