остана последен самотник. А Спаен се държеше добре с мен. Не бих сторил нещо, с което да му навредя… Разказваше ми приключенията си… И стриктно следваше съветите ми, когато му кажех нещо… За разлика от вас, сосакан сама — Ийшино се усмихна самодоволно. — Трябваше да ме послушате, когато ви предупреждавах да не се приближавате твърде много до варварите. Може би тогава нямаше да си навлечете всички тези неприятности… — преводачът го заобиколи и забърза нагоре по склона към гробището.
Докато го изпращаше с поглед, Сано изведнъж прозря и други възможни мотиви за лъжесвидетелствата на Ийшино — може би преводачът искаше да си отмъсти за това, че Сано отбягва съветите и приятелството му… А може би Ийшино е престъпник, който се опитва да скрие вината си, като я хвърля върху единствения човек, способен да го разкрие и унищожи?
Сано взе коня си и пое надолу към града. Преваляше следобед. Кийоши бе имал достатъчно време да размишлява над окаяното си положение. Може би вече бе готов да каже истината за появата си в заливчето предишната нощ и да даде някои отговори, които засега заподозрените премълчаваха.
Глава 24
— Можете да видите Кийоши, ако желаете, но не очаквайте от него да се разприказва — каза надзирателят и поведе Сано из затвора на Нагасаки. — Не е казал нито дума, откак го тикнаха тук.
Докато Сано и надзирателят вървяха по сумрачните коридори, иззад мръсните, измазани с хоросан стени на килиите се носеха воплите на осъдените престъпници. Вонеше на изпражнения, вкиснала храна и гнилоч. Тъмничари обхождаха стаите и блъскаха по вратите, за да въдворят ред и дисциплина.
— Тук е — каза надзирателят и отключи една врата. — Просто извикайте, когато свършите, и аз ще дойда да ви взема.
Сано влезе в килията; надзирателят отново заключи зад гърба му. Стаята беше съвсем гола, ако не се смяташе кофата за естествени нужди в ъгъла. Дъждът се процеждаше през единствения прозорец досами тавана. Кийоши бе коленичил в средата на мръсния под. Подносът с ориз и мариновани зеленчуци беше недокоснат. Бяха му отнели мечовете и обувките и сега бе облечен единствено в окъсано муселинено кимоно. Изобщо не реагира, когато Сано произнесе името му. Целият трепереше.
— Кийоши? — повтори Сано. — Чуваш ли ме?
Лицето на момъка изглеждаше като изваяно от слонова кост; красивите му черти бяха бледи и лишени от живот. Разбитата устна и насинената скула добавяха нюанси на мъртвешки цвят. Погледът му бе вглъбен; ръцете му лежаха неподвижни, с дланите надолу, върху бедрата.
— Как се чувстваш, Кийоши? — тихо попита Сано, обзет от съчувствие. — Добре ли се държат с теб тъмничарите? — не последва никакъв отговор. Нищо в изражението на младежа не подсказваше, че е регистрирал чуждото присъствие в килията. Сано опита по друг начин: — Защо не си ял? — той помириса храната и по лицето му се изписа отвращение. — Надзирател! Мъжът отвори вратата почти моментално — явно бе подслушвал отвън. — Отнеси този боклук и донеси нещо по-добро.
Надзирателят се навъси.
— Това се полага на всички затворници. Никакви специални привилегии, така рече губернатор Нагай…
— Донеси топла супа, пресен ориз и саке — му нареди Сано. — На моя отговорност.
— Да, господарю — тъмничарят взе подноса и излезе.
Когато новата порция пристигна, Сано поднесе лъжица супа към устата на безмълвния Кийоши.
— Моля те, изпий това, ще се почувстваш по-добре.
Супата се стече по неподвижните устни на момчето. Сано избърса лицето му и заговори със спокоен, благ тон:
— Виждам, че си прилежен самурай с чувство за дълг. И си интелигентен, щом учиш холандски… — Кийоши дори не мигна. Сано продължи: — Не разбирам защо би пожелал да нарушиш закона и умишлено да навредиш на невинен човек като мен… Затова ли страдаш така сега? Защото направи самопризнание за престъпление, което не си извършил, и при това обрече твърде много хора… Не само мен, но и всички, на които дължиш върховна лоялност — баща ти, губернатора, Ийшино и… Джунко — при последното име лицето на младия самурай едва доловимо трепна като докосната от вятъра струна на шамисен. Сано продължи окуражен: — Джунко вероятно те обича твърде много, щом е престъпила забраната на баща си да се вижда с теб. Ще бъде сломена от мъка, ако умреш… особено заради нещо, което не си извършил… — Сано видя как гърлото на Кийоши се сви. — Сигурен съм, че Джунко не разбира защо си готов да пожертваш честта си, да отхвърлиш любовта й и да я обречеш на вечни терзания… Но ако ми кажеш какво се случи снощи, аз ще отнеса думите ти на Джунко, за да знае, че си невинен и че още я обичаш — стъкленият поглед издаде вълнение, но Кийоши остана все тъй безмълвен. — Ще ти кажа какво е станало според мен — поде отново Сано: — Няма нужда да говориш; просто кимни, ако си съгласен, и поклати глава, ако си против. Става ли? — никаква реакция.
Сано продължи:
— По някакъв начин ти си разкрил контрабандата… Докато си бил на Дешима? Или си видял нещо от наблюдателната кула? Или си проследил тайнствените светлини? Искал си да ги заловиш и да станеш герой? Кийоши? Отговори ми! — младият самурай не реагира. — Кого очакваше да завариш в заливчето? Пазачите на Дешима? Ийшино… или баща си? — от възможните извършители комендантът Охира бе не само с най- големи възможности за контрабанда, но и най-близък на Кийоши. — Нима зачерни себе си и обвини мен, за да защитиш него? Той ли е убиецът на Ян Спаен?
И тогава устните на Кийоши се размърдаха в дрезгав шепот — толкова тих, че Сано трябваше да се приближи съвсем, за да го чуе.
— Смъртоносното шествие тръгва нагоре по хълма към мястото за екзекуции. Разсъмва се и войниците водят осъдения Йошидо Гандзаемон, обвинен в предателство за обида на шогуна. Аз съм в шествието заедно с другите свидетели. Екзекуцията ме плаши до смърт, макар че няма за какво да се тревожа, не съм сторил нищо лошо… Но когато стигнахме там, изведнъж аз вече не съм сред публиката… аз съм самият затворник. Чувствам въжетата, които прерязват китките ми… — Кийоши бавно премести ръце зад гърба си и ги задържа там, все едно бе завързан. — Усещам с тежките вериги около глезените си. Виждам как всички са приковали погледи в мен. Баща ми е там. И губернатор Нагай, и другарите ми от пристанищния патрул… Те ме презират, защото аз съм предател. Войниците ме карат да коленича пред палача, аз моля за милост, защото съм невинен. През целия си живот и съм служил вярно на шогуна. Най-усърдният съм в службата. Винаги доброволно съм поемал извънреден ни дежурства. Практикувам бойни изкуства, за да може с един ден да спечеля за своя господар слава на бойното поле. Прекарвам нощите си на наблюдателната кула, на пост за чуждоземни бойни кораби… Уча холандски, за да разбирам варварите, чиято бойна мощ — заплашва земите ни. Никога не съм предприемал действия срещу шогуна или неговия режим. Който си твърди това, лъже! Но губернаторът изрича обвиненията си срещу мен и всички заклеймяват Охира Кийоши като предател…
Сано стисна слабите, мускулести рамене на момъка, за да го извади от мрачните му видения:
— Кийоши, ти ли отнесе холандските стоки в заливчето снощи? Защо излъга за мен? Отговори!
— Моля ви, пуснете ме! — очите на Кийоши се завъртяха в ужас. — Просто се опитвах да спра… не исках никой да разбере за… не! Не мога да кажа…
— Кийоши, трябва да ми кажеш истината. Единствено така можеш да помогнеш на себе си или на хората, които обичаш…
Вратата се отвори с трясък и надзирателят каза:
— Трябва да си тръгвате вече…
— Само още една минута — помоли Сано.
Но надзирателят поклати глава:
— Елате друг път.
Стражите изведоха Сано вън от килията на Кийоши и надзирателят залости вратата. В този миг затворът бе разтърсен от невъобразим трясък. Сано изтръпна. Ушите му заглъхнаха. От тавана се посипаха парченца гипс.
— Какво беше това, за Бога? — възкликна надзирателят. — Гръмотевица? Земетресение?
