оформя лице, нишкоподобни червени вени набраздяваха кожата, изпъната върху крехките кости. Усукана връв свързваше пъпа с обвивката на утробата. Както се беше втренчил в това ново чудо, Сано почувства, че го обзема благоговение пред магията на първосъзданието. Дали Харуме бе умряла, защото убиецът е искал да унищожи детето? Ревността може да е тласнала към това Ичитеру или Кушида — съперницата и отхвърления кандидат? Но изведнъж му хрумна доста по-зловещ мотив. Мъртвото дете можеше да е отдавна желаният наследник на шогуна и убийството да целеше унищожението на клана Токугава…
— Можете ли да определите пола на детето? — попита Сано.
С върха на метална пръчица доктор Ито разтвори зародиша и откри гениталиите, малка пъпчица между крачетата.
— Едва на около три месеца е. Твърде рано е да се каже дали е момче или момиче. Дали е възможно шогунът да е създал дете, това ви вълнува, нали? — доктор Ито изрече неизказаната мисъл на Сано. — В края на краищата сексуалните предпочитания на негово превъзходителство са добре известни…
— В дневника на Харуме се споменава за някаква тайна връзка — отвърна Сано и после преразказа на доктор Ито какво е прочел. — Бащата на детето може да е любовникът й… Може би ще изясня този въпрос, когато посетя даймио Мияги Шигеру.
— Желая ви късмет, Сано сан — изражението на доктор Ито отразяваше надеждите и опасенията на Сано.
Залогът бе вдигнат. Ако детето е било от друг мъж, Сано бе в безопасност. Но ако е било на шогуна, тогава убийството на сокушицу Харуме бе посегателство срещу самия шогун — предателство, което се наказваше със смърт. И ако Сано не успееше да предаде убиеца в ръцете на правосъдието, той самият щеше да бъде екзекутиран.
Глава 12
По улиците на Нихонбаши се движеше шествие от войници и помощници, всички до един носещи върху одеждите си изображението на златен летящ жерав — герба на фамилия Сано. Те съпровождаха черен паланкин със същия символ, изрисуван на вратите. Вътре в тапицирания стол носилка седеше Рейко, напрегната и тревожна, без да забелязва живописните гледки в търговската част на Едо. Откажеше ли да се подчини на заповедите на своя съпруг, това без съмнение щеше да доведе до развод и до опозоряване на клана Уеда. Но тя все още бе твърдо решена да продължи незаконното си разследване. Трябваше да докаже уменията си както на себе си, така и на Сано. И за да получи нужната информация, щеше да използва всички възможни източници.
Под повърхността на обществото в Едо се простираше невидима мрежа — съпруги, дъщери, роднини, слугини, куртизанки и други жени, обвързани с могъщите самурайски кланове. Те събираха факти не по-зле от мецуке — шпионите на шогуна — и ги разпространяваха от уста на уста. Самата Рейко бе член на тази не особено стегната, но твърде резултатна мрежа. Като дъщеря на съдия тя често разменяше новини от съдебната зала за външна информация. Тази сутрин бе научила, че Сано има вече двама заподозрени — главния пазач Кушида и сокушицу Ичитеру, бившата фаворитка на шогуна. Обществените порядки не й позволяваха да се срещне с двама непознати, без предварително да е била представена от някого, и тя не смееше да се обърне към тях направо. Но силата на женската информационна мрежа се състоеше в умението да се преодоляват такива пречки.
Шествието заобиколи централния пазар. Рейко си спомни нещо и устните й се разтеглиха в усмивка. На дванайсетгодишна възраст бе почнала да се измъква тайно от бащиния дом, за да търси приключения. Облечена в момчешки дрехи и с шапка, скриваща косите й, препасана с мечове на кръста, тя се сливаше с тълпите самураи из улиците на Едо. Един ден тук, на същия пазар, се натъкна на двама ронин, които тъкмо ограбваха сергия с плодове и биеха безпомощния търговец.
— Спрете! — извика Рейко, посягайки за меча си.
Крадците избухнаха в смях.
— Ела да ни хванеш, момче! — подканиха я те с извадени оръжия.
Когато Рейко се хвърли напред, размахала меч, забавлението им премина в изненада, а после и в ярост. Остриетата им се кръстосаха в действителен бой. Купувачите побягнаха. Минаващи самураи се включиха в боя. Рейко бе обзета от ужас — неволно бе започнала бурна улична схватка. Но бе очарована от вълнението на първата си истинска битка. Пристигнаха хората от силите на реда, които обезоръжиха крадците, наложиха ги с палки, вързаха ръцете им и ги отведоха в затвора. Един дошин хвана Рейко. Докато тя се съпротивяваше, шапката й падна. Дългите й коси се разпиляха по гърба й.
— Госпожице Рейко! — възкликна дошинът. Бе приятел на баща й и често спираше да си поговорят, когато посещаваше къщата на съдията по работа. Час по-късно Рейко стоеше на колене в съдебната зала на баща си, който я съзерцаваше гневно от подиума.
— Какво означава всичко това, дъще?
Трепереща от страх, Рейко обясни какво се бе случило. Лицето на баща й остана сурово, но устните му трепнаха в горда усмивка.
— Осъждам те на едномесечен домашен арест. А после ще ти осигуря по-подходящи занимания — оттогава съдията й позволи да гледа делата му, само и само да стои далеч от улицата.
Сега, когато паланкинът я отведе в една тиха улица с живописни табели над закритите със завеси врати на магазинчетата, тя изпита същото вълнение, което бе усетила в онази отдавнашна битка.
— Спрете! — заповяда тя на своя ескорт.
Шествието спря, Рейко слезе от паланкина и пое бързо надолу по улицата. Придружителите й се стараеха да не изостават, но скоро я изгубиха в тълпата. Рейко се шмугна под индиговата завеса на Сосеки, известния търговец на мазила. Помещението бе отрупано с рафтове, шкафове и сандъци с какви ли не вещества за разкрасяване — лечебни балсами, масло и бои за коса, сапуни и отстранители на петна, гъби и четчици, перуки, пудри и гримове. Тя събу обувките си в антрето и се придвижи към щанда с маслата за баня. Пред него стоеше жена към четирийсетте, облечена в синьо кимоно на джоро — низша дворцова служителка, и говореше на продавачката със заповеднически маниер:
— Ще взема по десет шишенца масло с аромат на бор, жасмин, бадем и гардения.
Продавачката записа поръчката. Джоро се приготви да си върви, но Рейко се приближи и я заговори:
— Добро утро, братовчедке Ери сан — поздрави тя с поклон.
Жената й бе далечна роднина по майчина линия, някога наложница на предишния шогун Токугава Йемицу. Сега Ери се грижеше за снабдяването на „вътрешното крило“ с необходимата на наложниците козметика, тоалетни принадлежности и медикаменти. Без съмнение Сано щеше да я сметне за прекалено низша служителка, за да тръгне да я разпитва. Но Рейко знаеше, че Ери е доверен източник на информация за събитията в двореца и основна фигура в женската мрежа за клюки. — Може ли да поговоря с теб? — след смъртта на майка й родът Уеда рядко поддържаше връзки със семейството на Ери.
Ери поздрави Рейко, ахвайки от изненада и радост.
— Рейко чан! Толкова време мина. Последния път, когато те видях, ти беше съвсем малка; а я виж сега колко си пораснала! И вече си омъжена! — някогашната красавица Ери бе позагубила привлекателния си външен вид — бели нишки проблясваха в пристегнатите й коси, бе отслабнала и променена, но топлината на очите и усмивката й си бяха останали същите.
Скоро Рейко вече бе разказала на братовчедка си всичко за сватбата, за подаръците, които бе получила, и за обзавеждането на новия си дом. Едва се възпря да не й сподели неприятностите си със Сано.
— Много съм заинтригувана от убийството на онази наложница, Харуме — каза тя и захапа една суха
