стълбището се появи яростното лице на вуйчо Върнън.
— Внимавай, момче! Само да шукнеш…
Хари стигна на пръсти до стаята си, пъхна се вътре, затвори вратата и се обърна с единственото желание да се строполи на леглото си.
За негова изненада обаче на него вече седеше някой…
ГЛАВА ВТОРА
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО НА ДОБИ
Хари едва се сдържа да не извика. Дребното създание на леглото му имаше големи уши като на прилеп и изпъкнали зелени очи колкото топки за тенис. Хари веднага осъзна, че точно то го беше следило през градинския плет сутринта.
Докато още се гледаха, Хари чу гласа на Дъдли в антрето:
— Мога ли да поема палтата ви, господин и госпожа Мейсън?
Създанието се смъкна от леглото и се поклони толкова ниско, че докосна пода с върха на дългия си тънък нос. Хари забеляза, че е облечено в нещо като вехта калъфка за възглавница с цепки за ръцете и краката.
— Ъъъ… Здравей! — каза Хари притеснено.
— Хари Потър! — заговори създанието с толкова висок глас, че според Хари не можеше да не са го чули и долу. — Доби тъй отдавна желаеше да ви срещне, сър… Чест такава е за мен, че…
— Б-б-благодаря ти!
Хари се промъкна покрай стената и се отпусна в стола пред писалището си до Хедуиг, която вече спеше в големия си кафез. Искаше му се да попита „Що за създание си ти?“, но му се видя твърде грубо, затова просто каза:
— А кой си ти?
— Доби, сър. Просто Доби. Доби, домашно духче — каза създанието.
— О… наистина ли? — отвърна Хари. — Аз… не че искам да те обидя или нещо подобно, ама… сега не е най-подходящият момент да имам домашно духче в стаята си.
От дневната се разнесе високият пресилен смях на леля Петуния. Духчето се оклюма.
— И аз се радвам да се запозная с теб — побърза да каже Хари, — ама… ще ми кажеш ли за какво точно си дошъл?
— О, разбира се, сър! — започна Доби делово. — Доби е дошъл да ви каже, сър… трудно е, сър… Доби не знае как да започне…
— Заповядай, седни! — вежливо каза Хари и посочи леглото си.
За негов ужас духчето се разрида, и то много шумно.
— Да с-с-седна! — изхлипа то. — Никога… никога досега…
На Хари му се стори, че гласовете долу се снишиха.
— Съжалявам — прошепна той, — не исках да те обидя.
— Да обидите Доби? — хлипаше духчето. — Доби никога не е канен да седне в присъствието на магьосник… като равен…
Докато се опитваше да му даде знак да мълчи и същевременно го успокояваше, Хари помогна на Доби да се качи пак на леглото, където той продължи да хълца с вид на голяма и грозновата кукла. Най-сетне успя да се овладее и седна, вперил големите си очи в Хари, разнежен от благоговение.
— Едва ли си срещал много добри магьосници — отбеляза Хари, като се опитваше да го развесели.
Доби поклати глава. После, съвсем изневиделица, скочи и започна да си удря яростно главата в рамката на прозореца, като викаше: „Лош Доби! Лош Доби!“
— Недей… Какво правиш? — трескаво зашепна Хари и скочи да издърпа Доби пак на леглото.
Хедуиг се бе събудила с много висок писък и яростно удряше крила в пръчките на кафеза си.
— Доби трябваше да се накаже, сър — каза духчето, гледайки малко като замаяно. — Доби едва не обиди семейството си, сър…
— Твоето семейство?
— Семейството магьосници, където служи Доби, сър… Доби е домашно духче и трябва да служи на една къща и на едно семейство завинаги…
— Те знаят ли, че си тук? — полюбопитства Хари.
Доби потръпна.
— О, не, не, сър… Доби ще си наложи много тежко наказание, задето идва да ви посети, сър. За това заслужава да си прищипе ушите с вратата на фурната. Само ако разберат, сър…
— А няма ли да забележат, че си си прищипал ушите с вратата на фурната?
— Доби не вярва, сър. Доби все трябва да се наказва за нещо, сър. Те оставят Доби да го прави. Понякога дори го подсещат да се накаже допълнително.
— Че защо не ги напуснеш тогава? Не можеш ли да избягаш?
— Домашното духче трябва да бъде пуснато, сър. А семейството няма никога да ме освободи… Доби ще им служи, докато умре, сър…
Хари впери очи в него.
— Аз пък си мислех, че едва ще издържа тук още четири седмици — каза той. — Ами тогава… Дърсли изглеждат направо добри хора. Не може ли някой да ти помогне? Аз не мога ли?
Хари мигом съжали за думите си. Доби пак се разрида от благодарност.
— Моля те — трескаво шепнеше Хари, — моля те, успокой се! Ако Дърсли чуят нещо долу, ако разберат, че си тук…
— Хари Потър предлага да помогне на Доби… Доби е чувал колко сте велик, ама Доби не знаел колко сте и добър.
Хари, чието лице бе пламнало, възрази:
— Каквото и да си чувал за моето величие, са пълни глупости. Аз не съм дори и отличник в „Хогуортс“, Хърмаяни е…
Но млъкна начаса, защото дори само като си помисли за Хърмаяни, го заболя.
— Хари Потър е смирен и скромен — почтително отбеляза Доби и очите му грейнаха. — Хари Потър не приказва за победата си над Онзи-който-не-бива-да-се-назовава.
— Волдемор ли? — уточни Хари.
— Ауу, не казвайте това име, сър! Не го назовавайте!
— Съжалявам! — бързо се поправи Хари. — Знам, че много хора не искат да го чуват… като моя приятел Рон например…
И пак млъкна. Мисълта за Рон също му причини болка.
Духчето се наведе към Хари със светнали като фарове очи.
— Доби чул да разправят — хрипкаво поде той, — че Хари Потър се срещнал за втори път с Черния лорд, и то само преди няколко седмици… и че Хари Потър пак успял да избяга.
Хари кимна и очите на Доби плувнаха в сълзи.
— О, сър! — ахна той и взе да бърше лицето си с ъгълчето на мърлявата калъфка, която носеше. — Хари Потър е доблестен и смел. Справил се е с толкова много опасности досега! Но Доби е дошъл да пази Хари Потър, да го предупреди… Нищо че после ще трябва да затисне уши с вратата на фурната… Хари Потър не бива да се връща в „Хогуортс“!
Настана тишина, нарушавана само от потракването на ножове и вилици долу и от далечния боботещ глас на вуйчо Върнън.
— К-к-какво? — заекна Хари. — Ама как така да не се върна?!… Нали срокът започва на първи септември! Че аз само за това живея! Ти изобщо не знаеш какво е тук. Моето място не е тук, а във вашия свят — в „Хогуортс“.
— Не, не, не! — разписка се Доби, клатейки глава така силно, че чак ушите му плющяха. — Хари Потър трябва да си стои на сигурно място. Той е твърде велик, твърде добър, за да се погуби. Ако Хари Потър се върне в „Хогуортс“, ще бъде в смъртна опасност.
— Ама защо? — изненада се Хари.
— Има заговор, Хари Потър. Такъв заговор, дето ще направи най-ужасни неща да се случат в
