Внезапното осъзнаване на онова, което се бе случило, изпълни Сано с ужас.
— Холандският кораб! — възкликна той и се втурна към изхода.
Глава 25
Предположението на Сано се оказа вярно. Задъхан, той стигна до крайбрежната улица и видя как със зловещо величие холандският кораб напредва по канала към пристанището. Черен дим се стелеше над оръдията, стърчащи от долната палуба. Пламъци просветваха по борда на една патрулна лодка, чиято кърма вече бе потънала във водата. Холандският капитан бе навлязъл в пристанището преди изтичането на двата дни и бе открил огън по войниците, които се бяха опитали да спрат кораба. Най-ужасните страхове на Сано се бяха сбъднали.
Към пристанището се стичаха развълнувани тълпи, хората се щураха панически, търсейки убежище, майки крещяха за децата си, търговци прибираха стоката си, стражи и охрана трескаво се опитваха да се групират и да въдворят ред. Въоръжени войници препускаха и маршируваха към пристанището. Последва втори трясък, който разтърси небосвода и отекна над хълмовете. Фонтан от дим и вода изригна близо до уцелената лодка. Нова вълна от паника връхлетя жителите на града.
Сано трябваше светкавично да открие начин да спре злото, което бе сторил с неспособността си да разкрие убиеца на Спаен. Холандският капитан изглеждаше достатъчно безразсъден, за да разруши града и да рискува живота си. Сано забеляза, че от пристанището към холандския кораб потеглят лодки, пълни с войски. Алени бойни знамена се вееха на скалите над пристанището.
— Чакайте! — извика Сано към последната тръгваща лодка.
Бързо завърза коня и хукна по пристана. Никой не му обърна внимание. По-надолу по бреговата ивица видя моряци, които се готвеха да поемат напред с трите бойни кораба на Нагасаки — вдигаха мачтите, товареха оръдия и гребла, разгъваха платната и флаговете с герба на Токугава. Сано достигна най-големия боен кораб точно когато стрелците заеха позиция на палубата. Губернатор Нагай и висшите военни на Нагасаки се изкачваха по трапа. Губернаторът бе издокаран във великолепна броня с червена лакирана плочка на гърдите, с изплетени от синджири ръкави, къса бойна туника от съшити парчета кожа и метал и шлем с позлатени рога. Ийшино, изплашен и притеснен в бронята си, ситнеше зад него. Когато Сано стигна до трапа, Нагай вече бе на борда и спореше с капитана:
— В никакъв случай няма да откриваме огън по холандския кораб!
— Но ваша светлост — възрази капитанът, — варварите вече нападнаха Япония. Ако не отвърнем, ще е проява на малодушие… — лицето му гореше в пламенен патриотизъм.
Съветниците на висок глас го подкрепиха, но губернатор Нагай потропа гневно със златното си бойно ветрило:
— Подготовката ни за отбрана не е приключила. Все още не сме гарантирали безопасността на гражданите. Не сме готови за бърза победа. Помислете за последствията от една битка. Дори и да сме сигурни, че варварите няма да напуснат Япония живи, има хиляди други чужденци свидетели на днешните събития. Не можем да ги накараме да замълчат. Всички правителства по света ще узнаят, че една цяла международна флота не е успяла да се прибере у дома.
— Холандците ще изпратят още кораби, а страната ни не може да понесе масирана атака. Дори и да избегнем пълно поражение, битките ще отнемат живота на хиляди и ще съсипят чуждестранната търговия, която ни носи цяло състояние. Няма да въвлека Япония в безкрайна война само за да задоволя стремежите на един глупак за слава! — Нагай се обърна към главния си съветник: — Всички да останат в бойна готовност, докато не чуят сигнал от мен! А сега — да тръгваме.
Трябва да вляза в преговори за примирие с холандците, преди да сме стигнали до положение, в което войната ще бъде неизбежна.
Сано се втурна по трапа:
— Губернатор Нагай! Чакайте!
— Какво правите тук? — обърна се Нагай, но не дочака отговора на Сано и нареди на войниците: — Хвърлете го през борда и да тръгваме.
— Чакайте! — повтори Сано. — Позволете ми да дойда с вас и да разговарям с холандците.
— Бакараший, изключено! Нима вече не създадохте достатъчно неприятности? Не успяхте да конфискувате оръжието от холандския кораб, когато имахте възможност, не приехте самопризнанията на онази проститутка, за да приключите случая по-бързо и да позволите на варварите да пуснат котва в пристанището мирно и тихо. И ето резултата!
Губернаторът изглеждаше вън от кожата си от гняв, но Сано долови лукав блясък в очите му. Явно си даваше сметка, че ако остави сосакана да води преговорите с холандците, в случай на провал ще има удобна изкупителна жертва.
— Холандският капитан ме познава — настоя Сано. — Като чуе за усилията, които съм положил да хвана убиеца на неговия сънародник, може и да се съгласи на примирие.
След миг Нагай кимна.
— Пуснете го — заповяда на войниците. После се обърна към капитана: — Тръгвайте.
Бойният кораб напусна пристанището, а Сано се присъедини към губернатора при носа. Поглеждайки Сано под око, Нагай каза:
— Трудно ми е да проумея защо проявявате такъв активен интерес към проблемите на нацията, след като дните ви на тази земя са преброени.
— На ваше място не бих хранил такава непоколебима увереност, ваша светлост — кротко отвърна Сано.
— Днес разговарях с Кийоши, Ийшино и Охира. Колкото по задълбочено се вгледа човек в обвинението ви срещу мен, толкова по-несъстоятелно изглежда то. В края на краищата нямате нито един непредубеден свидетел. Изключено е трибуналът да не го отбележи.
— Нима? — изражението на Нагай остана безстрастно.
— Вземете Кийоши например — продължи Сано. — Неговите показания ме свързват с контрабандата, но той загуби разсъдъка си. Съдиите ще подложат на съмнение всяка негова дума. И не е трудно да се заключи, че той е излъгал, за да защити някого, с когото здраво е обвързан лично или професионално… —
— Какво искате да кажете? Ийшино и комендантът Охира са много солидни свидетели. Имат безупречни досиета…
— Ха-ха! — изсмя се в отговор Сано. — Охира пък е най-съмнителният ви свидетел. Кой по-лесно от него би могъл да убие варварина от Дешима? Освен това, ако аз бъда осъден като предател, това ще оневини сина му, нали така? — Сано описа намека за конспирация, който бе доловил в разговора между Охира и Нирин. — Според мен комендантът е главният заподозрян.
— Че за какво му е да убива Ян Спаен?
Удар в десетката. Липсата на мотив бе единственото слабо място в теорията на Сано за Охира.
— Не зная, но ще разбера — отвърна той. — Свикването на трибунала ще бъде неприятно както за магистратите, така и за бакуфу, където гледат с лошо око и на всеки, който злоупотребява със закона за лични облаги. А аз имам съюзници в Едо. Можете да си спестите доста неприятности, като свалите обвиненията срещу мен, преди нещата да са отишли твърде далеч…
Нагай поклати глава.
— Давам си сметка, че е във ваш интерес да дискредитирате свидетелите пред мен, за да пренебрегна показанията им. Но това е невъзможно. Законът изисква да преследвам предателите без изключение и пощада.
Бойният кораб стигна до пръстена от патрулни лодки. Губернатор Нагай се надвеси над парапета и даде някакви команди. Пръстенът се отвори, за да пропусне бойния кораб. Сано съзря капитан Ос, застанал на палубата на своя кораб. Червените му коси се вееха като подети от вятъра пламъци. Бе насочил мускет право в японския боен кораб.
— Ийшино! — извика губернаторът. — Качи се тук!
