току-що му бяха произнесли проклятието за пълно тяловкочанясване.
— Което означава — извика Дъмбълдор над бурята от аплодисменти, защото дори „Рейвънклоу“ и „Хафълпаф“ честваха падението на „Слидерин“, — че имаме нужда от малка промяна на декора.
Той плесна с ръце и в миг зелените висящи украси станаха яркочервени, а сребърните се превърнаха в златни; огромната слизеринска змия изчезна и на нейно място се появи грамаден грифиндорски лъв. Снейп стискаше ръката на професор Макгонъгол с отвратителна принудена усмивка. Той срещна погледа на Хари и Хари разбра веднага, че чувствата на Снейп към него не се бяха променили нито на йота. Но това не го разтревожи. Изглежда през слезващата учебна година животът щеше да стане пак нормален, или поне толкова нормален, колкото можеше да е в „Хогуортс“.
Това беше най-хубавата вечер в живота на Хари, по-хубава от победата на куидич, от Коледа, от повалянето на планинския трол… той никога, никога нямаше да забрави тази вечер.
Хари беше почти забравил, че предстои да излязат изпитните резултати, но те излязоха. За тяхна голяма изненада и той, и Рон преминаха с добри бележки. Хърмаяни, разбира се, завърши като отличничка на годината. Дори Невил се промъкна — добрата му бележка по билкология уравновеси ужасната по отвари. Бяха се надявали, че Гойл, който беше почти толкова глупав, колкото и зъл, може да бъде изхвърлен, обаче и той премина. Беше жалко, но както каза Рон — не можеш да имаш всичко в живота.
И изведнъж гардеробите им бяха празни, куфарите — опаковани, жабата на Невил се намери скрита в един ъгъл в тоалетните; раздадоха се бележки на всички ученици, в които ги предупреждаваха да не използват магии през ваканцията („Винаги се надявам, че ще забравят да ни ги дадат“ — каза Фред Уизли тъжно.)
Хагрид дойде да ги отведе долу, до флотилията от лодчици, които прекосиха езерото; качиха се на експреса „Хогуортс“; говореха и се смееха, докато пейзажът ставаше все по-зелен и по-спретнат; ядяха всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот, докато минаваха покрай мъгълски градове; свалиха магьосническите одежди, за да облекат сака и палта; накрая навлязоха на перон девет и три четвърти на гара Кингс Крос.
Мина доста време, докато всички се изтеглят от перона. Съсухрен стар пазач стоеше до билетното гише и ги пускаше да минават по двама-трима, за да не привлекат внимание, ако всички изскочат наведнъж от плътната стена, и да не подплашат мъгълите.
— Трябва да ми дойдете на гости това лято — каза Рон. — И двамата… Ще ви пратя по една сова.
— Благодаря — каза Хари, — имам нужда от нещо, на което да се радвам предварително.
Учениците ги блъскаха, докато се придвижваха към изхода за мъгълския свят. Някои от тях викаха:
— Чао, Хари!
— Ще се видим, Потър!
— Все още си прочут — каза Рон и му се ухили.
— Не и там, където отивам, честна дума! — отговори Хари.
Той, Рон и Хърмаяни минаха заедно през изхода.
— Ето го, мамо, ето го, виж!
Беше Джини Уизли, сестричката на Рон, обаче тя не сочеше Рон.
— Хари Потър! — изписука тя. — Гледай, мамо! Виждам го…
— Мълчи, Джини. Невъзпитано е да сочиш така.
Госпожа Уизли им се усмихна.
— Трудна година? — попита тя.
— Много — отговори Хари. — Благодаря за бонбоните и за пуловера, госпожо Уизли.
— О, няма защо, моето момче.
— Готов ли си?
Беше вуйчо Върнън, все още с червендалесто лице, все още с разярен вид от нахалството на Хари да носи сова в кафез на една гара, пълна с обикновени хора. Зад него стояха леля Петуния и Дъдли, който изглеждаше ужасен само при вида на Хари.
— Вие сигурно сте семейството на Хари? — каза госпожа Уизли.
— Така да се каже — отвърна вуйчо Върнън. — Побързай момче, нямаме цял ден на разположение.
И се отдалечи.
Хари изостана малко, за да размени последни думи с Рон и Хърмаяни.
— Значи ще се видим през лятото.
— Надявам се да прекараш… ъъъ… приятна ваканция — каза Хърмаяни, като гледаше подир вуйчо Върнън, смаяна, че някой може да се държи толкова недружелюбно.
— О, непременно! — отговори Хари и те се изненадаха от усмивката, която се разля по лицето му. — Те не знаят, че не ни е позволено да използваме магия у дома. Това лято ще се забавлявам чудесно с Дъдли…
Информация за текста
© 1997 Джоан Роулинг
© 2000 Теодора Джебарова, превод от английски
Joanne Rowling
Harry Potter and the Philosopher’s stone, 1997
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
ХАРИ ПОТЪР И ФИЛОСОФСКИЯТ КАМЪК. 2000. Изд. Егмонт България, София. Роман за юноши. Превод: [от англ.] Теодора ДЖЕБАРОВА [Harry Potter and the Philosopher’s Stone, J. K. ROWLING (1997)]. Печат: Лито Балкан АД, София. Формат: 22 см. С мека и твърда корица. С подвързия. Страници: 264. Цена: 7.00 лв. ISBN: 954-446-468-9. Цена: 4.00 лв. ISBN: 954-446-467-0.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/432]
Последна редакция: 2006-08-06 16:26:25
1
В големите градове на Запад на определени места са поставени карти на града, по които да се ориентират пешеходци и автомобилисти. — Б.пр.
2
Отбелязва се в Англия на 5 ноември. — Бел.пр.
3
Албус Дъмбълдор — от „бил“ (лат.) и вид пчела (англ.) — Б. пр.
4
Волдемор — от „полет на смърт“ (фр.) — Б.пр.
