лентите, восъка и печата, после подреди документите в едно ковчеже, готови за пренасяне в Кулата на Богинята. Точните и отмерени движения на ръцете му неволно привлякоха вниманието й — въздействаха й някак приспивно и успокояващо, затова изведнъж се стресна от гласа на Рьолстра, който се обади откъм гърба й:
— Андраде, би ли ми отделила малко от скъпоценното си време?
— Разбира се. Уривал, очаквам да ми представиш каталога утре сутринта. Помоли Камигуен да ти помогне, тя е акуратна и сръчна.
— Ако мога да я откъсна за малко от Оствел — промърмори старецът и леко се усмихна. Затвори двете ковчежета, поклони се и я остави насаме с Върховния княз.
— Седни, моля те — покани я той, и Андраде се отпусна в креслото зад себе си. Рьолстра се настани до масата срещу нея.
— Сигурно знаеш за надеждите, които храня по отношение на един бъдещ съюз между племенника ти и някоя от дъщерите ми.
— Само слепец не би го разбрал — откликна тя. — Понякога си много потаен, когато това те устройва, затова се питам какво те кара да действаш толкова открито сега.
— Не искам да обиждам никого, но как иначе бих могъл да внуша на Роан тази възможност? Той беше толкова вглъбен в дейността на Риалата, че само най-очевидните жестове биха го накарали да обърне поглед към моите момичета.
— Според мен той е наясно с посланието, което ти искаше да му отправиш — каза прямо Андраде.
— Но, доколкото знам, ти му предлагаш своя кандидатка за съпруга.
Първожрицата кимна в знак на съгласие.
— По своему Шонед е не по-малко своенравна от него.
— Искам да ти предложа нещо, Андраде. Струва ми се, че господарката Шонед всъщност не държи на него. Той би спечелил много повече богатства и престиж, ако се спре на някоя от принцесите. Всички знаем, че самият аз съм силно заинтересуван от подобен съюз — вече няколко години, откакто Канарата няма собствен слънцебегач.
— Самият ти си виновен за това, не аз — Йохода беше много способен фаради, но ти отклони предложението за услугите му.
— И съжалявам, че го направих. Както сигурно знаеш, разполагам със свои източници на информация, но определено се нуждая и от фаради.
— И искаш да ти дам Шонед — довърши тя мисълта му. Пръстите й потропваха ритмично по масата. — Не мога да ти я поверя, Рьолстра.
— Дори и ако тя поиска да дойде?
— Заради честта да стане блудница? Не се самозалъгвай, Рьолстра — не и по отношение на това момиче, а и по отношение на самия себе си. Вече не сме в първа младост, ти понаедря и годините започват да ти личат. Съвсем не приличаш на онзи красив младеж, който преди трийсет години долетя на коня си в имението на баща ми да ме поиска за жена.
По устните му плъзна крива усмивка.
— Слава на Богинята, че не допусна да взема за жена, нито теб, нито пък безмозъчната ти сестра- близначка.
— Виждам, че паметта започва да ти изневерява — каза язвително тя. — Милар те възненавидя от пръв поглед, а аз вече знаех какво ще стане от теб.
— Шонед ще бъде моя!
— Твоя, как не! — жрицата се приведе напред. Усмивката й се беше стопила. — Нима допускаш, че ще поверя такова момиче в ръцете на човек, който вече е погубил един фаради? О, не ме гледай така, знам всичко, а и ти знаеш, че съм в течение. Ще благоволя да изслушам обясненията ти.
Той скочи рязко и се наведе заплашително към нея.
— Ти ще благоволиш? Как смееш да ме обвиняваш…
— Трябваше да го направя в присъствието на всички князе!
— И защо не го направи? — озъби се той. — Защото си прекалено горда да признаеш, че не всеки е подвластен на волята ти като Роан!
— Какво те кара да мислиш, че племенникът ми е казал или сторил нещо по мое внушение? О, тепърва ще разбереш що за човек е той, Рьолстра.
— Предупреждавам те, Андраде…
Тя стана и оправи гънките на наметката си.
— Лицето, което видях сред пламъците на Огъня още като момиче, беше твоето, Рьолстра — сегашното ти лице, изкривено и омърсено от властта. Можеш да живееш така, както ти харесва, но се смятай за предупреден — никога повече не се доближавай до някой от моите фарадим.
Разтърсвана от гняв, Андраде се отправи стремително към изхода на шатрата. Богиньо, как ненавиждаше тя този човек, как искаше да го погуби… Но след като не разполагаше с показанията на слънцебегача-предател, нямаше как да докаже престъплението на княза. Изненада се от силното си желание да види Рьолстра сломен и съсипан, но знаеше също, че Роан и Шонед ще бъдат в безопасност само след като на Върховния княз бъде отнета всяка възможност да им навреди.
Рьолстра се върна на баржата и махна отегчено с ръка на прислугата, която се втурна раболепно към него. Чу, че Палайла го вика от покоите си, но сега никак не му беше до нея — подпухнала и погрозняла, тя не му трябваше вече, и без това никога нямаше да му роди син. Прибра се в каютата си и залости вратата към нейната стая, в случай, че успееше да надигне туловището си от кушетката. Представи си тъничката фигурка на Шонед, изящните й движения, безметежния поглед на изумителните зелени очи… и пръстените на фаради.
Отвори вратичката на скрит в ламперията тайник и извади оттам малка кадифена кесия. Опита се да прецени колко ли е останало вътре. Замисли се и за нуждите на Криго… Все едно, за Рьолстра той вече нямаше никаква стойност. Нямаше да получи нищо повече от онова, с което разполагаше в палатката си.
Дранатът в кесията беше повече от достатъчно — за Шонед…
Глава 15
Роан излезе от палатката на Върховния княз в приповдигнато настроение. От всички князе единствено той познаваше достатъчно добре Андраде, за да разтълкува правилно лекото трепване на веждите й, докато подпечатваше подписаните от него договори. Роан смяташе, че като за начинаещ идиот се бе справил доста добре, но се питаше дали леля му е успяла да разгадае истинските му намерения зад привидно безобидните споразумения с князете Клута и Волог.
Породистите стада не можеха да оцелеят в Пустинята повече от година, независимо от високото качество на породата, а през последните няколко години Ливадната земя произвеждаше много повече добитък, отколкото й бе необходим. Роан предложи на Клута някои от най-добрите коне на Чей, както и добра цена за кожите на изклания вече добитък (понякога това се налагаше, за да се намали броя на стадата). Тази сделка беше първата брънка от една верига. Втората беше договорът, който подписа с Волог. Според него Волог се задължаваше да отстъпи временно на Роан двама от своите майстори в изготвянето на пергамент, като в замяна щеше да получи увеличени доставки на стъклени блокове от работилниците в Кирст. Беше заявил на всеослушание, че за образованието на племенниците си иска да направи копия на много книги от собствената си огромна библиотека — това обясняваше и желанието на Чей да се включи в сделката.
Същинските му намерения бяха много по-различни — Роан се надяваше един ден да открие в княжеството си училище. Самият той бе облагодетелстван от произхода си — макар и доста изненадан, баща му с охота бе харчил огромни суми за книгите на любознателния си син. Но не всеки благородник имаше такава възможност, а синовете и дъщерите на по-низшите слоеве бяха изцяло лишени от нея. Роан искаше да въдвори такава система, която да доразвие способностите на даровити младежи, да обогати ума им и да им даде подходящо образование. Разбира се, за по-важните занаяти вече имаше училища — във Фирон се обучаваха стъклари, а в Кунакса — тъкачи, но независимо от предпочитанията и заложбите си,
