за секретност на Международната конфедерация на магьосниците.
Желаем Ви приятна ваканция!
Хари вдигна очи от писмото и преглътна.
— Не си ни казвал, че ви е забранено да използвате магия извън училище — рече вуйчо Върнън и зловещите пламъчета заиграха в очите му. — Предполагам, че си забравил да го споменеш, а? Просто ти се е изплъзнало от ума, нали? — Той се нахвърли върху Хари като голям булдог с оголени зъби. — Чуй тогава какво ще ти кажа, момче… Заключвам те и повече никога няма да се върнеш в онова училище, никога! А опиташ ли да се измъкнеш с магия, ще те изключат оттам.
И като се разхили като луд, повлече Хари обратно нагоре по стълбите. Вуйчо Върнън не се шегуваше. На следващата сутрин той плати да поставят решетки на прозореца на Хари, а сам изряза в долния край на вратата дупка като за куче, колкото да пропуска малки порции храна три пъти на ден, и я затвори с капак. Сутрин и вечер Хари можеше да отива до тоалетната. Иначе беше заключен в стаята си през цялото денонощие.
Три дни по-късно Дърсли не даваха никакви признаци, че ще отстъпят, и Хари не виждаше изход от ситуацията. Лежеше и гледаше как зад решетките на прозореца му слънцето залязва и тъжно се питаше какво ли ще стане с него…
Нямаше смисъл да се измъква оттам с магия, щом щяха да го изключат от „Хогуортс“. Ама пък и животът на „Привит Драйв“ бе стигнал до точка на непоносимост! Откакто Дърсли вече знаеха, че няма опасност да осъмнат като прилепи, той бе загубил единственото си оръжие. Доби може би беше спасил Хари от нещо страшно в „Хогуортс“, но както вървяха нещата, той можеше и без това да си умре — от глад.
Капакът на кучешкия отвор изтрака и се появи ръката на леля Петуния, която избута в стаята купичка с рядка супа. Понеже вече го болеше стомахът от глад, Хари скочи от леглото си и я грабна. Супата беше леденостудена, но той изгълта половината на един дъх. После отиде до клетката на Хедуиг и изсипа разкашканите зеленчуци от дъното на купата в празната й паничка за храна. Тя се накокошини и се обърна с поглед, пълен с отвращение.
— Няма смисъл да извръщаш човка, защото друго за ядене просто нямаме — мрачно й рече Хари.
Той остави празната купа на земята до отвора и пак си легна, като че още по-гладен отпреди.
Ако все пак оживееше още четири седмици, какво щеше да стане, като не се яви в „Хогуортс“? Дали ще пратят някого да разбере защо го няма? Ще успеят ли да накарат семейство Дърсли да го пуснат?
В стаята падна здрач. Хари беше изтощен, червата му къркореха, главата му се замайваше от въпроси без отговор и той се унесе в неспокоен сън.
Сънува, че са го изложили в зоологическа градина в клетка с табелка „Невръстен магьосник“. Хората се блещеха през решетките да го видят как лежи, изгладнял и немощен, на сламената си постеля. Забеляза в тълпата физиономията на Доби и му извика за помощ, ала Доби се провикна „Хари Потър е в безопасност там, сър!“ и изчезна. После се появиха тримата Дърсли и Дъдли раздруса пръчките на клетката, като му се хилеше.
— Престани! — измърмори Хари, когато друсането стана нетърпимо за замаяната му глава. — Остави ме на мира… махни се… искам да спя…
Тогава отвори очи. Луната грееше през решетката на прозореца. И някой наистина надничаше вътре — някой с лунички, с червена коса и дълъг нос.
Зад прозореца беше Рон Уизли.
ГЛАВА ТРЕТА
ХРАЛУПАТА
Хари ахна, добра се до прозореца и го отвори, за да могат да си говорят през решетките.
— Рон, как успя да стигнеш… как…
Но направо зяпна, щом осъзна напълно това, което виждаха очите му. Рон се бе надвесил през задния прозорец на стара тюркоазена на цвят кола, паркирана във въздуха! От предната седалка се хилеха на Хари двамата братя на Рон — близнаците Фред и Джордж.
— Е, Хари?
— Какво става? — нервничеше Рон. — Поканих те на гости поне дванайсет пъти, а после татко си идва един ден вкъщи и разправя, че си получил официално предупреждение, задето си използвал магия пред мъгълите, при които живееш.
— Не бях аз… Ама той как е разбрал?
— Работи в Министерството на магията — поясни Рон. — Ти нали знаеш, че не ни разрешават да използваме магии извън училище…
— Не е ли малко нахално точно ти да го казваш в този момент? — отбеляза Хари, без да отмества поглед от люлеещата се във въздуха кола.
— О, това не се брои! — възрази Рон. — Само си услужихме с нея, тя е на татко, не сме я омагьосали ние. Ама да правиш магии пред ония мъгъли, дето живееш с тях…
— Казах ти, че не съм. Но то е дълга история, за да ти обяснявам сега. Виж какво, можеш ли да им кажеш там, в „Хогуортс“, че семейство Дърсли са ме заключили и не ме пускат да се върна в училище. Аз явно няма да мога да се измъкна с магия, защото ако в министерството разберат, че има втори случай за три дни…
— Я стига си дърдорил! — прекъсна го Рон. — Дойдохме да те вземем с нас.
— Ама и на вас не е позволено да правите магии!
— Не е и необходимо — каза Рон, като кимна с глава към предната седалка и се ухили. — Забравяш с кого съм.
— Вържи това около пръчките на решетката — нареди Фред и хвърли на Хари единия край на въжето.
— Ако семейство Дърсли се събудят, спукана ми е работата — рече Хари, като върза здраво въжето около пръчките, а Фред форсира двигателя.
— Не се бой и се дръпни назад — каза Фред.
Хари отстъпи назад в сянката до Хедуиг, която сякаш разбираше, че става нещо важно, защото беше притихнала. Колата ревеше все по-силно и по-силно, докато изведнъж решетката се изтръгна с трясък, а Фред насочи колата право нагоре… Хари се втурна към прозореца и видя как решетката се поклаща над земята. Рон се задъха, докато я вмъкна в колата. Хари се ослуша боязливо, но от спалнята на семейство Дърсли не се чуваше шум.
Щом решетката бе наместена на задната седалка при Рон, Фред даде заден ход и се приближи колкото можеше до прозореца на Хари.
— Качвай се — каза Рон.
— Ами нещата ми за „Хогуортс“?… Пръчката ми… метлата…
— Къде са?
— Заключени са в килера под стълбището, а аз не мога да изляза от тази стая.
— Няма проблем! — обади се Джордж от мястото до шофьора. — Направи ни път, Хари.
