поклони и каза: — Драго ми е да се запознаем.
— Удоволствието е изцяло мое! — сега изражението й стана тъжно. — Сосакан Сано добре ли е? — когато се увери, че Сано е в цветущо здраве, тя добави: — Значи вече е женен — въздишката й подсказа на Хирата, че тя харесва господаря му и някога бе хранила надежди за брак с него. После огледа Хирата с жив интерес. — Много съм слушала за вас. Работили сте в силите на реда, нали? Колко вълнуващо! Човек трябва да е много смел, за да бъде детектив…
— Не чак толкова — отвърна Хирата скромно. Придвижиха се към едно по-свободно място и той й разказа няколко героични истории от своята кариера.
— Възхитително! — Мидори плесна с ръце. Чух и как сте помогнали да бъде заловена онази група контрабандисти в Нагасаки…
— Не беше нищо особено — престорено скромно отвърна Хирата. О, тя наистина бе много мила и хубава! Момъкът вече не се боеше толкова от срещата си с Ичитеру. — Сега разследвам убийството на сокушицу Харуме и трябва да говоря със сокушицу Ичитеру. Имам и някои въпроси към вас — добави той, сещайки се за указанията на Сано.
— Разбира се! Ще ви кажа, каквото мога — Мидори се усмихна. — Елате и седнете при нас. Можем да говорим, докато пиесата започне.
Хирата я последва в театъра. Вътре земята бе покрита с татами. Мангали с дървени въглища сгряваха въздуха. Хората от публиката бяха коленичили и си бъбреха на групи. В предната част сцената представляваше дълъг дървен парапет, от който се спускаше черна завеса, скриваща от зрителите кукловоди, певец и музиканти. Мидори поведе Хирата към местата точно пред сцената, които бяха заети от богато облечени дами, техните прислужници и телохранители.
— Ичитеру е ей там в края — внезапно Мидори стана несигурна и боязлива. — Хирата сан, моля ви, простете ми, ако се меся, но… трябва да ви предупредя да бъдете внимателен. Не знам нищо със сигурност, но аз… — точно в този момент сокушицу се обърна и улови погледа на Хирата.
С удълженото си лице и заострена брадичка, тънък нос и тесни скосени очи тя бе класическа красавица от древни дворцови рисунки… или от евтини брошури, рекламиращи куртизанките от квартала на удоволствията Йошивара. Всичко у нея представляваше смайваща смесица от изискана изтънченост и първична чувственост. Върху белия грим, който покриваше лицето й, бяха изписани нежни червени устни. Прическата й, вдигната отстрани и пусната свободно отзад, бе проста и строга, но украсена с копринени цветя и лакирани дървени гребенчета в стила на изисканите проститутки. Тъмночервеното й кимоно от брокат откриваше част от раменете й по последна, твърде предизвикателна мода. Очите й имаха премрежен, но и лукаво проницателен поглед. Хирата усети как коленете му се разтреперват, а по тялото му плъзва смущаваща топлина. Като насън той тръгна към Ичитеру. Смътно долови, че Мидори го представя и обяснява присъствието му. Всичко наоколо потъна в мъгляви сенки, единствено образът на Ичитеру остана ясен и отчетлив. Непреодолима възбуда напрегна слабините му. Никога по-рано не бе усещал тъй мигновено привличане към жена.
Сокушицу Ичитеру заговори с провлечената претенциозна реч на жена от знатен произход.
— … радвам се да се запознаем… Разбира се, че ще ви помогна в разследването…
Гласът й проникваше в съзнанието на Хирата като черен упойващ дим. Тя вдигна копринено ветрило, сведе очи и покани Хирата да седне до нея. Той машинално се подчини. Парфюмът на Ичитеру го задавяше със силния горчиво-сладък мирис на екзотични цветя. Хирата с ужас си помисли за остриганата си коса — преобразяването, което бе спасило живота му в Нагасаки, сега му придаваше вид по-скоро на селянин, отколкото на самурай. Направи отчаян опит да събере мислите си и попита:
— Аз… такова… бих искал да разбера какви бяха отношенията ви с Харуме?
— О, тя бе малко дръзко момиченце… — Ичитеру леко сви рамене и кимоното й се плъзна още по- надолу, разкривайки извивката на сочните й гърди. Хирата с мъка откъсна поглед от изкусителната гледка, но усети, че се възбужда… — от простолюдието. Член на императорската фамилия… каквато съм аз… не би се унижавал да общува с нея… — ноздрите на Ичитеру потръпнаха от високомерно презрение.
През мъглата на желанието Хирата си спомни какво му бе казала отошийори Чизуру.
— Но вие… не ревнувахте ли, че Харуме е заела вашето място в… спалнята на негово превъзходителство?
Жестоко съжали още щом изрече тези думи, защото неволно си представи как Ичитеру се съблича и полягва на футона, а до нея вместо шогуна е самият той. Възбуда разпали кръвта му.
Бегла усмивка заигра по устните на наложницата. Тя сведе смирено очи и каза:
— Нима мога да възразявам срещу избора на своя господар? Все някога някоя друга щеше да заеме моето място, вече съм на двайсет и девет години…
Хирата знаеше, че след тази възраст наложниците се оттеглят, за да се омъжат или да се върнат при семействата си. Значи Ичитеру бе осем години по-голяма от него. Целомъдрените девойки, които отговаряха на представите му за евентуални бъдещи съпруги, внезапно му се сториха скучни и непривлекателни. Засрамен от мислите си, той каза:
— В двореца подразбрахме, че двете с Харуме не сте се погаждали…
— Замъкът гъмжи от клюки… — отвърна тя тихо.
В този миг прозвуча високото настоятелно тракане на дървените кречетала. Хирата си наложи да откъсни очи от Ичитеру, за да види дали публиката е изпълнила театъра; представлението щеше да започне всеки миг. Облечен в черно мъж излезе в предната част на сцената и обяви:
— Театрална трупа Сацумадза ви приветства с добре дошли на премиерата на пиесата „Трагедията в Шимоносеки“, създадена по действителен случай от близкото минало — той съобщи имената на певеца, на кукловодите и музикантите, след което се провикна: — Тозай, чуйте!
Зад завесата се разнесе тъжна мелодия на шамисен. После отгоре се спусна платно, изобразяващо градина. Безплътният глас на певеца се изви в поредица от вопли и после произнесе напевно:
— В петия месец на Генроку, година втора в провинциалния град Шимоносеки красивата сляпа Окику чака завръщането на своя съпруг — самурай, който се намира в Едо в услуга на своя господар. Нейната сестра Офуджи я успокоява… — публиката посрещна с радостни възгласи двете женски кукли с боядисани дървени глави, дълги черни коси и ярки копринени кимона. Едната имаше красиво тъжно лице с притворени очи, за да подскажат слепотата на Окику. Гласът на певеца поде с висок женски тембър: — О, как тъгувам за моя скъп Джимбей! Толкова отдавна го няма. Ще погина от самота.
Сестра й Офуджи бе с невзрачна външност, събрала угрижено вежди.
— Ти си щастливка, че имаш такъв прекрасен съпруг — изрече същият певец, но с по-нисък глас.
— Тежко ми на мен, че изобщо си нямам мъж… — после уведоми публиката: — В слепотата си Окику не вижда, че сестра й Офуджи е влюбена в Джимбей, че й завижда на късмета и й желае злото.
Окику запя тъжна любовна песен под акомпанимента на шамисен, флейта и барабан. Публиката се размърда от нетърпение; жуженето на разговорите нарасна — тишината по време на представление не бе обичайна за посетителите в театъра. Хирата погледна отново към Ичитеру и насила върна мислите си към разследването.
— Знаете ли, че Харуме е възнамерявала да си направи иредзуми?
— Не съм била в толкова близки отношения с нея, че да ми се доверява — отвърна тя и му хвърли спиращ дъха поглед, лек като докосване с перце. — Кажете ми, ако не е прекалено дръзко да питам… на кое място на тялото й е била татуировката?
Хирата преглътна мъчително.
— Ами беше на… ъ-ъ… — запъна се той. Наистина ли не знаеше? — … беше на… хм… — едва доловима закачлива усмивка изви устните на Ичитеру.
— На слабините й — изтърси накрая той и срамът го заля като вряла вода. Дали сокушицу нарочно го провокираше да използва такива думи? Тя бе тъй предизвикателна и в същото време толкова елегантна… Хирата отчаяно се втренчи в сцената.
Окику бе завършила песента си. Появи се красива кукла самурай, който се движеше крадешком.
— Баноджо, по-малкият брат на Джимбей, е тайно влюбен в Окику и я иска за себе си — продължи да обяснява певецът. — Баноджо прави тайни знаци на Офуджи, за да не разбере сляпата Окику. Офуджи се съгласява да пусне коварния Баноджо същата вечер в къщата…
Музиката зазвуча в дисонанс и сред публиката се разнесе ромон на напрегнато очакване. Хирата се
