тържището, преди дворцовите служители да са открили, че не съм сред останалите момичета. Мога да бъда наказана или дори убита за онова, което правя. Но той е много богат и могъщ. Скоро заминава за Шикоку и няма да се срещаме най-малко осем месеца. Затова трябва да получа от него каквото мога, независимо от риска.
Възбуден от този еротичен сценарий, Сано се почувства като воайор, който наднича в интимния живот на една мъртва жена. Затвори дневника и се замисли — вероятно Харуме бе смятала, че ако някой случайно прочете тази история, ще я помисли за фантазия, но Сано бе сигурен, че е истина. Кой бе партньорът й в тази странна игра? И каква бе изгодата й от него? Какво се бе случило между тях? Прехвърли отново уликите — висок слаб, богат и овластен мъж, комуто предстои осеммесечен престой на онзи южен остров…
Сано се усмихна. Познаваше един човек, който пасваше на беглото описание, оставено от Харуме за тайния й любовник — владетеля Мияги Шигеру, даймио на провинция Тоса.
Глава 8
На сутринта Сано и Хирата се отправиха към покоите на шогуна, за да му докладват за хода на разследването. Бе свеж, леко мразовит, но ясен ден и слънчевите лъчи вече проблясваха по керемидените покриви на оградените със зидове проверочни пунктове по пътя им. Сано се надяваше, че новината за отпадналата опасност от епидемия е поуспокоила тревогите на шогуна, но се оказа точно обратното. Токугава Цунайоши, скрит в собствената си дневна сред пазачи и слуги, посрещна появата на Сано и Хирата с мъчителен вик:
— Ооо, сосакан Сано! Толкова се разстроих от убийството на любимата ми наложница, че цяла нощ не можах да мигна и сега главоболието ми е непоносимо! Гади ми се и… ох… цялото тяло ме боли.
Облечен в бронзов копринен халат, Токугава Цунайоши лежеше на подиума подпрян на възглавници. Изглеждаше сбръчкан, блед и много по-възрастен от своите четирийсет и четири години. Един свещеник припяваше молитви, а доктор Китано кръжеше около шогуна с чаша гореща напитка.
Сано и Хирата коленичиха и се поклониха.
— Извинете, че се натрапваме, ваше превъзходителство — каза Сано. — Ако желаете, ще ви докладвам по-късно…
Шогунът махна с немощна ръка:
— Останете, останете — надигна се, за да отпие от чашата на доктор Китано, и рече: — Повикайте масажиста!
След малко слугите въведоха масажиста — плешив сляп мъж с бурканче масло в ръка.
— Отровата, убила Харуме — поде плахо Сано, — беше в мастилницата й. Без съмнение мишената на убиеца е била лично тя и за вас не съществува никаква опасност…
— Това няма… ъ-ъ… значение… — шогунът изсумтя, когато прислужниците смъкнаха робата му, разкривайки отпусната бяла плът. Легнал по очи, той заяви: — Отравянето е косвена атака и срещу мен. Убиецът няма да се задоволи само със смъртта на наложницата ми. Аз съм в… ъ-ъ… смъртна опасност!
Сано реши да не му противоречи и продължи доклада си с резюме от разговорите с Кейшо и отошийори Чизуру. После каза, че възнамерява да разпита сокушицу Ичитеру и главния пазач Кушида. Спомена, че дневникът на Харуме посочва още един заподозрян, чиято самоличност той скоро ще установи.
В стаята настана внезапна тишина. Слугите и пазачите преустановиха своите дейности; ръцете на масажиста замръзнаха върху гърба на Токугава Цунайоши. Хирата рязко си пое дъх. Сано се обърна към вратата. Там стоеше дворцовият управител Янагисава — величествен в ярката си роба, със загадъчна усмивка на красивото си лице. Всички, с изключение на шогуна, се поклониха в знак на дълбока почит. Сърцето на Сано се сви. Янагисава вероятно бе подслушвал пред вратата и сега бе влязъл, за да осуети настоящото разследване, както бе правил и преди. Дворцовият управител на няколко пъти бе опитвал да го премахне от пътя си, макар че никога — нито с дума, нито с жест, Сано не бе заявявал желание да отнеме властта му и не бе демонстрирал претенции към благоволението на шогуна.
— А-а, Янагисава сан. Добре дошъл! — Токугава Цунайоши се усмихна любящо на своето предишно протеже и дългогодишен любовник. — Сосакан Сано току-що ми докладва какво е разкрил за смъртта на Харуме.
— Изглежда, сосакан Сано държи всичко под възхитителен контрол — отбеляза Янагисава. Сано настръхна и зачака по свой адрес хапливи реплики, прикрити като хвалебствия, присмех, маскиран като загриженост, намеци за нехайство или вероломство — все неща, с които обикновено дворцовият управител се опитваше да го злепоставя пред господаря му. Но Янагисава се усмихна, подчертавайки своята мъжка красота. — Ако мога с нещо да помогна, моля, уведомете ме. Трябва да си сътрудничим, за да отстраним потенциалната опасност, насочена срещу негово превъзходителство…
Сано изгледа дворцовия управител с подозрение. Шогунът се надигна и рече доволно:
— Ах, ето това искам да виждам. Най-добрите ми хора да работят заедно за моето благо. Особено след като бях почнал да добивам впечатлението, че вие двамата нещо не се погаждате. Колко глупаво от моя страна… — Токугава Цунайоши се изкиска. През цялото време, докато Янагисава воюваше със Сано, шогунът бе останал блажено несведущ. Янагисава не искаше да разкрива стремежа си към властта, а да говори срещу главния представител на шогуна, за Сано бе все едно да се обяви против самия шогун. Каква ли нова стратегия бе измислил Янагисава, за да го унищожи? — Радвам се, че вече сте съюзници — продължи шогунът, — особено сега, когато чрез убийството на една от моите наложници някой се опитва да осуети опитите ми да създам наследник и по този начин… ъ-ъ… да предизвика безредици и бунт.
Янагисава каза:
— Това е много прозорливо тълкуване на престъплението…
Шогунът засия, поласкан от похвалата.
— Опитите ми да се сдобия със син непрестанно се провалят — оплака се Цунайоши. — Жена ми е ялова и болна. Двеста наложници досега не са успели да забременеят от мен. Свещеници редят молитви ден и нощ; дал съм цяло състояние като приношение към боговете; издадох даже декрет за защита на кучетата15, но нещо не помага.
— Може би наложниците ми също са безплодни… или пък греховете на предците ми са твърде тежки, за да мога да ги… ъ-ъ… изкупя…
Сано знаеше, че бедата не е нито в жените, нито в прегрешенията на предшествениците, а в предпочитанията на Цунайоши към мъжката любов. Шогунът поддържаше харем от млади момчета, с които прекарваше голяма част от свободното си време. Дали изобщо му оставаше някога време да направи дете на някоя от наложниците? Сано се усмихна вътрешно, но изведнъж се сепна — в съзнанието му изплува една странна мисъл и той ясно си даде сметка, кой всъщност би се облагодетелствал най-много от неспособността на шогуна да създаде наследник. Дворцовият управител Янагисава! Ако не се сдобие със син, Токугава Цунайоши трябва да се оттегли от властта. И на кого би я предал? На доверения си помощник и дългогодишен любовник! Бакуфу бе изцяло под контрола на дворцовия управител, а в съвета на старейшините до един бяха все негови хора. Дали Янагисава бе наредил да бъде убита Харуме? Това ли бе същината на плана му? Как му се щеше да повярва, че дворцовият управител се е променил!
— Досегашните ми трудности да създам наследник могат да бъдат приписани на съдбата — продължи да се жалва Токугава Цунайоши. — Но отравянето на Харуме е акт на абсолютно безчинство! Хранех големи надежди, че тя ще успее там, където другите ми жени… ъ-ъ… се провалиха. Сосакан Сано, ти трябва бързо да хванеш убиеца и да го предадеш на правосъдието.
— Да, задължително! — добави Янагисава. — Иначе из двореца ще плъзнат слухове за заговори. Смятам, че трябва да се проследи пътят на мастилницата от нейното изработване до придобиването й от наложницата и с точност да се определи къде и кога в нея е била сложена отровата… — всичко това вече бе хрумнало на Сано, но той недоумяваше защо Янагисава толкова иска да го улесни. — Ако Сано сан има нужда от помощ, с радост ще му предоставя всичките си хора…
Обзет от още по-голямо подозрение, Сано отвърна:
— Благодаря ви, ваша светлост. Ще имам предвид предложението ви.
Янагисава се изправи. Сано и Хирата също станаха и с поклон се сбогуваха с шогуна. Отвън пред
