ръце.
— Това любимият ти отбор по куидич ли е?
— „Чъдли Кенънс2“ — отвърна Рон и посочи оранжевата покривка на леглото с два гигантски черни инициала и едно летящо гюлле. — Девети в лигата!
Учебниците на Рон по магии бяха стоварени накуп в ъгъла до цяла камара комикси, като че ли все за „Приключенията на Мартин Мигс, Лудия мъгъл“. Магическата пръчка на Рон беше оставена до прозореца върху аквариум, пълен с попови лъжички, до който в едно петънце слънчева светлина дремеше дебелият сив плъх Скабърс.
Хари прекрачи през едно тесте саморазбъркващи се карти за игра на пода и погледна навън през малкия прозорец. Долу в полето забеляза банда гномчета да се промъкват едно по едно обратно през плета на двора. Чак тогава погледна Рон, който го наблюдаваше с известно нетърпение, сякаш чакаше за мнението му.
— Малко е тесничко тук — изпревари го Рон. — Не е като стаята ти там при мъгълите. А съм и точно под оня таласъм на тавана, който непрекъснато блъска по тръбите и пъшка…
Ала Хари се бе ухилил до уши, когато заяви:
— Това е най-хубавата къща, в която съм влизал!
Ушите на Рон пламнаха.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ВЪВ „ФЛОРИШ И БЛОТС“
Животът в „Хралупата“ нямаше нищо общо с този на „Привит Драйв“. При семейство Дърсли всичко беше прибрано и подредено, а в къщата на Уизли непрекъснато ставаха странни и неочаквани неща. Хари доста се изплаши, когато за пръв път се погледна в огледалото над камината в кухнята и то му подвикна: „Я се загащи, мърльо!“ Таласъмът на тавана започваше да вие и да мята по пода тръби, щом къщата поутихнеше, а малките експлозии от стаята на Фред и Джордж не правеха впечатление на никого. Но най- необичайното за Хари от живота при Рон не бе нито говорещото огледало, нито шумният таласъм, а фактът, че всички изглежда го харесваха.
Госпожа Уизли се грижеше за състоянието на чорапите му и му сипваше по четири пъти на всяко ядене. Господин Уизли обичаше да седи до Хари на масата, за да го обсипва с въпроси за живота му с мъгълите, например как работят техните пощи и електрическите контакти.
— Възхитително! — казваше той, когато Хари му обясняваше как се използва телефонът. — Направо гениално! Какви неща са измислили мъгълите, за да се справят и без магии!
Хари получи вест от „Хогуортс“ едно слънчево утро около седмица след пристигането си в „Хралупата“. Когато той и Рон слязоха на закуска, господин и госпожа Уизли с Джини вече седяха около кухненската маса. Щом видя Хари, момичето неволно събори купичката си с каша под масата и тя изтрополя силно. Джини като че ли имаше склонност към събаряне на предмети, когато Хари влезеше в някоя стая. Тя се мушна под масата да измъкне купичката и се появи пламтяща като огнен залез. Хари се направи, че не е забелязал нищо, седна и пое препечената филийка, която му подаде госпожа Уизли.
— Имате писма от училище — съобщи господин Уизли и връчи на Хари и Рон еднакви на вид пликове от жълтеникав пергамент с адреса, написан със зелено мастило. — Дъмбълдор вече знае къде си, Хари… на него нищо не му убягва. И вие двамата имате по едно писмо — обърна се той към Фред и Джордж, които влязоха все още по пижами.
За няколко минути се възцари тишина, докато всички четяха писмата си. В писмото на Хари му напомняха да вземе пак експрес „Хогуортс“, както обикновено от гара Кингс Крос, на първи септември. Имаше и списък на новите книги, от които щяха да учат второкурсниците през тази учебна година.
Класически заклинания (за втори курс) от Миранда Гощрук
Пътешествия с призраци от Гилдрой Локхарт
Блуждаене с бродници от Гилдрой Локхарт
Ваканция с вещици от Гилдрой Локхарт
Туризъм с тролове от Гилдрой Локхарт
Екскурзии с вампири от Гилдрой Локхарт
Скитосване с върколаци от Гилдрой Локхарт
Излети с Йети от Гилдрой Локхарт
Като изчете своя списък, Фред надникна в листа на Хари.
— Я, и на теб ти трябват всички книги на Локхарт! — учуди се той. — Новият преподавател по защита срещу Черните изкуства трябва да е негов почитател. Обзалагам се, че е някоя магьосница.
При тези думи Фред улови погледа на майка си и побърза да се съсредоточи върху мармалада.
— Този списък няма да ни излезе евтино — каза Джордж и хвърли бегъл поглед към родителите си. — Книгите на Локхарт са доста скъпички…
— Е, ще се справим някак — каза госпожа Уизли, но изглеждаше обезпокоена. — Сигурно ще успеем да вземем повечето неща за Джини от втора употреба.
— А, и ти ли постъпваш в „Хогуортс“? — обърна се Хари към Джини.
Тя кимна, изчерви се до корените на огненочервената си коса и натопи лакътя си в купичката с масло. За щастие никой не забеляза това освен Хари, защото точно в този момент влезе Пърси, по-големият брат на Рон. Беше вече облечен, а значката на префект в „Хогуортс“ беше закачена на плетеното му елече.
— Добро утро на всички! — смотолеви Пърси. — Хубав ден, а?
Седна на единствения свободен стол, но тутакси скочи, измъквайки изпод себе си някаква захвърлена там сива топка пера за бърсане на прах, както си помисли Хари, преди да забележи, че перушинестата топка диша.
— Ерол! — възкликна Рон, като пое от Пърси примрялата сова и измъкна писмо изпод крилото й. — Най- сетне отговор от Хърмаяни! Писах й, че ще правим опит да те освободим от ония Дърсли.
Той отнесе птицата до мястото, където кацаха совите зад външната врата, и се опита да я остави на една от пръчките, но Ерол се свлече отново и тогава Рон го настани върху сушилнята за дрехи, мърморейки „Горкичкият!“. После скъса плика и зачете писмото от Хърмаяни:
Мили Рон и Хари, ако си там,
Надявам се, че всичко е минало леко, че Хари е добре и че не сте извършили нищо незаконно, за да го измъкнете оттам, защото това би създало неприятности и на самия него. Тревожа се, та ако всичко е наред, съобщете ми веднага. Може би е по-добре да използвате друга сова, защото вашата няма да издържи още една поръчка.
Аз съм много заета с подготовка за училище („Как е възможно? — възмути се Рон. — Нали сме във ваканция!“) и следващата сряда отиваме в Лондон да ми купуват новите книги. Защо не се срещнем на „Диагон-али“?
Съобщете ми какво става веднага щом можете.
— Е, чудесна идея! И ние ще идем точно тогава да ви купим нещата — обяви госпожа Уизли и се зае да разчиства масата.
Хари, Рон, Фред и Джордж възнамеряваха да отидат до малката ливада, която семейство Уизли имаха на хълма. Беше оградена с дървета и не се виждаше от селото долу. Това им позволяваше да тренират куидич, стига да не летят твърде високо. Не можеха да използват истински куидични топки, които биха предизвикали недоумение, ако се случеше да излетят и да попаднат в селото долу. Затова си подхвърляха ябълки. Редуваха се да хвърчат на метлата на Хари „Нимбус две хиляди“, която без съмнение бе най-
