призраци“ и се промъкнаха до началото на опашката, където стояха останалите Уизли и семейство Грейнджър.
— О, ето ви и вас… добре… — каза госпожа Уизли, задъхана от вълнение, докато пооправяше прическата си. — Ей сега ще го видим.
Постепенно се приближаваха до Гилдрой Локхарт, седнал до една маса и ограден с големи снимки в едър план на собственото му лице, което намигаше и се усмихваше с ослепително бели зъби на тълпата. Синята като незабравка мантия на живия Локхарт беше точно като цвета на очите му, а островърхата му шапка бе закачливо килната над къдравата коса.
Дребен раздразнителен човек обикаляше наоколо, щракайки с голям черен фотоапарат, който пускаше облачета розов дим всеки път, когато блеснеше светкавицата.
— Я се махни от пътя ми! — сопна се той на Рон и отстъпи назад да нагласи по-добре кадъра. — За „Пророчески вести“ снимам.
— Много важно! — отвърна му Рон, разтривайки крака си, защото фотографът го бе настъпил.
Гилдрой Локхарт го чу и вдигна очи… Той видя Рон, после Хари и впери поглед в него. Изведнъж скочи на крака и извика:
— Нима това е Хари Потър?
Тълпата се раздели с възбуден шепот. Локхарт се втурна напред, хвана Хари за ръката и го издърпа при себе си. Наоколо гръмнаха бурни аплодисменти. Хари силно се изчерви, когато Локхарт започна да се ръкува с него пред фотографа, който щракаше като луд и обгърна всички Уизли в гъст дим.
— Една хубава голяма усмивка, Хари — подкани го Локхарт, показвайки лъскавите си зъби. — Ти и аз заедно сме достойни за първа страница.
Когато най-сетне пусна ръката на Хари, момчето почти не си усещаше пръстите. Опита се да отстъпи назад, за да иде при семейство Уизли, но Локхарт преметна ръка през раменете му и здраво го притисна до себе си.
— Дами и господа — каза той на висок глас, като махна с ръка за тишина, — сега е моментът да ви кажа нещо, за което се готвя от доста време. — Когато младият Хари Потър прекрачи днес прага на „Флориш и Блотс“, той е искал просто да купи моята автобиография, която с удоволствие ще му подаря заедно с другите си книги… — Публиката аплодира отново. — Но той не е имал и най-малка представа — продължи Локхарт, като поразтърси Хари така, че очилата му се смъкнаха до върха на носа, — че съвсем скоро ще получи много, много повече от моята книга „Аз, магьосникът“. Той и неговите съученици ще получат самия мен, магьосника, на живо. Да, дами и господа, с голямо удоволствие и гордост ви уведомявам, че от септември поемам длъжността преподавател по защита срещу Черните изкуства в Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“!
Публиката ликуваше и ръкопляскаше, а Хари най-неочаквано се сдоби с пълен комплект от книгите на Локхарт. Леко залитайки под тежестта им, той успя да се измъкне и да си пробие път до края на залата, където Джини стоеше до новия си котел.
— Тези са за теб — измърмори Хари и сложи книгите в котела. — Аз сам ще си купя моите…
— Бас държа, че си много доволен, нали, Потър? — чу Хари познат глас и като се изправи, се озова лице в лице с Драко Малфой, изкривил устни в обичайната си подигравателна усмивка.
— Хари Потър е знаменитост — продължи Малфой. — Влизането му в книжарница е вече новина за първа страница.
— Остави го на мира, той не е искал! — обади се Джини.
За пръв път Хари чуваше гласа й. Тя гледаше Малфой с ярост в очите.
— Потър, ама ти си имал приятелка! — провлачено отбеляза Малфой.
Джини стана аленочервена, докато Рон и Хърмаяни се приближаваха през навалицата, стиснали по един куп от книгите на Локхарт.
— О, ти ли си бил! — каза Рон, гледайки Малфой като нещо мръсно, залепнало на подметката на обувката му. — Обзалагам се, че не си очаквал да срещнеш тук Хари, нали?
— Не повече, отколкото съм изненадан, че виждам теб в магазин, Уизли — заяде се Малфой. — Предполагам, че родителите ти ще трябва да гладуват цял месец, за да платят всичко това.
Рон почервеня като Джини. Той изсипа и своите книги в котела и тръгна към Малфой, но Хари и Хърмаяни го сграбчиха за палтото отзад.
— Рон! — провикна се господин Уизли, пробивайки си път заедно с Фред и Джордж. — Какво правите? Тук това е лудост, да излезем навън.
— Я виж ти — Артър Уизли!
Беше господин Малфой. Той бе положил ръка на рамото на Драко със същата подигравателна усмивка.
— Добър ден, Луциус! — студено кимна господин Уизли.
— Много работа имате в министерството, чувам — продължи Малфой. — Толкова много проверки… Надявам се, че ви плащат за извънреден труд.
Той бръкна в котела на Джини и измъкна измежду лъскавите книги на Локхарт едно много старо и оръфано „Ръководство по трансфигурация за начинаещи“.
— Но явно не е така — продължи той. — Чудна работа, каква ли е ползата да позориш името магьосник, щом не ти плащат добре за това?
Господин Уизли се изчерви още по-силно от Рон и Джини.
— Ние с вас имаме съвсем различно разбиране за това, кой и как точно позори името магьосник, Малфой — отвърна разпалено той.
— Очевидно — отвърна Малфой и воднистите му очи се насочиха към господин и госпожа Грейнджър, които наблюдаваха боязливо. — Като гледам с какви общуваш, Уизли… мисля, че семейството ти не може да падне по-ниско от това.
Чу се тъп удар на метал и котелът на Джини падна. Господин Уизли се бе хвърлил към Малфой и го бе блъснал назад в една полица с книги. Дузини тежки томове, пълни с магии, се изсипаха върху главите на всички. Чу се „Дръж го, татко!“ откъм Фред или Джордж. Госпожа Уизли пищеше: „Не, Артър, недей!“ Тълпата се люшна назад и събори още рафтове с книги.
— Господа, моля ви… моля ви! — викаше книжарят все по-високо: — Престанете, господа, веднага престанете!
Хагрид се носеше към тях през морето от книги. След миг вече бе разтървал Уизли и Малфой. Господин Уизли беше с разцепена устна, а господин Малфой бе улучен в окото от една „Енциклопедия на отровните гъби“. Той още държеше старото „Ръководство по трансфигурация за начинаещи“ на Джини. Подхвърли й го, а очите му святкаха от омраза.
— Дръж, момиче… вземи си книгата… баща ти едва ли може да ти купи нещо по-добро.
И като се изтръгна от хватката на Хагрид, той кимна на Драко и се измете от магазина.
— ’Що му обръщаш внимание, Артър? — каза Хагрид, като вдигна господин Уизли на крака и пооправи дрехите му. — Гнил е до корен тоя род, ’сички го знаят. Малфой няма изобщо да го слушаш. Лоша кръв имат и т’ва е. ’Айде сега да се изпаряваме оттук.
Книжарят се канеше да ги спре, но като видя, че не стига и до кръста на Хагрид, се отказа. Те забързаха нататък по улицата. Семейство Грейнджър трепереха от страх, а госпожа Уизли не беше на себе си от гняв.
— Чудесен пример даваш на децата… да правиш скандали на публично място! Какво ли си е помислил Гилдрой Локхарт…
— Беше доволен — каза Фред. — Не го ли чу, като си тръгвахме? Питаше оня фотограф от „Пророчески вести“ дали ще може да вкара и боя в репортажа си. Било много добра реклама.
Но групата беше унила, докато се връщаше към „Продънения котел“, откъдето през камината Хари, семейство Уизли и всичките им покупки щяха да се върнат в „Хралупата“ с летежната пудра. Те се сбогуваха със семейство Грейнджър, които щяха да се отправят към мъгълската улица от другата страна. Господин Уизли понечи да попита какво се прави на автобусните спирки, но се отказа, като видя изражението на госпожа Уизли.
Хари свали очилата и ги прибра в джоба за по-сигурно, преди да си вземе от летежната пудра. Това определено не беше любимият му начин за пътуване.
