отметне покривалата над входа. Двамата мъже помогнаха на Шонед да влезе и тя се срина върху леглото на Роан. Валвис побърза да пъхне възглавница под главата й.
— Отивам да потърся господарката Андраде — обади се оръженосецът и хукна навън, недочакал заповедта на господаря си.
Роан приседна до Шонед, отметна ласкаво непокорните кичури от челото й и взе ръката й в своята. Погледът му проблясваше от гняв и болка. Тобин и Чей се спогледаха, придърпаха по един стол и се настаниха до леглото.
— С Рьолстра вече сте врагове, а не просто на различни позиции — обади се Тобин.
— Яд ме е, че не го убих — каза Роан.
— Хайде, казвай какво стана — намеси се нетърпеливо Чей. — Искам да чуя всичко от началото до края.
Роан разказа на две-на три за случилото се в палатката на Върховния княз; Шонед не се обади нито веднъж, само го гледаше безмълвно и когато той стигна до момента, в който двамата бяха тръгнали към брега на реката, тя се усмихна и го прекъсна:
— Надявам се да му спестиш разказа за това, което стана по-нататък. — Роан отново пламна, а Тобин и мъжът й се спогледаха и се ухилиха.
— Когато се събудихме тази сутрин — Роан изгледа свирепо развеселения Чей, сякаш го предупреждаваше да не го закача, — видяхме, че баржата на Рьолстра гори. Андраде сигурно знае нещо по въпроса, ако изобщо някой може да знае какво се е случило.
— Нищо ли не са ти казали? — попита Чей и по очите му пролича, че никак не му е до шеги.
— Не обръщам внимание на слухове.
— Нито пък аз — обади се Андраде зад тях. Тя погледна изпитателно Шонед и се навъси. — От драната, нали?
— Ако така се казва дрогата — да — отговори слънцебегачката.
Андраде махна нетърпеливо с ръка и Чей побърза да й предложи стол. Първожрицата седна, скръсти ръце в скута си и поде:
— Наложницата на княза снощи роди още една дъщеря, но не заради това Рьолстра подпали Палайла в леглото.
— Богиньо! — възкликна ужасено Шонед. — Роан, наистина трябваше да го убиеш!
Андраде кимна.
— И аз мисля така. И какви са симптомите от въздействието на дрогата?
— Главоболие, по-страшно от драконови зъби. С чести и внезапни пристъпи.
— Забеляза ли виното да има по-особен вкус?
— Знам само, че беше от Гилад, но не разбирам от вина и не мога да кажа нищо по особено за вкуса му.
— Проклятие — промълви Андраде. — Ще можеш ли да се появиш пред хора довечера?
— Разбира се, че ще мога! — Шонед се опита да седне в леглото.
Роан отново я настани върху възглавниците.
— Никак не си добре. Дори не си мисли, че…
— Ще изляза довечера! — каза упорито тя. — Само се опитай да ме спреш!
— Шонед… — започна умолително той.
— Не ставай глупав, Роан! — възкликна Андраде. — Знаеш много добре, че тя трябва да се появи пред очите на всички!
Тобин реши, че е крайно време да сменят темата, преди да са се изпокарали.
— Лельо, защо тази сутрин не ме пуснаха да вляза при тебе?
В погледа на първожрицата проблесна злорадство.
— Имам една гостенка, която май не цени високо гостоприемството ми — принцеса Пандсала.
Андраде изведнъж стана сериозна и дори не се усмихна на смайването, с което изненаданите й слушатели посрещнаха тази невероятна новина. Разказа им за заговора с добре овладян глас, но погледът й издаваше ужаса и отвращението от случилото се на баржата. Когато свърши, огледа слушателите си един по един и накрая задържа поглед върху племенника си.
— Струва ми се, че подценяваме Ианте. Не знам какво мисли баща им, знам само, че Пандсала не лъже — всичко е замислено от Ианте, и се разтрепервам само при мисълта за възможните последици. През цялото време седеше съвсем хладнокръвно и с нищо не показа, че усеща вина или угризения на съвестта. А аз съм сигурна, че не се чувства виновна, след като така или иначе успя да получи своето, макар и донякъде.
— Но не и Роан — каза решително Шонед.
— Можем да сме сигурни, че тя ще разполага с други източници на огромна власт и отсега нататък трябва да сме нащрек. Казват, че Рьолстра й е дал Феруче.
— Не! — извика гневно Роан. — Феруче ще бъде мой! И няма да допусна тази кучка само на стотина мери от земите ми!
— Нищо не можеш да направиш — отсече Андраде. — Назначи за началник на гарнизона под замъка човек, комуто вярваш. Засега това е единственото, което можеш да сториш.
— А пък аз ще съм ти много задължен, ако не се намесваш във въпроси, които засягат войската ми — сопна се той.
Шонед го погали ласкаво по ръката.
— Ами другите, господарке? Какво стана с моряците, прислугата и горките жени с бебетата? Успяха ли да избягат?
— Моряците — да, а също и повечето от прислугата; за жените и децата им не знам нищо. Цяла сутрин се опитвам да разбера нещо за тях, но… — Андраде повдигна рамене и жестът изглеждаше в странно противоречие с ледената, ярост в очите й. — Завръщането на Върховния княз и свитата му в Канарата ще бъде продължително и много тежко. Сега е моментът да спечелиш от конете си, Чей. Както чувам, доста си вдигнал цената им.
— Вдигнах цената още преди да изгори баржата! — избухна Чей. — А и нищо не му пречи да ходи пеша! Що за чудовище може да изгори жена, която му е родила пет деца!
— Пет дъщери — поправи го меко Тобин. — Там е цялата работа, Чей.
— Не — намеси се Андраде, — Палайла загина, защото е взела участие в заговора срещу Върховния княз.
— Заедно с Ианте — забеляза Роан. Рьолстра е нагъл, но не е глупав — не може да не е разбрал, че в основата на заговора стои Ианте. Пандсала е достатъчно умна да съобрази някои подробности, но само Ианте може да измисли толкова пъклен план. Това се потвърждава и от факта, че вместо да я накаже, Рьолстра й дава за награда Феруче и я насъсква срещу нас двамата. Най-вече срещу теб, Шонед.
— Тъкмо затова е още по-наложително довечера да се появя с теб пред всички — настоя момичето. — Това ще бъде като плесница в лицето й, а и аз дълго съм си мечтала за този момент. — Усмивката й изглеждаше някак скована. — Не се страхувам от нея, Роан, а и ти също.
— Правилно — изрази съгласието си Тобин и си спечели унищожителния поглед на брат си. — И на всичко отгоре трябва да изглеждаш здрава и усмихната както винаги. Сигурно вече са плъзнали слухове за този… Как му беше името, лельо?
— Дранат. Стига, Роан, знаеш, че са прави.
Чей се размърда на стола и се намеси в разговора.
— С какво можем да помогнем?
Андраде огледа внимателно своята слънцебегачка.
— Изглеждаш ужасно. Тобин, двете с Ками ще трябва да се погрижите за Шонед в това отношение.
— В такъв случай тя най-напред трябва да си почине добре — заяви решително Тобин. — Чей, Роан — изчезвайте оттук.
— Няма да я оставя сама — възрази Роан.
— Чуй ме, любими — прошепна Шонед, — не мога да почивам, докато ти седиш тук с вид на разярен дракон.
