Сано последва дворцовия управител навън от сградата.
— Защо заръча да открит йорики Хошина?
Язвителна усмивка огря лицето на Янагисава, докато се качваше на коня си:
— Защото заложникът ти е избягал.
Още неприятности! Сано скри тревогата си. Щом Хошина е изчезнал, той вече нямаше с какво да принуждава Янагисава да се придържа към уговорката им. По-добре да намери йорики преди хората на дворцовия управител. Той и детективите му яхнаха конете си и поеха надолу редом с Янагисава. Аленият диск на слънцето се носеше над хълмовете, забулен от дим и мъгла. Задухът бе пропит с тежката миризма на сгорещена мазнина от кухните.
— Намерихте ли престъпниците и оръжието? — обърна се Сано към Янагисава.
— Не още.
Сано му съобщи, че Асагао е отрекла алибито на баща си, и той отвърна загадъчно:
— Значи десният министър се превръща в основен заподозрян?
— Но не оневинява останалите заподозрени — каза Сано. Мисълта за Козери разяждаше съзнанието му като гноясала рана. — Джокьоден отказа да ми съобщи къде е била по време на второто убийство, и освен това засега не сме открили връзка между Ичиджо и заговора.
— Засега!
Янагисава изплющя с юздите и избърза пред Сано.
— Едва ли си е вървял невинно по улицата — изсмя се Фукида.
— И освен това знае нещо, което не ни казва — добави Маруме.
Сано кимна унило, като си мислеше, че е трябвало да отстрани Янагисава още докато бе имал тази възможност. Даде нови указания на Маруме и Фукида и се разделиха. Трябваше бързо да поправи грешката си с Козери. Имаше намерение да поеме направо към храма Кодай, но Рейко сигурно изгаряше от нетърпение да чуе последните новини. Завари съпругата си да похапва оризови кюфтета, печена риба и зеленчуци. Сано коленичи срещу нея. Тя още му се сърдеше заради снощната рязкост.
— Престъпниците и оръжията още не са открити — каза й той.
Свела очи към храната, Рейко попита:
— Искаш ли да го изядеш? Май не съм много гладна — после се загледа в мечовете на кръста му. Обикновено ги сваляше, когато се прибираше у дома. — Пак ли ще излизаш?
— Да — отвърна Сано. Бе толкова напрегнат, че сърцето му заби учестено.
— Къде отиваш?
— Да се срещна с Козери — името бе с вкус на отрова.
— Отново? — сега Рейко вдигна изпълнени с тревога очи и го погледна в лицето. — Защо?
— Асагао твърди, че Козери е била в двореца по време на първото убийство, а в императорските сведения това не е отразено. Но пък е записано, че е била там в деня, когато е бил убит Айсу. Отишла е да види семейството си. Пристигнала вечерта, прекарала нощта в тяхната къща и на сутринта си тръгнала. Било първото й посещение, откакто постъпила в манастир преди петнайсет години. Освен това Асагао каза да питам Козери как е починал първият й съпруг, който е бил секретар на левия министър. Казвал се е Рьозен, а това е мъжът, когото е убил Коное, преди да бъде вербуван за мецуке — твърде късно Сано бе свързал Козери с престъплението, поставило Коное във властта на бакуфу. — С оглед на тези нови факти трябва да я разпитам отново.
Изражението на Рейко стана насмешливо.
— Два пъти вече разговаря с нея, а не си получил никаква информация — нито къде е била по време на убийствата, нито как е умрял първият й съпруг!?! Не си ли направи поне труда да прочетеш доклада на мецуке, който ти прати Янагисава?
— Не — призна Сано, изгарящ от срам. — Всеки път, когато бях с Козери, съзнанието ми се замъгляваше по особен начин и все имах чувството, че остава нещо важно, което забравям да попитам. Сега вече зная защо. Монахините в храма Кодай практикуват шугендо. Козери съсредоточава мисловната си енергия върху съзнанието ми и ми пречи да я попитам къде е била по време на убийствата.
Рейко го гледаше с недоверие:
— Козери е използвала магическа сила, за да ти въздейства? Хайде де! Май не си й задал важните въпроси, защото си решил, че е невинна. Как може да проявяваш пристрастие към заподозрян? А пък упрекваш мен, че съм се доверила на Джокьоден?
— Като стана дума за Джокьоден, трябва да ти кажа, че тя и Коное преди време са били любовници.
— Нима? Интересно. И как го разбра?
— От самата императрица майка, която между другото спомена, че ти си знаела. Защо не ми каза?
Рейко изпъна рамене, вирна брадичка и отвърна:
— Тя ме помоли да го пазя в тайна. Така или иначе, моята причина да й се доверя е по-основателна от твоята да проявяваш пристрастие към Козери — Рейко присви очи, обзета от подозрение. — Тя красива ли е?
Атмосферата в стаята се изпъна като платно, издуто от бурен вятър. Сано се засмя пресилено.
— Козери е монахиня. Главата й е обръсната, а и вече не е в първа младост.
— А красива ли е? Не ми отговаряй… виждам отговора, изписан на лицето ти. Не заради магия, а заради увлечението ти по Козери си забравил да я попиташ за алибито й, преди да решиш, че е в невинна… — Рейко се отдръпна от него.
Сано долови обидата зад гнева в гласа й. Той се изправи, бързо отиде при нея и посегна да хване стиснатите й ръце.
— Не е това, което си мислиш — каза той, гузно потискайки спомена как гали Козери. — Нищо не се е случило.
Рейко скри ръце зад гърба си, за да не може той да ги докосне.
— За толкова глупава ли ме смяташ? — извика тя и рязко се обърна с гръб към него. По треперенето на раменете и пресекливото й дишане Сано разбра, че плаче. Болката й прониза сърцето му. Тя бе тъй красива и горда. Как бе могъл да пожелае друга, освен Рейко? Той каза:
— Козери се намеси в мислите ми. Това е всичко — изпита угризения на съвестта заради лъжата. — Обичам само теб и никой друг.
— Не ти вярвам! — отсече Рейко с рязък и напрегнат тон.
— Не ми вярваш, защото не си виждала Козери.
— Не, не съм, но вече е време да се запозная с нея.
Ужасен от тази мисъл, Сано побърза да й възрази:
— Идеята не е добра. Ако Козери е убийца, тя е опасна. Може да те нарани. Няма нужда ти да…
Презрението в очите на Рейко пресече оправданията му.
— Напротив! — каза тя. — На мен ще ми върви повече да я разпитам.
Сано осъзна, че всъщност няма избор.
— Добре — каза той. — Приготви се, отиваме в храма Кодай.
Когато пристигнаха, Рейко и Сано разбраха, че Козери не е в манастира, тъй като бе отишла с другите монахини да изпълнява ритуални танци в параклиса Гион. Изминаха пътя дотам в мълчание. Откакто бяха тръгнали, Рейко не бе продумала на Сано нито дума. Дълбоко в себе си не вярваше, че между него и Козери се е случило нещо, но ненавиждаше ревността си.
Внезапно си спомни нещо, от което сърцето й спря. Заради всички тези вълнения напоследък нещо важно все убягваше от мислите й. Сега Рейко изчисли, че женският й цикъл закъснява вече с два месеца! Взря се в Сано и каза:
— Изглежда, Козери прекарва извън манастира толкова време, колкото и в него — каза Рейко. — Явно религиозният обет не й пречи нито да се движи свободно, нито да ходи в императорския дворец.
Сано замълча. Нощта бе паднала, но небето искреше в тайнствено мораво. Чайните на Гион сияеха в празнично веселие. Минаха през украсени с ярки фенери тори20 и стигнаха до главната постройка на храма. Редица жени в широки бели роби танцуваха плавно под звуците на един-единствен барабан, а на светлината на фенерите бръснатите им глави светеха като бледи луни.
