приповдигнато настроение, тя наблюдаваше равнодушно двойките, отдадени с охота на веселието и ритъма — все млади благородници и нейни слънцебегачки, чиито ръце тя щеше да слее в свещен съюз на следващата сутрин. В танца се въртяха и няколко женени двойки, които отдавна трябваше да са надраснали лекомислените младежки забавления. Камигуен и Оствел не откъсваха очи един от друг, а Чей и Тобин се държаха като влюбени от вчера. Бяха застанали малко встрани от другите, до палатката на Роан, и се кикотеха като хлапета, докато се хранеха един друг с напоени във вино плодове. От гърдите на Андраде се изтръгна дълбока въздишка. Тази вечер не виждаше дори един-единствен човек, с когото да размени една свястна приказка. Слава на Богинята, че никога не допусна Андраде да си изгуби ума по някой мъж. Въпреки това се запита дали пък не бе пропуснала нещо от живота, когато видя младия княз да се разхожда под ръка с бъдещата си невяста.
С леко залитане към нея се приближаваше Уривал, понесъл кана с вино и плодове и тумбеста чаша в другата си ръка. Отпусна се до нозете й и заяви:
— Прекрасна вечер!
— След някоя и друга чашка всичко става поносимо. Колко вино ти се събра тази вечер? — кимна тя към чашата.
— Загубих им бройката, господарке моя — каза той с престорено разкаяние и се усмихна широко. — Роан като че ли проявява чувствата си прекалено открито, не мислиш ли?
— Май с всички е така… И какво от това, не е ли чудесно, че всички изглеждат толкова щастливи? Богинята да ги благослови — погледът й несъзнателно потърси Рьолстра, който седеше с дъщерите си под клоните на едно дърво.
— Не се тревожи — побърза да я успокои Уривал. — Тази вечер само си хапва и се усмихва. Дори не е забелязал, че Роан е оглупял от щастие.
— Едва ли е точно оглупял — Шонед не би му позволила — засмя се Андраде. — Виж, пак тръгна към нея. Е, тя ще се по-нацупи, ще се дръпне, и… Ето я, дръпна се от него!
— Добре е поне единият да не си губи съвсем ума. Дали и ние с теб сме били някога толкова млади?
— Сигурно, но толкова отдавна, че нищо не си спомням, приятелю.
Уривал се засмя.
— Пийни малко вино и може да си спомниш много повече, отколкото допуска собственото ти достойнство.
Изоставен от момичето на своите мечти, Роан спря при сестра си, взе чашата й и отпи глътка вино.
— Жаден съм — каза той.
— Роан! Дай си ми веднага чашата! И престани да се държиш с Шонед като глупак. Нали уж трябваше да се държиш като безмозъчен княз, който все още не е решил какво иска. Наистина изглеждаш достатъчно глупав, щом като не можеш да скриеш, че си влюбен или пиян, а може би и двете.
Той й се усмихна с обич и дръпна чашата по-далече от нея.
— Ианте и Пандсала още не са дошли, а те са най-сериозните кандидатки за царствената ми ръка, глава и всичко останало. Пък и тази вечер с Шонед не сме си разменили и десетина приказки. — Той помълча и изведнъж каза: — Въпреки всичко смятам да танцувам с нея.
— Само да си посмял!
— Може би си права — въздъхна князът. — Ако я докосна, едва ли ще мога да се въздържам повече…
Чей ги слушаше с благосклонна усмивка, после се пресегна и взе от ръката му чашата на жена си.
— На пияния княз всичко е позволено.
— Пиян от щастие — кимна Роан. Тобин се разсмя.
— Колко си хубав, Роан!
— Така си е. А ти си наистина красива — добави щедро той. — А, ето я и Пандсала — най-после дойде да вечеря. Ще гледам да й се докарам, ще правя мили очи и на всички останали, проклети да са!
Следващия танц посвети на Пандсала, после покани и другите дъщери на Върховния княз. Танцува със сестра си и през цялото време така я разсмиваше, че накрая тя се заля от смях и забрави стъпките. Танцува с дъщерите и жените на всички останали князе и васали, и се представи точно така, както всички очакваха — млад княз, опиянен от първото си светско събиране и от собственото си вино. Дори и някой от близките му да се досещаше за истинската причина на повишеното му настроение… Е, можеха да си мислят каквото искат — до края на следващия ден бездруго всички щяха да разберат защо е изглеждал толкова щастлив тази вечер. Роан изгаряше от нетърпение.
Виното и музиката се лееха в изобилие през цялата нощ, луните сияеха пълни и ярки, и Роан нареди да изгасят част от свещите. Мекото лунно сияние хвърляше сребристи отблясъци върху огрените от обич лица и коприната на изящните дрехи. Беше пийнал повече от достатъчно, за да събере кураж и да покани на танц Шонед, но когато я потърси с поглед, не видя никъде златисточервеникавия ореол на косите й. Въздъхна опечален — може би отново бе събудил ревността й и това бе съвсем обяснимо. Цяла нощ бе танцувал с всички жени наоколо, но не и с нея… Сигурно се бе прибрала в палатката.
А, това беше идея…
Върху лицето му се изписа усмивка и намерение да напусне собственото си празненство, когато изведнъж пътят му бе преграден от разтворените ръце на Ианте, която го канеше да танцуват. Принцесата изглеждаше изключително съблазнителна в тъмновиолетовата си дреха, обшита със сребърни мъниста, които проблясваха загадъчно на лунната светлина. Той постави ръцете й върху раменете си и двамата бавно се понесоха в стъпките на разнежващия танц.
— Не забелязваш ли, че престанаха да свирят онези буйни селски танци? — попита тя.
— Колко им плати?
Тя отметна глава и се разсмя.
— Доста! Ти съвсем не си такъв глупак, на какъвто се преструваш. Забелязах го още преди няколко дни.
— Ласкаеш ме, братовчедке. Не съм достатъчен умен дори за да се преструвам на какъвто и да е.
— Послъгваш, братовчеде — тя се притисна плътно до него и Роан усети как пръстите й се вкопчиха в раменете му. — Дали пък не е по-добре да лежиш до мене, отколкото да ме лъжеш?
— Май вече се разбрахме по този въпрос.
— О, не — пръстите й се плъзнаха надолу по ръцете му, върнаха се отново към шията и спряха на тила му с ласкаво докосване. — Имаш нужда от мен, Роан — погледът ти излъчва желание и аз знам, че мога да го удовлетворя. Ще ти помогна и в отношенията с баща ми, само аз го познавам така, както никой друг.
— Умно момиче си ти.
— Радвам се, че най-после го забеляза. — Погледите им се впиха един в друг — яркосиньо и тъмнокафяво. — Ти ме искаш — каза тя на пресекулки, — желаеше ме и снощи, желаеш ме i сега…
— Имах нужда от жена и в дадения момент ти се оказа под ръка — каза грубо той. — Да не би баща ти да остане благодарен за това, че съм обезчестил дъщеря му?
— А ти да не мислиш, че изобщо го е грижа за някоя от нас?
— Тогава глупакът е той, не аз. Би трябвало да не откъсва поглед от вас — отчаяно племе сте вие принцесите.
— Да — каза тихо тя, — така е.
Танцът свърши, разговорът — също. Той се поклони и се отдалечи, погледът му трескаво търсеше чаша вино, което да охлади пламналата му плът там, където все още го изгаряше докосването на пръстите й. Беше усетил същия Огън като при докосване до Шонед, и въпреки това усещането беше много по- различно… Той не можеше да разбере защо.
Най-после успя да се поуспокои донякъде и отново се огледа наоколо. Ианте беше изчезнала, нямаше я и Пандсала, а също и баща им.
Шонед съвсем не бе така хладна и уравновесена, както показваше в държанието си към Роан. От сянката на палатката наблюдаваше как той се спира при всяка жена, която привлече погледа му и как
