палатката си и на Тобин й се стори, че брат й всеки миг ще оповести своето щастие пред целия свят.
По-младите синове на князе и васали намираха своите избраници, богати наследници си избираха съпрузи — не секваше върволицата от бащи и князе, които водеха дъщерите и васалите си към господарката Андраде за благословия. От изток подухваше свеж утринен ветрец, който разсея мириса на изгоряло откъм реката и денят грейна ведър и светъл от последните лъчи на късното лято. Обкиченият с цветя хребет представляваше великолепен декор за началото на нов живот. Тобин се усмихна и отправи поглед към съпруга си. Беше й приятно да си спомни за собствената си сватба сред скалите, недалече от замъка в Радзин.
Първожрицата се бе разпоредила Камигуен и Оствел да останат последни.
— Кой иска да вземе за жена слънцебегачка — една фаради, повелителка на лунните лъчи? — извика тя, и Оствел, придружаван от Уривал като негов наставник, пристъпи сред цветния килим.
— Аз, господарке — каза тържествено той. — Аз съм нейният избраник и тя е моята любима.
— Нека тя дойде при теб — отговори с усмивка Андраде.
Сияеща с мургавата си екзотична красота, Камигуен пристъпи свенливо към своя годеник. Тобин се бе погрижила момичето да изглежда много по-различно от ежедневния вид, с който всички бяха свикнали. Роклята й беше с цвят на старинен бронз, а полите й бяха богато украсени с бродирани златни цветя. На колана й се полюшваше изящна кесия със сватбената огърлица на Оствел. Водеше я Шонед, облечена в обикновена рокля от домашно платно, само смарагдовият й пръстен проблясваше върху ръката, вплела пръсти в ръката на приятелката й. Тобин знаеше, че разнеслият се из тълпата шепот се отнася не само до едно толкова рядко събитие като сватбата на фаради — вече се носеха слухове, че Шонед е избраницата на княз Роан. Тя погледна крадешком към брат си, който стоеше до Елтанин и Анталия, и с изненада забеляза набразденото му от тревога чело. Тобин отново спря поглед на Шонед и разбра защо брат й е толкова притеснен. Докато Камигуен грееше от свежест и щастие, Шонед изглеждаше бледа и изтощена, сякаш огненият плам на косите бе изсмукал блясъка и цвета на очите и страните й. Тобин бе научила от Уривал за случилото се през нощта, спомена нещо и за подправеното с дрога вино, което Рьолстра бе дал на Шонед. Тобин се разстрои и в душата си отправи проклятие към Върховния княз.
Шонед и Уривал отстъпиха назад, а първожрицата съедини ръцете на двамата млади. Думите на свещения съюз между фаради и нейния избраник бяха много по-тържествени, отколкото при церемонията за другите двойки. Освен на брачния си обет слънцебегачите трябваше да останат верни и на заветите на фаради. Речта на Андраде отекна в душата на Тобин като предусещане за същите думи, които скоро щеше да чуе на сватбата на Роан и Шонед. В зелените очи на Шонед Тобин съзря леко проблясване, но лицето й остана все така застинало и бледо.
Оствел извади от джоба на туниката си огърлица от червен халцедон и докато се опитваше да я закопчае несръчно върху изящната шия на своята избраница, камъните просветнаха с жаркия блясък на разтопен огън. Великолепието им превъзхождаше дори сапфирите на Елтанин, от които дъхът на Анталия бе секнал. Ками се привдигна на пръсти и закопча около шията на Оствел тънка златна верижка, върху която проблесна един-единствен черен корал с формата на слънце — камъкът беше донесен от Гилад, родния край на Оствел, а формата му символизираше знака на фаради.
— Както луните и слънцето кръжат около царството на водите — нареждаше напевно Андраде, — както водите обливат царството на земите, както земите кръжат около сърцето на нашия свят — така бъдете и вие един за друг — помагайте си и се обичайте. Нека всеки от двама ви е светлина за очите на другия, и животворна глътка вода за душата му. Нека всеки от вас даде на другия от плодородието, с което ви е дарила земята. В сърцата си съхранявайте свято порива, който ще отвее всяко съмнение, болка и страх. Бъдете един за друг всичко, което ви повелява любовта. — Тя се обърна към Оствел и вдигна високо лявата си ръка с обърната към него длан. Пръстените на фаради проблеснаха в лъчите на утринното слънце. — Поверявам ти слънцебегачка, която призовава Огъня и сплита нишки от светлина. Помогни й да запази пътеките си истинни и светли, без сянката на болка и терзания. Ще бъдеш патриархът на род от фаради. Обявявам те за достоен, Оствел от Гилад.
Той сведе глава и промълви:
— Доверието ти е чест за мен, господарке, каквато е и честта да бъда обичан от фаради.
Андраде се усмихна едва доловимо и кимна с глава. Обърна се към Камигуен и продължи:
— Ти си слънцебегачка — знай своите дела и помни своите обети. Служи на истината и говори само в нейно име, сплитай нишките на светлината ведно с другите си братя и сестри. Прилагай честно своето изкуство и никога не прибягвай до него, за да причиниш смърт — това е съхранено дълбоко в сърцето ти. Давам ти този мъж, за да го обичаш с Огъня на призванието си и да го пазиш със силата на своите умения. Живей в сърцето му и се вслушвай в душата му. — Тя взе стиснатите им ръце между дланите си. — И нека ви благослови Богинята до края на дните ви.
Двамата се обърнаха един към друг, погледнаха се и се усмихнаха, миг по-късно устните им бяха слети в целувка. Тобин въздъхна и от очите й се отрониха сълзи на светла радост, когато изведнъж усети, че зад гърба й Чей едва държа смеха си.
— Престани — прошепна тя, — толкова е хубаво!
— Май си доста мекушава за принцеса с държавническо мислене.
— Така ли? А кой от двама ни все гледа да си сложи сватбената огърлица на такива церемонии, а?
— Е… — хванат натясно, Чей повдигна рамене и мургавото му лице внезапно пламна под слънчевия загар. Тобин протегна ръка към изящната сребърна верижка, която му бе подарила преди години, и пръстите й докоснаха мъничките диаманти между халките — с тях мускулестата му шия изглеждаше като обкръжена от звезди.
— Аз съм била мекушавата, така ли? — подразни го тя.
Андраде реши, че двамата млади пред нея просто са се забравили.
— Оствел, остави момичето да си поеме дъх!
Всички се разсмяха и малко по малко започнаха да се разотиват. Музикантите засвириха, близки, роднини и приятели бързаха да поздравят новобрачните двойки. Тобин и Чей си проправиха път към Елтанин и неговата невяста, които сякаш си бяха обявили състезание по изчервяване. После се огледаха да открият Роан.
— Всички се питат защо днес той не беше първи заедно със своята избраница — каза Чей и се усмихна широко. — И как изобщо на Ианте й стигна кураж да се появи пред очите на всички?
— Не зная и не ме интересува. И къде е глупавият ми брат? Исках да го питам какво се е случило с Шонед?
— А също и с Андраде — каза Чей и огледа насъбралото се множество с присвити очи; смехът в погледа му се бе стопил. — Може би първожрицата трябва да ни обясни някои неща.
— И не само тя.
Измъкнаха се от празничната тълпа и поеха към мястото, където на Тобин й се мярнаха една русокоса и една огненочервена глава. Шонед се движеше като немощна старица и Роан я придържаше за лакътя. Той се озърна, когато чу Тобин да го вика по име. В погледа му се четеше страх.
— От онази проклета дрога, която й е дал — каза той. — Трябваше да го убия.
Чейнал обгърна с ръка приведените рамене на момичето.
— Прекара тежка нощ, нали? — каза ласкаво той.
— И така може да се каже. Богиньо, как ме боли главата. Връхлита изведнъж и си отива също така внезапно като мъглите в Кулата на Богинята.
— Какво ти даде той? — попита Тобин, докато слизаха долу по хълма.
— Не знам. Нищо ми нямаше и изведнъж ми прилоша… — отправи измъчена усмивка към Роан. — И после се почувствах великолепно.
— А, не се съмнявам — отговори Чей, доволен от смяната в посоката на разговора.
— Я стига — смъмри го Роан и пламна до корена на косите си, но в погледа му проблесна пламъче и Тобин едва успя да сдържи смеха си.
— С нетърпение очаквам да чуя какво е станало — упорстваше Чей.
— Ти не му ли каза, Тобин?
— Нямаше кога.
Тя не се обади повече чак до самия лагер и когато стигнаха до палатката на Роан, избърза напред да
