Близнаците внимателно се покатериха през прозореца в стаята. Няма как да не им се признае ловкостта, помисли си Хари, докато Джордж измъкна от джоба си обикновена фиба за коса и се залови да рови из ключалката.
— Повечето вълшебници смятат, че не си заслужава да се знаят някои от тези мъгълски трикове, но според нас те са много полезни, макар и понякога доста бавни — отбеляза Фред.
Чу се леко щракване и вратата се отвори.
— Ние ще ти донесем куфара, а ти грабвай каквото ти трябва от стаята и го подавай на Рон — прошепна му Джордж.
— Внимавайте, че последното стъпало скърца — пак шепнешком ги предупреди Хари и близнаците изчезнаха надолу по тъмното стълбище.
Хари се хвърли да събира нещата си из стаята и да ги подава на Рон. После отиде да помогне на Фред и Джордж да вдигнат грамадния му куфар по стълбите и чу как вуйчо Върнън се покашля.
Най-сетне, задъхани, те стигнаха до горната площадка, а оттам отнесоха куфара до отворения прозорец. Фред се качи в колата да го дърпа, а Хари и Джордж бутаха откъм стаята. Сантиметър по сантиметър измъкнаха куфара през прозореца.
Вуйчо Върнън пак се покашля.
— Хайде още малко — едва си поемаше дъх Фред, който дърпаше от колата. — Натиснете един път силно.
Хари и Джордж подпряха по едно рамо и куфарът се плъзна на задната седалка.
— Хайде да тръгваме — шепнешком ги подкани Джордж.
Хари тъкмо се покатерваше на перваза, когато зад него внезапно се разнесе силен писък, последван веднага от гласа на вуйчо Върнън:
— АХ, ПРОКЛЕТАТА СОВА!
— Забравих Хедуиг!
Хари се втурна обратно в стаята и в този момент лампата на стълбището светна. Той грабна кафеза с птицата, хукна към прозореца и го прехвърли на Рон. Докато се катереше отново по скрина, вуйчо Върнън блъсна отключената врата и тя се отвори с трясък.
За части от секундата вуйчото застана в рамката на вратата, после изрева като разгневен бик, хвърли се към Хари и го сграбчи за глезена.
Рон, Фред и Джордж пък го хванаха за ръцете и задърпаха с всичка сила.
— Петуния! — ревеше вуйчо Върнън. — Той се измъква! БЯГА ОТ НАС!
Тримата Уизли дръпнаха със страхотна сила и кракът на Хари се измъкна от хватката на вуйчо Върнън. Щом Хари седна в колата и затръшна вратата, Рон викна „Давай газ, Фред!“ и колата изведнъж се засили към луната.
Хари просто не можеше да повярва — беше свободен! Той смъкна надолу прозореца си и остави нощния въздух да развява косата му. Обърна се назад да погледне изчезващите покриви на „Привит Драйв“. Вуйчо Върнън, леля Петуния и Дъдли се бяха надвесили от прозореца на неговата стая, крайно изумени.
— До следващото лято! — извика им Хари.
Тримата Уизли гръмко се разсмяха и той се намести удобно на седалката си, ухилен до уши.
— Пусни Хедуиг да си лети след нас — каза той на Рон. — Не си е разпервала крилете цяла вечност.
Джордж подаде фибата на Рон и след малко Хедуиг вече летеше весело след тях.
— Е, разказвай, Хари — каза Рон нетърпеливо: — Какво се случи с теб?
Хари им разказа всичко за Доби, за предупреждението му и за провала на пудинга. Като свърши, всички дълго мълчаха от изненада.
— Много странно! — каза Фред най-сетне.
— Крайно заплетено! — съгласи се Джордж. — Значи той дори не ти разкри кой крои заговора?
— Едва ли би могъл — каза Хари. — Нали ти казах, че тъкмо преди да издаде нещо, започваше да си блъска главата в стената.
Забеляза как Фред и Джордж се спогледаха.
— Какво, да не искате да кажете, че ме е излъгал? — попита Хари.
— Ами, виж какво… — започна Фред, — домашните духчета имат собствена магическа сила, но обикновено не могат да я използват без разрешението на господарите си. Предполагам, че тоя Доби е бил изпратен да ти попречи да се върнеш в „Хогуортс“. Някой е искал да се пошегува с теб. Можеш ли да си спомниш кой в училище ти има зъб?
— Да! — тутакси отвърнаха в един глас Хари и Рон.
— Драко Малфой — обясни Хари. — Той ме мрази.
— Драко Малфой ли? — повтори Джордж, като се обърна. — Да не е синът на Луциус Малфой?
— Сигурно. Това име не се среща чак толкова често, нали? — каза Хари. — Защо питаш?
— Чух татко да го споменава — рече Джордж. — Бил голям поддръжник на Вие-знаете-кой.
— А когато Вие-знаете-кой изчезнал — добави Фред, проточвайки шия назад да погледне Хари, — Луциус Малфой разправял, че всъщност съвсем не бил такъв. Изобщо — голяма мръсотия… Татко е убеден, че той е бил сред най-приближените на Вие-знаете-кой.
Хари и преди беше чувал такива неща за семейството на Малфой и затова никак не се изненада. Сравнен с Малфой, Дъдли Дърсли можеше да мине за мило, умно и чувствително момче.
— Не знам дали семейство Малфой имат домашно духче… — каза Хари.
— Така или иначе, Доби служи в старо магьосническо семейство, при това богато — заключи Фред.
— Ех, мама все си мечтае да имаме домашно духче за гладенето! — въздъхна Джордж. — Ами ние си караме само с един дърт таласъм на тавана и гномчета из цялата градина. Домашните духчета се подвизават все в големите стари къщи, замъци и други подобни, та няма начин да уловиш някое в къща като нашата…
Хари мълчеше. Ако се съди по това, че Драко Малфой винаги имаше най-хубавите неща, семейството му сигурно беше затрупано с магьосническо злато. Представяше си как Малфой ходи наперено из голямата господарска къща. Нищо чудно тогава, че е изпратил семейния слуга да попречи на Хари да се върне в „Хогуортс“. Как можа така глупаво да се довери на Доби!
— Добре е, че все пак дойдохме да те вземем — каза Рон. — Разтревожих се, като не отговаряше на писмата ми. Отначало мислех, че Ерол е виновен…
— Кой е Ерол?
— Нашата сова. Много е стара. Случвало се е да припада от немощ, когато разнася писма. Тогава се опитах да взема назаем Хермес…
— Кого?
— Совата, която мама и татко купиха на Пърси, когато той стана префект — обясни Фред от предната седалка.
— Ама Пърси не ми я даде — продължи Рон. — Каза, че му трябвала.
— Пърси изобщо е някак особен това лято — посмръщи се Джордж. — Изпраща купища писма и непрекъснато седи заключен в стаята си… А пък то… прекалените работи… нали знаеш… Караш много на запад, Фред — добави той, като посочи компаса на таблото, и Фред изви волана.
— А баща ви знае ли, че сте взели колата? — попита Хари, макар че се досещаше какъв ще бъде отговорът.
— Ъъъ… не — отвърна Рон, — той е на работа тази вечер. Дано да успеем да я приберем в гаража, без мама да забележи, че сме летели с нея.
— Какво всъщност прави баща ти в Министерството на магията?
— Работи в най-скучния отдел — отвърна Рон. — Злоупотреба с мъгълски вещи.
— Каква злоупотреба?
— Абе това е, когато се омагьосат вещи на мъгъли и после се озоват пак в мъгълски магазин или дом. Например миналата година след смъртта на една стара вещица нейният чаен сервиз бил продаден на антикварен магазин. Купила го една мъгълка, занесла го у дома си и поканила на чай приятели. Било същински кошмар, та татко трябваше да работи извънредно седмици наред.
— Какво станало?
