— Хагрид! — каза предупредително Тед Тонкс, а четката светна в светлосиньо и Хагрид успя да се допре с показалеца си тъкмо навреме.
С дръпване над пъпа, сякаш невидима кука го теглеше напред, Хари бе засмукан в мрака, въртейки се неконтролируемо, с пръст залепен за летекода, докато той и Хагрид се отдалечаваха от г-н Тонкс; секунди по-късно краката на Хари силно се удариха в земята и той падна ничком. Чуха се викове. Захвърляйки, вече безполезната четка, Хари се изправи, олюля се леко и видя г-жа Уизли и Джини да тичат по стълбите от задната врата, докато Хагрид, който се бе сгромолясал при приземяването, се повдигаше на крака с тежки усилия.
— Хари? Ти ли си истинският Хари? Какво стана? Къде са другите? — викна г-жа Уизли.
— Какво искате да кажете?… Никой друг ли още не се е върнал?!… — задъха се Хари.
Отговорът бе изписан по бледото лице на г-жа Уизли.
— Смъртожадните ни очакваха! — каза й Хари. — Обградиха ни веднага, щом излетяхме… знаеха, че ще бъде тази вечер… не знам какво е станало с другите. Четирима от тях ни подгониха, можехме единствено да бягаме и тогава Волдемор ни настигна…
Той можеше да усети самооправданието в гласа си, молейки се тя да разбере, защо не знаеше какво се бе случило със синовете й.
— Слава на небесата, че сте наред!… каза тя издърпвайки го в прегръдка, която той смяташе, че не заслужава.
— Да ти се намира нек’во бренди, Моли? — попита Хагрид с леко разтреперан глас. — За медицински цели?…
Тя можеше да измагьоса бренди, но побърза да се върне обратно към къщата. Хари знаеше, че иска да скрие лицето си. Той се обърна към Джини, която отговори на неизказаната му молба за информация моментално.
— Рон и Тонкс трябваше да се върнат първи, но си изпуснаха летекода, който се върна без тях! — каза тя, сочейки една стара, ръждива туба за масло наблизо. — А този — тя посочи една стара маратонка — трябваше да бъде на татко и Фред, те трябваше да са втори. Ти и Хагрид бяхте трети и… тя погледна часовника си — ако са успели, Джордж и Лупин трябва да се върнат след около минута.
Г-жа Уизли се появи отново носейки бутилка бренди, която подаде на Хагрид. Той я отвори и я пресуши на един дъх.
— Мамо! — извика Джини сочейки едно място на няколко крачки от тях.
Синя светлина се появи в тъмнината; ставаше все по-голяма и по-светла и Лупин и Джордж се появиха, въртейки се и след това паднаха. Хари веднага разбра, че нещо не е наред: Лупин поддържаше Джордж, който беше в безсъзнание и цялото му лице бе покрито с кръв.
Хари изтича напред и хвана краката на Джордж. Заедно с Лупин отнесоха Джордж обратно в къщатата и през кухнята във всекидневната, където го положиха върху канапето. Щом светлината освети главата на Джордж, Джини ахна, а стомахът на Хари се сви: едно от ушите на Джордж беше откъснато. Част от главата и врата му бяха в мокра, стряскащо алена кръв.
Но едва г-жа Уизли се бе навела над сина си, Лупин грабна Хари за ръката и го завлачи доста грубо обратно в кухнята, където Хагрид все още се опитваше да прокара обемното си тяло си през задната врата.
— Ей! — каза Хагрид възмутено. — Пусни го бе! Я пускай Хари!
Лупин не му обърна внимание.
— Какво създание стоеше в ъгъла, когато Хари Потър посети за пръв път кабинета ми в „Хогуортс“? каза той, раздрусвайки Хари леко. — Отговори ми!
— Ъ-ъ, г-гриндилоу в аквариум, нали…?
Лупин пусна Хари и се облегна на кухненския шкаф.
— За к’во пък беше т’ва? — изрева Хагрид.
— Съжалявам, Хари, но бях длъжен да проверя… — каза Лупин кратко. — Предадени сме. Волдемор знаеше, че ще те местим тази нощ и единствените хора които са могли да му кажат са тези, директно свързаните с плана. Можеше да си самозванец.
— Що не проверяваш и мен, тогаз? — запухтя Хагрид, все още мъчейки се да се провре през вратата.
— Ти си полувеликан… — каза Лупин поглеждайки към Хагрид. — Многоликовата отвара е предназначена само за хора.
— Никой от Ордена не би казал на Волдемор, че ще се придвижваме тази вечер! — каза Хари; идеята му се струваше прекалено ужасна, не можеше да повярва, че би могъл да бъде някой от тях. — Волдемор ме настигна чак накрая, отначало не знаеше кой е истинският. Ако знаеше за плана, щеше да знае да тръгне след мен и Хагрид!
— Волдемор ви е настигнал?… каза остро Лупин. — Какво стана? Как избягахте?
Хари обясни, накратко, как смъртожадните, които ги преследваха, го бяха разпознали, как се бяха оттеглили, как бяха призовали Волдемор, който се бе появил точно, преди той и Хагрид да достигнат убежище при родителите на Тонкс.
— Разпознали са те?! Но как? Какво направи?
— Аз… — Хари се опита да си спомни; цялото приключение му се струваше като мъгла от паника и объркване. — Видях Стан Шънпайк… нали знаеш, момчето, което беше кондуктур на автобуса „Среднощният рицар“? И… се опитах да го обезоръжа вместо да го… е, той не знае все пак какво прави, нали? Трябва да е под проклятието „Империус“!
Лицето на Лупин изглеждаше ужасено.
— Хари, времето за обезоръжаване отмина! Тези хора се опитват да те заловят и убият! Поне зашеметявай, ако не си готов да убиваш!
— Бяхме стотици метри над земята! Стан не е на себе си, ако го бях зашеметил, щеше да падне и да умре, което е все едно да бях използвал „Авада Кедавра“! „Експелиармус“ ме спаси от Волдемор преди две години! — добави Хари предизвикателно. Лупин му напомняше на подигравателният хафълпафец Захариас Смит, който се бе присмял на Хари, когато той се бе опитал да научи Дъмбълдоровата армия на Обезоръжаващото заклинание…
— Да, Хари!… — каза Лупин с болезнено нетърпение — но и много смъртожадни са го видяли да се случва! Прости ми, но е някак необичайно, под неимоверна смъртна заплаха. Да го повториш пред смъртожадни, които, или са били свидетили, или са чули за този случай с Волдемор, си е чисто самоубийство!
— И значи смяташ, че трябваше да убия Стан Шънпайк?! — попита гневно Хари.
— Разбира се, че не! — каза Лупин — но смъртожадните (и честно казано, повечето хора), биха очаквали да се отбраняваш. „Експелиармус“ е полезна магия, Хари, но смъртожадните, изглежда, я считат за твоя запазена марка и те умолявам да не става такава!
Лупин караше Хари да се чувства като идиот и все пак в него бе останало малко зрънце непокорство.
— Няма да убивам хора, само защото са се озовали на пътя ми! — каза Хари. — ТОЗИ е начинът на Волдемор!
Лупин не намери отговор. Най-сетне, успявайки да се провре през вратата, Хагрид се доклатушка до един стол и седна; столът се разпадна под него. Не обръщайки внимание на коктейла псувни и извинения, Хари се обърна отново към Лупин.
— Джордж ще бъде ли наред?
Ядът на Лупин към Хари изчезна, щом чу въпроса.
— Мисля, че да, въпреки че няма начин да му се замени ухото, не и след като е отстранено с проклятие.
Отвън се чу тътрене. Лупин се хвърли към задната врата; Хари прескочи краката на Хагрид и изтича навън в градината. Две фигури се бяха появили и тичайки към тях. Хари установи, че са Хърмаяни, която се преобразяваше в истинския си вид, и Кингсли и двамата поддържайки се. Хърмаяни се метна в обятията на Хари, но Кингсли не прояви радост при вида им. Зад Хърмаяни, Хари видя как той вдигна пръчката си и я насочи право към Лупин.
