вкопчи в останките от своята служебна добросъвестност:
— Били ли сте някога в стаята на Харуме преди смъртта й? — попита той.
— Унизително ми е да посещавам стаята на една проста селянка… — угодническо изражение замъгли прелъстителния поглед на Ичитеру.
На сцената се появи нов параван — спалня с месечина на прозореца, която да подскаже, че е нощ. Красивата Окику спи, докато Офуджи пуска Баноджо в стаята й. Окику се стряска и сяда в постелята си.
— Кой е там? — певецът преправи гласа си с уплашени нотки.
— Аз съм, Джимбей, върнах се у дома от Едо! — и последва обяснение към публиката: — Гласът му тъй прилича на братовия му, а копнежът й да бъде отново със съпруга си е тъй силен, че тя запява песента на радостта.
След финалния акорд на песента двете кукли свалиха кимоната си. Дрехите се свлякоха и разкриха заострените зърна на сочните й гърди и неговата възбудена мъжественост. Това бе предимството на кукления театър — можеха да се показват сцени, твърде открити за актьори на живо. Хирата, вече прекалено възбуден, едва се владееше. Опасяваше се, че Ичитеру и всички останали ще забележат състоянието му. Като се мъчеше да звучи делово, той попита:
— Някога виждали ли сте квадратно бурканче за мастило с черен лакиран капак, върху който със златно е изписано името на Харуме?
На сцената Офуджи надничаше през открехнатата врата, докато Баноджо и Окику представяха сексуален акт. Хирата усети, че го побиват тръпки и едвам се сдържа. Ичитеру продължаваше да гледа пиесата с невъзмутимо спокойствие.
— Подобна красива мастилница сигурно е за писане на писма… — отвърна тя с премрежен поглед. — … любовни писма! — Ичитеру вдигна ръка към слепоочието си, като че ли за да махне непокорен кичур. После, без да го поглежда, отпусна ръката си и заметна дългия край на ръкава си така, че да закрие скута на Хирата. Слабините му запулсираха под внезапния натиск на тежкия плат. Той пое въздух. Дали бе случайно, или го бе направила нарочно? Как да реагира?
Опита да се съсредоточи върху сцената, където бе настъпило утро, а с него неочаквано се бе завърнал и Джимбей, съпругът на Окику. Офуджи тържествуващо му съобщи, че брат му и съпругата му са го предали. Джимбей, суровият благороден самурай, се изправя срещу жена си. Окику се опитва да обясни жестокия номер, който й е изигран, но честта изисква отмъщение. Джимбей намушква жена си в гърдите. Офуджи го умолява да се омъжи за нея, като му се кълне във вечна любов, но Джимбей се втурва навън да търси своя двуличен брат.
Скрита в диплите на ръкава, ръката на Ичитеру се плъзна по бедрото на Хирата и започна да го гали. Младежът усети дланта й толкова топла и нежна, все едно бе докоснала голата му плът. Като дишаше тежко, той се надяваше, че публиката е твърде завладяна от пиесата, за да вижда какво става наоколо. Безстрастното изражение на Ичитеру не се промени. Но сега той вече знаеше, че предизвикателството й е съвсем преднамерено. През цялото време тя бе насочвала срещата им към този момент.
На тържището Баноджо научава за смъртта на Окику, хуква обратно към къщата и пронизва с кинжал подлата Офуджи. В този момент пристига и Джимбей. Под съпровода на дива музика, необузданите викове на певеца и окуражителните възгласи на публиката братята изваждат мечовете си и се хвърлят в жесток двубой. Хирата, почти забравил за представлението, усети как ръката на Ичитеру се плъзна скришом към слабините му. Това не биваше да се случва. Беше грешно! Тя принадлежеше на шогуна. И двамата ще бъдат екзекутирани, ако се разчуе за този флирт. Хирата знаеше, че трябва да я спре, но възбудата от забранения допир го бе приковала неподвижен.
Ичитеру проследи с върха на пръстите си формата на неговата мъжественост. Хирата сподави неволно стенание. Тя бавно го обходи, а после сграбчи твърдия му член и започна да гали, надолу, нагоре… Сърцето на Хирата заблъска в гърдите му. Насладата нарастваше. На сцената измаменият съпруг Джимбей нанесе фаталния удар срещу брат си. Дървената глава на Баноджо отхвръкна встрани. Ръката на Ичитеру продължаваше да се плъзга нагоре-надолу изкусно и неустоимо. Изтръпнал и останал без дъх, Хирата наближаваше върховния миг. Бе забравил за разследването. Вече не го интересуваше дали някой ги гледа. Тогава Джимбей, смазан от скръб, извърши сепуку до труповете на жена си, брат си и снаха си. Внезапно пиесата свърши. Гръмнаха аплодисменти. Ичитеру отдръпна ръката си.
— Сбогом, Хирата сан… срещата ни бе изключително интересна… — закрила лице с ветрилото си, тя се поклони. — Ако отново се нуждаете от помощта ми… моля уведомете ме.
Лишен от облекчението, за което бясно копнееше, Хирата зяпна в безмълвно униние. Нищо в поведението на Ичитеру не подсказваше, че между тях се бе случило нещо. Твърде смутен, за да каже каквото и да било, той стана и се приготви да си тръгва, като се мъчеше да си спомни какво бе научил от разговора. Как би могла жена, която той желаеше тъй пламенно, да е хладнокръвна убийца? За първи път в кариерата си Хирата усети как професионалната обективност му се изплъзва. Иззад завесата на сцената тържественият глас на разказвача завърши напевно:
— Гледахте една истинска история за това, как предателството, забранената любов и слепотата могат да станат причина за ужасна трагедия. Благодарим ви за посещението.
Глава 11
Сано и доктор Ито безмълвно гледаха как Мура развива платното около трупа на Харуме. Очите й бяха изцъклени, а кожата — восъчнобледа. Във въздуха се долавяше скверният сладникав мирис на гниене. По лицето и разрошените й коси имаше размазана кръв и повърнато.
Хирата наистина се бе погрижил никой да не се докосва до уликите. Сано бе подготвен за гледката, но доктор Ито стоеше безмълвен и потресен.
— Толкова млада! — измърмори той. — Имах дъщеря… някога… колкото нея, почина от треска…
Сано и Мура сведоха глава в знак на безмълвна почит към мъката на своя приятел, която тъй рядко намираше външен израз. После доктор Ито се изкашля и каза с обичайния си енергичен и делови маниер:
— Е, да видим какво можем да разберем за убийството от самата жертва — той заобиколи масата, като оглеждаше трупа на Харуме. — Разширени зеници, мускулни спазми, повръщане на кръв — симптоми, които потвърждават първоначалната теза за отравяне. Мура, би ли свалил дрехата й, ако обичаш? — ета взе нож и понечи да обърне тялото, но доктор Ито се наведе над средната част на трупа и се намръщи: — Чакай, тук има нещо! — той простря бяло памучно платно върху корема на убитата, после я натисна с ръце. Платното го предпазваше от оскверняващия допир със смъртта. Пръстите му опипваха и стискаха.
— Какво? — попита Сано.
— Подутина. Може да е последица от отровата или някаква друга аномалия… — доктор Ито се изправи. Срещна погледа на Сано и изражението му стана сериозно. — Ако не греша, момичето е било в ранен стадий на бременност! — смайването отекна в гърдите на Сано като гробовен звън на храмова камбана. Тази бременност променяше всичко! — А дисекцията е единственият начин да разберем със сигурност.
Сано си пое дълбоко въздух и го задържа — аутопсията, свързвана с чуждоземната наука, бе смятана за напълно незаконна и се наказваше със смърт. Но за разследването беше изключително важно да се установи със сигурност дали Харуме е била бременна. Това би дало нов мотив за убийството на Харуме и не го ли проучеше, Сано можеше и никога да не открие убиеца.
— Добре — каза той на доктор Ито. — Действайте.
След като господарят му кимна. Мура стисна ножа и направи необходимите разрези — първо един дълъг, точно под пъпа, а после два по-къси и перпендикулярни на първия. Отгърна кожата и тъканта, разкривайки навити розови черва.
— Отстрани ги — нареди доктор Ито. Разнесе се силен фекален мирис, когато Мура отряза червата и ги сложи на един поднос. В образувалата се кухина Сано видя крушовиден орган колкото мъжки юмрук. От него излизаха две тънки извити тръбички, които се свързваха с две гроздовидни торбички. — Органите на живота — обясни доктор Ито.
Мура направи разрез в утробата и я разтвори. Вътре лежеше капсула от подобна на пяна тъкан. Увито в нея — като гол розов саламандър, не по-дълъг от пръста на Сано, — бе нероденото бебе на Харуме. Главата на ембриона бе прекалено голяма за тялото му. Очите бяха черни петна върху едва започналото да се
