Сано замръзна насред крачка, вцепенявайки се от ужас. Надолу по склона воините пешаци и ездачите, скочили от конете, застинаха, без да знаят как да спасят своя господар. Светкавици озаряваха сащисаните им лица.
— Чуго! Какво правиш? — изуми се Янагисава. — Пусни ме незабавно! Как смееш! — изви се, за да го погледне, и изведнъж проумя: — Значи ти си Убиецът Бундори! Сано те е хванал в капана? Пусни ме веднага! Аз съм твоят командир, Чуго, чуваш ли? Пусни ме! — но поради паниката в заповедта му липсваше характерната за гласа му властност. — Охрана! Помощ!
Сано се огледа диво, търсейки някакъв начин да обезвреди Чуго, без да нарани Янагисава. Съзря безразсъдната решимост в очите на Чуго и сигурната му ръка, която натискаше меча все по-близо до лицето на Янагисава. Придавайки на гласа си спокойствие и авторитет, Сано каза:
— Чуго сан, Янагисава е ваш роднина и пряк потомък на генерал Фудживара, той не ви е враг! Не е виновен за убийството на Ода Нобунага… — Чуто не отвърна, но Сано почувства, че нещо в него трепна при споменаването на генерал Фудживара и Ода Нобунага. — Аз се опитах да ви попреча при изпълнението на синовния дълг. Вие искате мен, Чуго сан — Сано се удари в гърдите. — Двамата трябва да уредим това помежду си, вие и аз, един срещу друг. Убийте ме и ще бъдете свободен човек. Делото срещу вас умира с мен!
Всички наоколо стояха безмълвни. Дъждът се изливаше неспирно, речният бряг се разпени и въжетата на лодките се изопнаха под внезапния напор на вятъра. Чуго отпусна меча си едва забележимо. Окуражен, Сано зае отбранителна поза, приготвяйки се за атаката му. Но в този миг Янагисава се разкрещя:
— Ти си виновен, Сано Ичиро! Стражи! Хванете го!
Това осуети опита на Сано да прехвърли злата сила на капитана върху себе си и Чуго отново опря меча о лицето на своя пленник. Янагисава се задърпа бясно. Стражите му настъпиха заплашително към Сано.
— Внимавайте, сосакан сама — Хирата застана, между тях и господаря си, който не изпускаше Чуго от очи.
Капитанът на охраната повлече разбеснелия се и ругаещ Янагисава надолу по пътеката към лодката и Сано ги последва.
— Опитай се да ме спреш и ще го убия! — изсъска с Чуго.
— Не можеш да избягаш! — отвърна Сано. — Скоро всички ще знаят, че ти си Убиецът Бундори. Никъде няма да си в безопасност. Но ако пуснеш Янагисава, ще ти бъде позволено да извършиш сепуку или дори да живееш под домашен арест. Застрашиш ли живота му, ще бъдеш измъчван и екзекутиран като най- обикновен престъпник. Предай се, Чуго! Всичко свърши. Чуваш ли ме? Край!
Стигнаха пристана на мадам Шимизу, където Мацуй лежеше проснат върху дъските, а оцелелият телохранител изпомпваше водата от дробовете му. Чуто се отправи към трапа. Сано препречи пътя му, но Янагисава изхриптя под острието на капитана и той отстъпи.
— Прибери оръжието си! — нареди Чуго. — И се махни от пътя ми или ще го порежа отново.
— Прави, каквото ти казва! — простена Янагисава.
Сано прибра меча си в ножницата.
Хората на дворцовия управител се втурнаха покрай Хирата и се устремиха към пристана. Виковете им се извисиха над гръмотевиците, вятъра и дъжда. Чуто се извърна и застана с лице към тях, без да изпуска своя пленник.
— Нито крачка или е мъртъв!
Сано се хвърли напред с намерение да сграбчи Чуто, да му изтръгне оръжието и да освободи Янагисава, но дворцовият управител изпищя нечовешки и Сано ахна. Острието бе срязало левия клепач на пленника и алена кръв се стичаше по пребледнялото му лице. Янагисава отвори уста, но не издаде никакъв звук, а после очите му се обърнаха и краката му омекнаха.
— Не можеш да го нараниш, Чуго сан. Той е представител на твоя господар! — в растящото си отчаяние Сано потърси упование в самурайските ценности. — Длъжен си да го защитаваш в името на честта. Пусни го. Ако искаш заложник, вземи мен!
— Дръпни се! Веднага! — изсъска в отговор капитанът на охраната.
— Чуго, лодката е паянтова! Ако я изкараш в тази буря, и двамата ще загинете. Моля те…
Но Чуго вече влачеше Янагисава по трапа. Просна го върху палубата като потрошена кукла, отсече въжетата, придържащи лодката към кея, и издърпа трапа на борда. После разгъна платното и насочи лодката по течението на реката.
Сано изстена и хукна по кея. Когато се изравни с лодката, пое дълбоко въздух и скочи в реката.
Глава 35
Ледената вода го пресрещна със смразяващ плясък. Задъхан, Сано заплува след лодката, борейки се с вълните. Дрехите спъваха движенията му, а мечът го теглеше към дъното. Мускулите му се свиваха болезнено, а студът го пронизваше до кости. И въпреки това всеки път, когато успяваше да погледне над вълните, лодката се оказваше все по-близо. Накрая ръцете му се удариха в корпуса, но гладкото дърво му пречеше да се изкатери на борда. Сано изстена. Лодката отново започна да се отдалечава. Вече нямаше сили да плува. Убиецът Бундори щеше да избяга, а Янагисава да умре. И Сано, не изпълнил дълга си, трябваше да умре, за да изкупи позора си.
В този миг нещо грапаво го удари по бузата — едно от въжетата, с които лодката бе завързана за пристана. Сано го сграбчи и се отпусна по вълните.
На борда на люлеещата се лодка Чуго се мъчеше да удържи платното, чиито въжета вятърът неистово опъваше. Дъждът плющеше по палубата и шибаше лицето му. Лодката се килна застрашително. Чуго задърпа с всички сили. Платното се обърна, лодката зави надясно, напусна Канда и навлезе в река Сумида, където течението я понесе на югозапад, към морето.
Заля го мощен триумф — беше избягал от гневната тълпа и от глупавия сосакан. Хвърли поглед през десния борд и видя само премрежените от дъжда складове и пустите кейове по западния бряг на Сумида. Скоро щеше да бъде свободен! Напълни дробовете си с въздух и изкрещя в бурята:
— Почитаеми генерал Фудживара! Ще изтребя до крак клановете Ендо и Араки!
Защото по една щастлива случайност вече разполагаше с гаранция за своето оцеляване.
Отпусна въжетата, които стискаше в разранените си кървящи ръце, и остави лодката да се носи по течението. Влезе в кабината. Дъждът удряше по покрива в несекваща канонада. Навън гръмотевиците отекваха като топовни гърмежи. Великият дворцов управител лежеше на една страна със затворени очи и свити ръце и крака — мокра жалка купчина от пищни одежди. По бледото му лице продължаваше да капе кръв от срязания клепач. Кокът му се бе развалил и сега косите му, събрани в опашка, лежаха на пода като мъртва черна змия. Чуго го изгледа с презрение. Какъв позор за генерал Фудживара! Този страхливец, който припадна само от две незначителни порязвания, който заграби властта на шогуна и се отдаде на страстта си за богатство и блудство, който бе пълна противоположност на Бушидо — този човек бе негов роднина!
Янагисава изстена и се обърна по гръб. Клепачите му трепнаха и се отвориха. Очите му се разшириха от страх, когато се втренчиха в Чуго.
— Къде… къде съм? — попита дрезгаво. Опита да се надигне, но усуканите дрехи му попречиха.
Чуто грабна едно въже и престегна ръцете и глезените му.
— Чуго! Обезумя ли? Отвържи ме веднага! — развика се дворцовият управител. Една вълна разклати лодката и той се изтърколи настрана. — О, реката… Не! Къде ме водиш?
Чуго не му обръщаше внимание. Бързо претърси шкафовете, после излезе навън и огледа трюма. На устните му трепна мрачна усмивка, когато съзря изобилието от провизии. Можеше да плава продължително, без да му се налага да спира на брега. Той бе непобедим. Стигнеше ли открито море, щеше да изхвърли Янагисава зад борда, да пусне котва на брега на някоя отдалечена провинция и да се спотаи, предрешен като ронин, докато престанат да го преследват. После ще прекоси страната и ще довърши мисията си. Чуго се върна в кабината, притвори очи и си представи своята близка победа. От пода Янагисава сипеше несекващи заплахи:
— Всички в страната, до последния воин, ще се впуснат да те дирят, Чуго. И когато те открият, ще те разпънат на кръст, а после ще ти отсекат главата. Ще оставят трупа ти на гарваните…
За Чуго гласът на Янагисава значеше по-малко и от бръмченето на насекомо. Всичко около него се
