надолу по трапа.
— Сано Ичиро! — изкрещя в гърба му Янагисава. — Ще си платиш за това! — и размаха юмрук. Блед, раздърпан и гневен, изглеждаше като обезумял демон от театър Но.
Но Сано внезапно престана да чува заплахите му и забравен копнеж сграбчи сърцето му:
— Аой! — прошепна той.
Глава 36
Един месец след залавянето на Убиеца Бундори банкетната зала на шогуна искреше в шумна празничност. Фенери осветяваха просторното помещение и градината. Слугите поднасяха питиета и блюда на знатните гости, а на верандата музиканти изпълняваха песни от любими пиеси на шогуна. Токугава Цунайоши зае театрална поза и изрецитира:
Членовете на съвета на старейшините, Янагисава и Шичисабуро се засмяха и изръкопляскаха. Сано седеше сам в един ъгъл, но улови подканващия поглед на Цунайоши и побърза да се приближи към господаря си. Сред гостите се мяркаха и лицата на Хирата, Ногучи и съдията Уеда. Той им се усмихна и си даде вид, че се забавлява, а всъщност духът му умираше.
— Тишина! — плесна с ръце Токугава Цунайоши. Музиката спря, разговорите секнаха. Гостите утихнаха в очакване на думите на своя домакин. — Както знаете, този… ъ-ъ… банкет се организира в чест на сосакан Сано — каза шогунът с поруменяло лице и завалена от виното реч. — Тази вечер ние официално празнуваме две важни събития в неговия живот: първото е залавянето на Убиеца Бундори… — всички погледи се обърнаха към Сано. Хирата засия, Ногучи се усмихна, съдията Уеда кимна одобрително. Старейшините се поклониха тържествено, гостите изръкопляскаха. Само Янагисава остана с каменно изражение. Сано предполагаше, че именно той бе отговорен за побоя над него. — Извършеното от теб, сосакан, е славно и велико дело… — в очите на шогуна проблеснаха дяволити пламъчета, — макар че вероятно и Янагисава ти е помогнал! — шогунът се засмя на собствената си шега. Гостите, с изключение на дворцовия управител, също се засмяха. Янагисава стрелна Сано с искрящ от злоба поглед.
Сано затвори очи и си припомни явяването си пред съдията Уеда три дни след като бе заловен Чуго, за да представи уликите срещу обвиняемия. Тогава разказа как бе насочил подозренията си към началника на дворцовата охрана и как го бе подвел да се само разобличи. След обиска, извършен по-късно в къщата на Чуго, бе открит списък с имената и местонахождението на всички родственици на Араки и Ендо, както и вторият меч с ефес във формата на череп. Освен това полицаите намериха актове за собственост за три къщи — една в Нихонбаши, една недалеч от Йошивара и още една при храма Зоджо, — всички те подписани с различни псевдоними и купени с пари, взети на заем от Мацуй. И в трите къщи бяха намерени дъски, клинове, грим за лице, тамян и следи от кръв. Съдията Уеда махна към стражите в съдебната зала и им заповяда да доведат Чуго.
Тълпата отвън крещеше за мъст и настояваше за главата на Убиеца Бундори, а над цялата тая врява кънтяха безумните декламации на Чуго:
— Ще ви унищожа всички, до един! Никой няма да ми попречи да изразя почитта си към своя праотец! Защото това не бяха убийства! Това бе война! Справедливо отмъщение. Родовете Ендо и Араки погубиха моя господар Ода Нобунага и затова заслужават смърт! Искам светът да знае, че най-накрая генерал Фудживара е отмъстил за убийството на своя господар!
Съдията Уеда се навъси:
— Значи не се разкайваш?
— Да се разкайвам? Ха! — изсмя се Чуго. — Един самурай не се извинява за това, че е изпълнил дълга си.
От публиката отново се разнесоха възгласи, които съдията Уеда бързо усмири.
— В такъв случай трябва да заявя, че ти отнемам привилегията да извършиш сепуку, която ти се полага по ранг. Ще бъдеш обезглавен незабавно на мястото за публични екзекуции, а останките ти ще бъдат изложени на показ за назидание на евентуалните престъпници.
Сано бе притворил очи, но до него отново долетя гласът на шогуна:
— Смятам, че делото ти трябва да бъде официално отразено в историческите хроники. И тъй като ти си историк, лично си удостоен с привилегията да впишеш своите… ъ-ъ… подвизи в архивите на двореца!
Откъм гостите се разнесе одобрителен шепот.
— Това е голяма чест за мен, ваше превъзходителство, и аз искрено ви благодаря — Сано се опита да влее ентусиазъм в гласа си. Най-после щеше да изпълни обещанието, което бе дал на баща си. Гордееше се с извършеното и духът му на самурай тържествуваше. Но в същото време се чувстваше така, сякаш сърцето му бе изтръгнато от гърдите.
Аой бе изчезнала. Завинаги.
След процеса срещу Чуго, Сано бе препуснал с коня си към Момиджияма да види Аой. Но там завари друга жена, назначена да се грижи за храма. Обезумял от мъка, се върна вкъщи. Погледна официалните си одежди, които трябваше да облече за банкета, и изведнъж съзря втъкната в тях бележка:
Скъпи мой,
Моля те, прости ми, че си тръгнах, без да се сбогувам. Нямах друг избор. С всяка изминала година моето робство при Токугава ставаше все по-непоносимо. Когато се срещнахме, духът ми малко по малко вече умираше. И ако не беше ти да ми върнеш надеждата за щастие и желанието за живот, вече щях да съм мъртва. Янагисава ми заповяда да те убия. Вместо да му се подчиня, предпочетох да избягам с надеждата, че мога да се върна при семейството си и да го спася, преди войската да дойде за нас. Може би съдбата ще пощади теб… и мен, дори и да не можем да изживеем заедно живота си.
Умолявам те, не тръгвай след мен и не казвай на никого за връзката ни. Ако се разбере, че съм предала своя господар, ще ме грози страшна опасност. Не се обвинявай и не се гневи. Помни ме с добро.
Писмото завършваше с набързо щрихирана рисунка на забулена женска фигура, застанала на върха на една планина. Сано разбра, че Аой е предприела опасната стъпка да превърне своята мечта в реалност. Предрешена като монахиня, хранейки се с корени, семена и от подаянията на непознати, тя бе поела към провинция Ига.
В този миг Сано зяпна от учудване. Буквите от бележката избледняваха. Написани с магическото мастило на нинджа, те изчезваха, отиваха си от него също като автора им. Скоро Сано държеше само един празен лист.
Празен като живота му без Аой.
Сега, когато шогунът възхваляваше смелостта му, Сано се изправи пред най-трудното признание в живота си — Бушидо бе жесток кодекс, мястото в историята — безсмислена награда. Разбитото му сърце бе разкрило истината в думите на Д-р Ито.
Гласът на шогуна, силен и весел, се вряза в мислите на Сано.
— А втората причина, заради която сме се събрали, е да ознаменуваме тържествено и годежа на сосакан Сано с дъщерята на съдията Уеда! — с изключение на Янагисава, всички присъстващи посрещнаха новината с аплодисменти. Сано сковано кимна на съдията Уеда, който отвърна на поздрава му. Промяната в
