кайсия. — Какво знаеш за него?
Ери се поколеба.
— Съпругът ти разследва това убийство, нали? — внезапна предпазливост охлади сърдечността й. Рейко усети недоверието на Ери към мъжете по принцип и особено към мъжете в бакуфу. — Той ли те изпрати?
— Не — призна Рейко. — Той ми нареди да стоя далеч от разследването. Изобщо не подозира, че сега съм тук, и ако разбере, ще се вбеси. Но аз искам да разгадая тази тайна. Искам да докажа, че ние, жените, сме не по-лоши следователи от всеки сосакан. Ще ми помогнеш ли?
Дяволито пламъче проблесна в очите на Ери. Тя кимна, после протегна ръка.
— Първо трябва да обещаеш, че ще ми казваш всичко, което научаваш за разследването на съпруга си.
— Дадено! — Рейко потисна опасенията си за реакцията на Сано, ако усетеше нелоялността й. Но нали трябваше да плати някак си информацията, за която молеше, а и нима Сано заслужаваше нещо друго? — Днес съпругът ми разпитва главния пазач Кушида и сокушицу Ичитеру. Възможно ли е някой от тях да е отровил Харуме?
— Жените във вътрешното крило се обзалагат, че единият от тях е убиецът — каза Ери. — Повечето залагат на Ичитеру… Не за друго, просто са млади и наивни. Не разбират как един мъж може да обича някоя жена толкова страстно, както Кушида — Харуме, и в същото време да я убие.
— А ти защо смяташ, че пазачът е виновен?
— Защото знам нещо, което твоят съпруг със сигурност никога няма да открие: в деня, преди Кушида да бъде отстранен от поста му, един от стражите го хванал в стаята на Харуме. Ровел в шкафа с бельото й. Очевидно е искал да открадне нещо… — „Или да сложи отрова“, помисли си Рейко. — Този инцидент не беше докладван — продължи Ери. — Кушида е началник на пазачите и лесно накара подчинените си да мълчат. Никой нямаше да узнае за случилото се, но една слугиня ги чула как се разправят, и ми каза. Останалите пазачи няма да проговорят от страх, че дворцовата администрация ще ги накаже сурово за подобно прикриване на нарушение — Ери млъкна за момент. — Сега съжалявам, че не отидох да докладвам на отошийори Чизуру. Харуме можеше още да е жива… — Ери се разхлипа.
— А защо Ичитеру се смята за по-вероятния извършител? — попита Рейко.
Ери стисна устни — очевидно не харесваше наложницата.
— Ичитеру великолепно прикрива емоциите си… От поведението й никога няма да се досетиш, че някога е изпитвала към Харуме нещо по-различно от презрение към една проста селянка. Тя никога няма да признае колко гневна беше, когато шогунът престана да спи с нея, защото вече предпочиташе Харуме. Но един ден миналото лято наложниците ходиха на излет до храма Каней. Точно ги събирах, за да се връщаме, когато чух писъци в гората. Избързах натам и намерих Ичитеру и Харуме да се бият. Търкаляха се по земята като пантери. Ичитеру бе върху Харуме, удряше я и нареждаше, че ще я убие, но няма да й позволи да стане любимка на шогуна. Аз ги разтървах. Дрехите им бяха изцапани, лицата им — одрани и целите в кръв. Харуме плачеше, а Ичитеру бе побесняла от гняв. Разделих ги и после казах на всички, че са се наранили, защото са паднали в едно дере.
— Това произшествие също ли не е било докладвано?
Ери поклати глава.
— Можех да си изгубя поста за това, че не съм съумяла да поддържам ред сред наложниците. Ичитеру не искаше никой да разбере, а Харуме се страхуваше да не си навлече неприятности.
— Някой виждал ли е Ичитеру в близост до стаята на Харуме преди смъртта й?
— Когато попитах жените, те всички ми отговориха отрицателно. Което не означава, че Ичитеру не е била там. Може да се е промъкнала незабелязано. Освен това има приятелки, които винаги биха излъгали заради нея.
Значи е имала мотив за убийството и възможност да го извърши, реши Рейко. Ичитеру изглеждаше все по-убедително като заподозряна, но за да докаже вината, й Рейко се нуждаеше от свидетел или от улика.
— Можеш ли да ме пуснеш да говоря с другите жени и да ми помогнеш да претърся стаята на Ичитеру? — попита тя.
— Хмм — Ери изглеждаше изкушена, но после се свъси и поклати глава. — По-добре да не рискувам. Разпоредбите забраняват достъп на външни хора във вътрешното крило. Дори твоят съпруг трябва да има специално разрешително, ако иска да влезе там. Пък и се съмнявам, че ще открие каквото и да било. Ичитеру е умна. Ако тя е убийцата, отдавна се е отървала от останалата отрова… — Ери изведнъж млъкна, а после изражението и стана някак напрегнато. — Знаеш ли, спомних си нещо — бавно подхвана тя след кратка пауза. — Преди около три месеца посред нощ Харуме внезапно я заболя силно корем. Дадох й лекарство за повръщане, за да освободи стомаха си, и после успокоително, за да успее да заспи. Реших, че може някоя храна да не й е понесла, и не си направих труда да докладвам за пристъпа й на доктор Китано, защото до сутринта се беше оправила. Освен това, когато всички наложници бяха изведени в Асакуса за честването на Четирийсет и шестхилядния ден17, на косъм от Харуме изсвистя кинжал. Заби се на сантиметри от нея. Никой не разбра кой го беше хвърлил. И то на такава оживена улица! Преди не съм свързвала двете случки, но сега…
— Значи някой се е опитвал да убие Харуме и преди — каза Рейко.
Глава 13
След като напусна марионетния театър Сацумадза, Хирата подкара коня си без посока из града. Минаха часове, през които той изживяваше повторно всеки миг, прекаран с жената, която така бясно желаеше, но никога нямаше да притежава. Не бе в състояние да мисли за нищо друго, освен за Ичитеру.
Когато най-после се осъзна, видя, че се е озовал в старата си територия — полицейското управление в най-южната част на административния район на Едо. Гледката на познатите високи каменни зидове и потокът от дошини, затворници и служители, които минаваха през охраняваните порти, възвърнаха здравия му разум. Той мислено се наруга за глупашкото си поведение — Ичитеру бе избягнала отговорите на всичките му въпроси. Как да обясни на Сано защо не е успял да установи дали Ичитеру е имала причина и възможност да убие Харуме? Бе провалил разпита на основния заподозрян! Но въпреки това копнееше отново да види прелестното й лице. Дали да не се върне в театъра и да настоява за по-конкретни отговори? Гореща кръв нахлу в слабините му само при мисълта да бъде с нея и да завършат онова, което бяха започнали. С неохота реши, че не е във форма да води обективен разпит; първо трябваше да овладее чувствата си. Освен това имаше и други следи, които трябваше да разследва.
Хирата се отправи към полицейското управление. Остави коня си на един коняр, прекоси двора и влезе в главната сграда. Служители сдаваха или постъпваха на дежурство или довеждаха нарушители в приемната. От един подиум четирима чиновници разпределяха съобщения и се занимаваха с посетители.
— Добър ден, Учида сан — поздрави Хирата главния сред тях.
На бюрото пред него седеше възрастен човек с ведро лице, който му се усмихваше приветливо.
— Охо, вижте кой е дошъл! — Учида, през когото минаваха всички сведения, многократно се бе оказвал неоценим помощник. — Как е животът в замъка?
След размяната на любезности Хирата обясни защо е дошъл.
— Някакви сведения за възрастен амбулантен търговец, който продава редки лекарства?
— Нищо официално, но до мен стигна слух, който може да ти се стори интересен. Някакви младежи от по-заможните семейства в Суруга, Гинза и Асакуса са се сдобили с вещество, което предизвиква транс и прави секса по-забавен. Не е вредно, нито пък онези, които го вземат, вредят на някого. И тъй като няма закон, който да забранява употребата му, нашите хора не са арестували никого. Според слуховете търговецът бил старец с дълги бели коси и неизвестно име — Учида се изкиска. — Дошините вече го търсят, но не за друго, а за да могат лично да опитат този лек…
— Щом продава еликсири за наслада, може да разполага и с отрова — отбеляза Хирата. — Уведомете ме, ако се чуе нещо за местонахождението му.
