необходимите сведения.
— Благодаря ти, и без това съм затрупал моя Еоли с работа — горкото момче, непрекъснато търси перлени гнезда и най-добрите места за риболов, предупреждава ме за приближаващи бури и…
— И следи зорко какво си е, наумил всеки, който те интересува — каза лукаво тя. — Досещам се, че ще ми поискаш още един фаради; какво ще кажеш за Мит? Едрото момче от моята свита с вид на човек, дето ще повдигне с голи ръце лос за оран?
— Много ще ти бъда признателен. Разбира се, никак няма да му хареса това, че ще се наложи да пътува по вода, но аз ще му дам собствена каюта с кофа — ухили се Лийн многозначително.
— Колко мило! — Андраде обхвана с поглед притъмняващата околност. Придворният слънцебегач на Клута припалваше наредените в двойна редица свещи покрай пътеката към огромната палатка на върха. — По всичко личи, че след малко ще удари гонгът за вечерята на князете. Ще ти запазя място до себе си.
С всяка изминала година тържествата, организирани от Клута и Джервис по случай закриването на Риалата ставаха все по-пищни. Специални почести бяха отредени за Андраде като господарка на Кулата на Богинята и според етикета тя трябваше да влезе в палатката първа и да си избере най-хубавото място край масата с най-добро разположение. После идваше ред на князете, които влизаха един по един и биваха представяни на първожрицата; тя предвкусваше удоволствието от церемонията с очакване, по-вълнуващо от всеки друг път.
Не беше лесно да се организира официален прием за петдесет човека, още повече за толкова видни гости, които бяха свикнали с разкоша на подобни събития. Закриването на Риалата предполагаше още по- бляскаво празненство, организирано със съвместните усилия на домакините от двата княжески двора в Ливадна земя и Ваес. От простичка вечеря на открито, с която отбелязваха успешното приключване на поредната Риала, закриването постепенно се бе превърнало в трескава надпревара за най-изкусните готвачи, обкръжени от множество помощници и прислуга; целта беше да се покаже в пълния им блясък богатството и могъществото на двата княжески двора. Андраде отдавна бе свикнала с показния разкош и не очакваше нищо особено от тази вечер, но още с влизането си в просторната зелена шатра ахна, приятно изненадана.
Десетина-дванайсет маси бяха удобно подредени около огромен зелен килим, мек и плътен като гъстите треви напролет. Във всеки ъгъл имаше фонтан, който плискаше струите си върху изкусно подредени мъхести скали, и след запалването на свещите водата представляваше не само прекрасна гледка, но и предлагаше приятна прохлада за разгорещените от пиршеството гости. В сребърни съдове покрай стените зеленееше истинска горичка от папрати, цветя и млади дървета; от тавана висяха цъфналите клонки на декоративни храсти. Вътрешността на шатрата живееше и дишаше със свежестта на пролетна гора.
Но най-голямата изненада на вечерта се оказаха огромните скулптури, подредени край стените на палатката. Всяка от тях възпроизвеждаше в умален вид потомствените имения на най-могъщите князе в страната — Цитаделата на Роан, Канарата на Рьолстра, Слънчевата река на Висарион, Сивата перла на Лийн и още много други. Андраде беше поласкана и изненадана, когато видя макет на Кулата на Богинята. Скулптурите бяха изработени от нишки разтопена захар, оцветена във всички нюанси на дъгата с извлек от многобройни билки и треви; прочути майстори-сладкари бяха пресъздали сиво-сините вълни под Кулата на Андраде, ситния златист пясък на Пустинята около Цитаделата, геометричната подреденост и пъстроцветното на парковете около Нова Раеция — имението на Волог… При създаването на тези шедьоври очевидно се бяха намесили и слънцебегачите на Клута, тъй като само познанията и прецизните наблюдения на фаради можеха да съдействат за точното възпроизвеждане на оригиналните образци.
Андраде си избра място, от което се виждаше цялото помещение. В залата влизаха един след друг синове, дъщери и съпруги на князете — всички бяха изминали дълъг път от родните си места, за да дойдат във Ваес, а този път понякога биваше изтощителен и дори опасен. Сега те се спираха и оглеждаха смаяно обстановката, после бързо се окопитваха и си спомняха, че трябва да се поклонят пред първожрицата. Тобин и Чей влязоха последни. Вместо пиршеството за атрим те бяха предпочели тържествената вечеря на князете и присъстваха на нея като близки родственици на Андраде и Роан, смятан за един от най- влиятелните князе в страната. Първожрицата им се усмихна приветливо, когато се приближиха да й се поклонят. Всеки друг на мястото на Чей би направил всичко възможно да основе собствено княжество, но той не беше такъв човек, и в това отношение Роан бе случил не само с предан васал, но и с истински приятел.
Скоро останаха свободни само местата за князете и сребристите звуци на три тромпета възвестиха момента на церемонията при представянето. При влизането на всеки владетел тромпетите изсвирваха кратко тържествено приветствие и висшият сановник на Клута оповестяваше, че в скромните предели на Ливадна земя е пристигнал негова светлост княз еди-кой-си от еди-къде-си. Андраде винаги бе приемала тази церемония като ненужно надута, но този път се развълнува — след малко щеше да й бъде представен и Роан като един от могъщите владетели в страната. Колко жалко, че Шонед не се чувстваше добре и нямаше да се яви заедно с него. Това би доставило истинско удоволствие на първожрицата.
Каквито и ветрове да разнасят нейде душата ти, Зеава, можеш да бъдеш спокоен и горд със сина, който си оставил след себе си. Той е достоен за цялата обич и грижите, които сме полагали за него от дете. И ето го сега, Богиньо — царствен потомък на древната драконова кръв! Но… и Шонед е с него!
Нарушението на етикета можеше да се отдаде на много причини — младостта и неопитността на Роан, например, биха били добро обяснение за незнанието му, че един княз трябва да влезе в залата сам. В опиянението на своето щастие би могъл да забрави за това, но по всяка вероятност искаше да представи пред всички своята скъпоценна слънцебегачка. Но Андраде знаеше, че истинската причина е друга — Роан държеше да покаже, че избраницата му ще дели с него не само леглото, но и княжеския ранг, и могъществото на господаря на Пустинята.
Висшият сановник на Клута беше потресен. Звуците на тромпета заглъхнаха и в залата се възцари неловко мълчание, докато горкият човек най-после успя да се посъвземе и си пое дъх толкова дълбоко, че гърдите му без малко да разкъсат връзките на туниката.
— Благородният княз Роан от Пустинята, и… и неговата господарка — княгиня Шонед!
Погледът на Роан просветна от удоволствие при вида на стъписаните князе. Украсените му със сребро черни дрехи представляваха великолепен фон за бялата рокля и смарагдите на Шонед. Двамата пристъпиха за поклон към първожрицата и Андраде едва успя да сподави възклицанието си, когато видя на челата им царствените символи на княжеския ранг. Дължимите на всеки княз аплодисменти избухнаха едва след като Роан поведе господарката на сърцето си към масата на сестра си и нейният съпруг. По лицата на мнозина бе изписана не толкова изненада, колкото тревога. Погледът на първожрицата обхвана залата и потърси в очите на присъстващите признаци на непокорство, но по всичко личеше, че засега князете приемат благосклонно женитбата на Роан за слънцебегачка.
Интересът към церемонията рязко спадна с представянето на Рьолстра, който влезе веднага след Роан. Каменното му лице изразяваше недвусмислено раздразнението на Върховния княз — някакъв си недорасъл княз бе успял да го надхитри и да затъмни собствения му блясък. Лийн, който бе влязъл преди Роан и Шонед и сега седеше до първожрицата, злорадо се изкиска при вида на Рьолстра.
— Голям хитрец излезе твоят Роан, бива си го момчето! Вечерята още не е започнала, а той вече съсипа апетита на Рьолстра.
— И Зеава щеше да се смее от сърце, ако можеше да види отнякъде сина си, и сигурно щеше да се пръсне от гордост. — Толкова царствени и прекрасни не изглеждаха дори Тобин и Чей, облечени в яркочервено и бяло, с накити от рубини и диаманти, които подчертаваха още повече очевидната истина, че са родени един за друг не само по външност. Андраде трябваше да направи съзнателно усилие, за да не се разсмее при вида на Рьолстра, докато минаваше край масата й.
Преди да сервират ястията, блюдата биваха предоставяни най-напред на Първожрицата и развеселената й компания. Лийн се облегна назад и махна красноречиво към пищната обстановка.
— А Клута казваше, че ни бил приготвил лека закуска — каза той.
— Потръпвам при мисълта каква ли ще е представата му за солидно хапване — отговори Андраде. — Ти ли донесе от Дорвал тези чудовищни раци?
— Моите раци са същества много по-благородни и прекрасни, в сравнение с тези недоносчета от Снежните скални пещери — възмути се Лийн и махна на слугата да му сложи още от сочните златисти раци.
