Преводачът пристигна с лице като на смъртник.
Капитан Ос извика нещо.
— Каза да не приближавате повече, иначе ще стрелят — разтреперан повтори Ийшино.
Нагай отправи леден поглед към Сано.
— Сега вие поемате командването.
— Спрете кораба! — нареди Сано. Гребците вдигнаха греблата. Подгизналите платна заплющяха на пропития с дъжд вятър. Със силен плясък котвата бе хвърлена във водата. Корабът спря. Сано махна с ръка за поздрав и извика:
— Капитан Ос! Помните ли ме? — Ийшино с треперещ глас преведе думите на Сано. — Дадохте ми два дни да заловя убиеца на Ян Спаен и да осигуря безопасен подслон за екипажа ви. Защо променихте решението си?
Ос не свали оръжието, а само източи врат, за да види Сано, след което извика ядно в отговор.
— Казва, че му омръзнало да чака — изхленчи Ийшино.
— Капитан Ос, моля, заповядайте на хората си да прекратят огъня! — миролюбиво рече Сано. — Върнете се вън от пристанището, докато бъдем готови да ви ескортираме до брега.
Щом Ийшино свърши да превежда, дулото на оръжието в ръцете на холандеца избълва огън. Разнесе се гръм, който първо раздра въздуха и после се понесе през водата. Куршумът разби на парченца една от рейките на бойния кораб. Избухнаха викове, задрънча оръжие. Към стотина лъка бяха опънати с готови да полетят към целта стрели. Разнесе се мирис на горещ кремък и обгорял плат, когато стрелците запалиха фитилите, с които да възпламенят барута и да запратят куршуми и снаряди към врага.
— Не! — изкрещя Сано. — Не стреляйте!
Губернаторът с неохота даде заповед да не отговарят на огъня. Холандецът закрещя нещо на неразбираемия си език.
— Превеждай! — нареди Сано на Ийшино.
— Каза, че в трюма на кораба му има цяло състояние в стоки. Иска да ги изкупим незабавно, и то на цена, която той ще определи. А също и да му откарате убиеца на Ян Спаен жив или мъртъв… И да ги пуснете на сушата… Иначе ще унищожат Нагасаки!
Споменаването на пари вля искра надежда у Сано. Той бе прочел по лицата на варварите, че не искат да умрат, но се страхуват от командира си и затова се подчиняват.
— Десет сребърника за вас, капитан Ос, ако прекратите огъня и напуснете пристанището — извика Сано, — и по един за всеки от хората ви.
Спътниците на Сано ахнаха в хор. Дипломатическият протокол забраняваше даването на подкуп на варвари. Сано мярна беглата усмивка на Нагай и разбра, че току-що губернаторът бе съставил поредното обвинение в измяна. Но замисълът му постигна желания ефект, защото Ос поклати глава в отказ, но хората му изоставиха постовете си, наобиколиха го и заспориха с него. Накрая капитанът кимна в знак, че отстъпва. Той изкрещя нещо към Сано. Ийшино преведе.
— Ще преустанови огъня за още два дни, само още два дни. Но няма да напусне пристанището, докато не се убеди, че убиецът на Ян Спаен е наказан.
— Ще платим подкупа, но ще държим всички сили в бойна готовност — намеси се губернаторът. — Иначе може да се окажем въвлечени в най-голямата катастрофа, позната по земите ни. И цялата вина лежи върху вас, сосакан Сано! Урагири, предател!
Обидата възпламени гнева на Сано.
— Скоро ще видим кой от нас е предател. Защото аз ще докажа вашата роля в контрабандата и в убийството на Ян Спаен! И ще разкажа всичко това пред магистратите от трибунала!
Смехът на Нагай го заля като отровно масло: гладко, гъсто, разяждащо.
— Няма да откриете никакви улики, нито човек, който да пожелае да свидетелства срещу мен — Нагай бе достатъчно умен, за да прикрие следите си, и достатъчно могъщ, за да си осигури безпрекословна вярност. Кой сред подчинените му би дръзнал да го обвини? После добави: — Ако все още храните някакви илюзии относно талантите си на детектив, нека ви освободя от тях. Два дни преди изчезването на директора Спаен стражите на Дешима докладваха за голям скандал между него и другия варварин — доктор Николаес Хюйгенс. Стражите чули гневни викове от канцеларията на Спаен, влезли вътре и видели как Хюйгенс се хвърля срещу Спаен и почва да го души. Когато забелязал, че си имат публика, докторът напуснал стаята тичешком. Стражите не знаеха за какво е била свадата, но твърдят, че Хюйгенс изглеждал достатъчно вбесен да убие Спаен — губернаторът отново се разсмя. — Е, ако бяхте способен следовател, със сигурност щяхте да откриете враждата между холандския си приятел и Ян Спаен, преди да влезете в таен заговор с Хюйгенс.
Бойният кораб потегли обратно към пристанището. Сано потъна в униние. Цялата история звучеше правдиво. Но ако Хюйгенс бе излъгал за отношенията си със Спаен, за какво ли още му бе спестил истината? Дали не си е давал вид, че съдейства в огледа на трупа на Спаен, докато всъщност през цялото време е фалшифицирал резултатите от аутопсията?
След като пристигнаха до брега, губернаторът се оттегли със съветниците си в кабината да обсъдят бъдещата стратегия. Ийшино бе изчезнал. Сано остана сам със своите страхове и съмнения. Нима бе рискувал да го обвинят в предателство, неволно сътрудничейки на убиеца?
Глава 26
В общото помещение на холандските търговци доктор Николаес Хюйгенс седеше с помощник-директора Де Граеф и тримата им колеги. Вече шест часа стояха там в очакване на новини за развитието на инцидента с кораба на „Ист Индия“. Стражите отвън не им позволяваха да напускат помещението. Хюйгенс проследи с поглед как Де Граеф стана от масата и закрачи напред-назад. Усети, че го обзема ужас, и целият плувна в пот.
— Защо трябва да ни държат заключени тук? — изхленчи търговският секретар вероятно за стотен път. — Кога ще ни кажат какво става? Какъв беше този взрив преди малко? Какво ще стане с нас?
Де Граеф изсумтя.
— Както вече ви казах, сигурно нашият кораб е влязъл в пристанището без разрешение и е открил огън срещу японците. Което означава, че сме военнопленници.
За да успокои страховете си от предстоящото, Хюйгенс обикновено се потапяше в спомени от миналото. Представяше си някогашната лаборатория в Лайденския университет26, тамошните отрупани с книги рафтове, препарираните екземпляри по стените, стъклениците, лампите и микроскопите по бюрата, опитните животинчета, изследователските записки по патология… И още — операционната зала, амфитеатралните студентски банки, лекциите по физиология…
После си спомни своята малка къща, жена си Джудит, пълнобузестия Петер…
Днес тези щастливи спомени изглеждаха избледнели и далечни. Също като лекарство, вземано твърде често, те бяха загубили свойството си да облекчават болката. Затова мислите му го отнесоха още по-назад, към безгрижните дни на юношеството, когато като син на богат търговец от Амстердам замина да следва в Лайденския университет. Но седемнайсетгодишният Николаес изобщо не го бе грижа за науките. Гуляеше по таверните с компания буйни приятели. Задяваха девойки се и се замесваха в улични кавги. Когато все пак си направеше труда да посети някоя лекция, вечно се заяждаше с преподавателите си. От университетската управа го заплашиха с изключване. Баща му беше бесен. И въпреки това Хюйгенс продължи с разгулния си живот, докато не срещна Ян Спаен.
Беше по време на кермис — холандския годишен фестивал. Под пъстроцветни шатри търговци предлагаха вкуснотии и дрънкулки, акробати и клоуни забавляваха тълпата, циганки предсказваха бъдещето. Една от атракциите включваше изложба на телесни аномалии — показваха двуглаво прасе и човек без крака. Подпийнали и развеселени, Хюйгенс и приятелите му се промъкваха през навалицата. Търсеха съперническа студентска компания — обичаят на кермис беше да размажат по лицата на „враговете“ си брашно и разтопен восък.
— Излез навън, Франц Тулп, страхливецо! — викаше Хюйгенс към главатаря на противниковата банда.
