положението му го бе убедила да му даде ръката на Рейко. Сано ценеше високо брака, тъй желан за него от баща му, както и сродяването с такъв достоен и уважаван човек, но в този миг с радост би се отказал от всичко, за да види поне за миг Аой.
Шогунът благослови бъдещия брак и после възкликна:
— Но стига толкова речи! — и плесна с ръце. — Време е да се повеселим!
Сано получи стъкленица със саке от един слуга и с неохота се надигна да изпълни жеста на вежливост, който избягваше цяла вечер. Приближи се до Янагисава, коленичи, поклони се, протегна стъкленицата и каза:
— Ваша светлост, моля, позволете.
Ритуалът изискваше дворцовият управител да поеме чашата и да се поклони. Янагисава го стори с присъщата си елегантност, но изражението му остана все така ледено.
— Няма да забравя, сосакан — изрече той със зъл шепот, предназначен само за ушите на Сано. Пресуши чашата си с гримаса, сякаш вкусът му бе противен, и после се поклони на шогуна. — Моля да ме извините — и бързо напусна залата.
Сано знаеше, че Янагисава никога нямаше да му прости това, че бе станал причина за развенчаването му. Нито щеше да забрави, че заради Сано шогунът си бе направил шега за негова сметка. И най-вече никога нямаше да му прости, че бе станал свидетел на унижението му и че бе спасил живота му. Отсега нататък, каквото и да предприемеше, Янагисава щеше да го спъва на всяка крачка. Покрусен от заминаването на Аой, нямаше сили да понесе подобна перспектива. Постът му на сосакан бе загубил смисъла си…
Нечий вик проряза влажната тишина на лятната утрин:
— Сосакан сама — Сано се обърна и видя Хирата, който препускаше след него. — Добре ли сте? — попита дошинът, когато го настигна. — Къде отивате?
Сано препусна по-бързо, за да се отскубне от него.
— Просто имам нужда от чист въздух — излъга. — Ще пояздя… сам.
— Ще дойда с вас! — Хирата явно бе усетил, че нещо не е наред, и застана плътно до Сано.
Твърде изморен и отчаян, за да спори, Сано го остави да язди редом с него. Двамата се отправиха на север, извън града, където убийствата бяха приключили със залавянето на Чуго. Когато се озоваха край храма Асакуса, Сано слезе от коня си пред един параклис.
— Изчакай тук — нареди на Хирата.
Сано влезе през портата, прекоси малкия двор и мина през друга врата. Озова се в гробището, където коленичи пред четвъртита каменна колона, увенчана с декоративен покрив, под който малка урна съхраняваше праха на баща му.
— Отосан, аз удовлетворих желанието ти — гласът на Сано затрепери от усилието да сдържи сълзите си. — Но защо изпълненият дълг не е достатъчен, за да се почувствам щастлив?
Изведнъж клоните на дърветата в гробището прошумоляха и в шепота им Сано чу гласа на баща си:
— Борбата, която водиш, сине мой, е неизбежна съдба на всеки самурай. Това е борбата да разграничиш правдата от неправдата, да отсееш доброто от злото.
— А как самураят разбира кое е правилно? — поддаде се Сано на илюзията и отправи гласно въпроса си към невидимия дух.
— По-добре попитай как самураят успява да следва пътя на доброто, а не този, който води към лошото… — отвърна шепотът на клоните. — Като прави добро, самураят ще постигне удовлетворението, че е изпълнил своята карма и е овладял най-трудната част от Бушидо! — и клоните утихнаха тъй внезапно, както бяха зашумели.
Неочаквано се почувства по-спокоен. Върна се при Хирата и рече:
— Да тръгваме.
Думите на баща му, тъй загадъчно прозвучали в ушите му, не излекуваха болката, но му донесоха прозрение. Да, наистина, Сано бе рискувал живота си в услуга на един слабохарактерен и своенравен деспот, комуто трябваше да продължи да служи, но неговото собствено бундори — бойният трофей, който бе спечелил в това разследване — бе мъдростта да знаеш какво е да си самурай. И да постигаш удовлетворение от избора на верния път.
Сано трябваше да продължи да служи на правдата, тъй като навикът бе вече неделима част от същността му, — докато самото служене му донесе щастие. Някой ден.
Хирата стоеше до него и чакаше.
— Сега накъде, сосакан сама?
— Обратно към двореца.
И макар че духът му винаги щеше да копнее за Аой, а мислите му да я следват по суша и море, Сано бе длъжен да дири щастието в работата си, в брака си и във вярната служба към господаря.
Защото утрешният ден започва от днес.
Речник на използваните японски думи
бакуфу — военнофеодално правителство на Япония
Банчо — жилищен район за хатамото — наследствените васали на шогуна
бундори — боен трофей
Бушидо Пътят на воина — моралният кодекс на самураите
гамбате кудасай — дерзай и успех
гекокуджо — изкуството низшият да победи висшия
гомен насай — съжалявам
даймио — едър феодален владетел в средновековна Япония
джите — отбранително оръжие на полицейските патрули с извит връх за прехващане на противниковия меч
джонин — главен ръководител и учител в школа за нинджи
дошин — низш чиновник от силите на реда; полицейски патрул
ета — най-низшата прослойка в социалната йерархия; презрян човек
йорики — началник-отдел в силите на реда
кайшаку — секундант
кенджуцу — изкуството да се сражаваш с меч; учението кендо
кобан — японска златна монета
коничи уа — добър ден
куно ичи — жена нинджа
кусари — гама къса остра коса с тежък синджир в долния край на дръжката
мецуке — шпионин на шогуна
миай — официална среща между младите в присъствието на родителите им; сгледа
минка — селска колиба
муими — глупост
мономи но джицу — изкуството да откриеш и да атакуваш слабото място на жертвата
мочи — твърди оризови питки
нецуке — талисман
нинджуцу — изкуството да се промъкваш; учението нинджа
окаший — абсурд, нелепост
ото сан — татко
рангакуша — японски учен от холандската школа ронин рякубон но
сама — господар, учтиво обръщение към вишестоящ
сашими — тънки ивици сушена риба
сенсей — учител
сепуку — ритуално самоубийство при опозоряване или при смъртна присъда, привилегия на кастата на
