— Какво? Защо?
— Дължиш ми го. Тази нощ умря слънцебегачът, когото ти погуби.
— Криго е мъртъв? — Рьолстра беше поразен.
— Беше нещастен случай — побърза да каже Палайла и се облегна назад, а ръцете й се протегнаха към него треперещи и бледи като есенни листа. — Взел прекалено силна доза, и аз…
— Млъкни! — кресна й Рьолстра и тя уплашено се сви в постелята.
— В замяна на слънцебегача ще взема Пандсала — каза Андраде и в душата на Ианте трепна ликуване. — А също и новородената ти дъщеря. Още едно момиче е последното, от което се нуждаеш сега. Дай ми ги и двете.
— Жива напаст за Кулата на Богинята — подхвърли злорадо той и в погледа му просветна жестока искра. Пандсала изпищя. — Добре тогава — и двете са твои.
— Татко, недей!
— А Палайла? — попита Андраде.
— Тя уби твоя фаради и едва ли ще отречеш, че си е заслужила смъртното наказание. Сигурен съм, че тази твоя Шонед вече ти е казала за драната, нали? Жалко, че не й дадох повече, за да я убие.
Върховният княз и първожрицата се гледаха миг-два в безмълвна ярост, докато Ианте ги наблюдаваше озадачена. Какво ли се бе случило тази нощ на Шонед?
— Стой настрана, Андраде, предупреждавам те. — Той замълча, после се обърна към по-малката си дъщеря: — Ианте!
Тя се изправи разтреперана въпреки предчувствието, че е успяла да се измъкне.
— Покажи ми бебето.
Принцесата пристъпи напред и протегна ръце към него, за да му покаже новородената дъщеря. Рьолстра погледна личицето й, после отметна леко виолетовото одеяло, за да се увери, че наистина е момиче.
— Хиана — каза той. — Така ще я наричаш, Андраде, за да, не забравя никога как се е появила на бял свят.
Ианте трепна. На старинния език думата означаваше „измяна“. Андраде пое детето в ръцете си и отправи поглед към ридаещата Пандсала.
— Стани! Първото, което трябва да научиш, е, че един слънцебегач не пада пред никого на колене. Дори пред Върховния княз.
— Освен ако слънчебегачът не е негова собственост — подхвърли Рьолстра и първожрицата го изгледа с ледена омраза.
Ианте се взря в очите на сестра си, изпълнени с безмълвен ужас. Пандсала като че ли все още не можеше да повярва в сполетялата я участ. Внезапно, сякаш за миг успя да вникне донякъде в кошмара на случилото се, скочи и впи пръсти в шията на Ианте.
Рьолстра хвана дъщерите си за косите и ги откъсна една от друга. Пандсала се срина безсилно на пода, а Ианте с мъка се опитваше да си поеме дъх през страшната болка в гърлото. Върховният княз рязко отвори вратата и извика на стражите да отведат Пандсала в палатката на първожрицата, дори ако трябва да й запушат устата и да я вържат. Отвън долетяха писъците й — на ужас, отчаяние и убийствена ненавист. Ианте трепна и настръхна.
Никой не продума. Палайла беше прекалено уплашена и можеше само да се свива онемяла в копринените си завивки. Андраде притисна нежно бебето до гърдите си и се обърна към Рьолстра:
— Къде е Криго?
— Ако искаш, ще заповядам да ти го оставят в палатката.
— Дадено — озъби се тя.
Ианте се стресна от неимоверната злост в тона и на двамата — омразата им беше трупана с години, и затова бе много по-могъща и страшна от всичко, което бе виждала досега. Тази омраза като че ли живееше свой собствен живот и се гърчеше осезаемо и почти материално в пространството между баща й и първожрицата.
— Ще го съсипя — каза рязко Рьолстра. — Собствената му женитба ще го погуби.
— Преди много години самият ти искаше да се ожениш за слънцебегачка.
— Може би това ти даде идеята за този брак. И когато предприе това свое начинание, изобщо не ти дойде на ум колко ще ме вбеси то, така ли?
— Твоят гняв е лично твоя работа. Не съм предприемала нищо — Богинята…
— Богинята обикновено прави онова, което ти й кажеш. Разправяй каквото искаш, но ако смяташ, че синовете му ще го наследят, много се лъжеш.
— И това го чувам от човек, който продължава да вярва, че все някога ще има син? — каза злорадо тя. — Намери си друга любовница, Рьолстра, дори и десетина още да забременеят от теб, никога няма за имаш син!
— Махай се оттук! — ревна той.
Андраде тръшна силно вратата зад себе си и дълго след излизането й в каютата ехтеше тържествуващият и смях. Ианте се сви в креслото и се замисли. Беше победила. Независимо дали Рьолстра й вярваше или не — тя спечели. Върховният княз прокле едната си дъщеря, но за Ианте все още не бе казал нищо…
— Рьолстра… не, господарю, недей — заради децата ни… Принцесата рязко вдигна глава. Палайла се свиваше между възглавниците и не откъсваше ужасения си поглед от свещта, която Рьолстра взе от масата.
— Спомних си за пожара, Палайла — каза той почти нежно и тя изхълца от ужас. — Чу ли писъка на дракон тази нощ?
Ианте скочи разтреперана. Никога преди не бе чувала такива нотки в гласа на баща си, и й се прииска да е някъде много далече. Веднага, още сега! Предугадил намерението й, баща й заповяда, без дори да се обърне:
— Стой тук.
Ианте се вцепени, неспособна да си поеме дъх. Баща й се изправи до леглото на Палайла със свещ в ръката. Пламъкът просъска гневно във влажния въздух.
— Ианте, знаеш ли къде е Феруче? — попита той.
— Да, татко.
— Точно на границата между Княжески предел и Пустинята — продължи той. — Напоследък се питам кого да поставя там. Трябва да е човек, на когото мога да се доверя — той я погледна през рамо. — Все още ли искаш да се жениш за недораслия княз?
— Да — призна откровено тя.
— Тази нощ късметът ти проработи, но вече е на свършване, скъпа — в тона му прозвуча мрачна развеселеност. — С Феруче можеш да разполагаш като със своя собственост, но никога няма да получиш Роан. Като че ли той ще се падне на слънцебегачката.
— Слънцебегачката… — прошепна Ианте. Изведнъж вникна в бездънните дълбини на омразата между баща си и Андраде. Гняв, наранена гордост и непреодолимо желание за мъст я грабнаха и я залюляха в жестоката си прегръдка като безмилостен любовник. През целия си живот бе усещала в себе си страшна празнота, все очакваше да се появи някой, който да изпълни сърцето й с топлота и нежност, но топлотата се бе превърнала в неугасим пожар, в жажда за кръв и отмъщение. Принцесата най-после стигна до собственото си определение за власт — не властта на баща си или някой бъдещ жених, а власт, много по- могъща и страшна от незначителните способности на една слънцебегачка. Така бе разбирал властта и баща й, и тъкмо това го правеше велик — Рьолстра знаеше как да мрази.
— Виждам, че ме разбираш — каза той. — Върни се в лагера и ме изчакай там. Имаме много неща за обсъждане, но първо трябва да свърша нещо тук.
Преди да затвори вратата след себе си, принцесата погледна за последен път пламъка на свещта, който вече пърхаше до ужасеното лице на Палайла. Когато пристъпи от баржата върху дока, зад гърба й долетя първият от многото предсмъртни писъци.
