— Излизам — каза Сано на Рейко сутринта. Току-що бе получил съобщение от Фукида, което изискваше спешни действия. Фукида му съобщаваше, че Янагисава е тръгнал по следа, за която явно не иска Сано да научи.
Предишната вечер Сано ужасно се бе уплашил заради продължителното отсъствие на съпругата си в Гион и бе тръгнал да я търси. Тя изникна отнякъде тичешком и задъхано му разказа как Козери си е признала, че е била в езерната градина по време на убийството на левия министър, но твърди, че след това е видяла десния министър Ичиджо да се спотайва в сенките. Сано не знаеше дали да повярва, но предположи, че Рейко не му казва всичко. Отчаяно искаше да разбере какво друго са си говорили с Козери, но се страхуваше да пита.
Сега, следван от Маруме и Фукида, той влетя в замъка Ниджо, където Янагисава привършваше закуската си. Вратите бяха отворени и сенчестата градина изглеждаше измамно хладна, но яркото, забулено в мараня небе над покривите вещаеше пореден зноен ден. Сано бе гневен като изгрялото вече жежко слънце и без всякакви предисловия се обърна към Янагисава:
— Кога смятахте да ми съобщите за десния министър Ичиджо? — замълча за момент и после добави осъдително: — Или въобще не сте имали такова намерение?
— За какво говориш? — самото олицетворение на невинността, Янагисава избърса уста в една кърпа.
Синините по лицето му бяха потъмнели до зловещо синкаво — мораво, но отоците бяха спаднали. — Вече ти казах всичко, което знам.
— Не си правете труда да отричате! — възкликна Сано бесен. — Проследили сте Ичиджо до Ушната могила и сте подслушали разговора му с двамата самураи, с които се е срещнал там.
Ръката на дворцовия управител, която поднасяше купичката за чай към устата му, неволно трепна.
— Аз ви проследих — изфука се Фукида.
Янагисава скочи на крака и втренчи гневен поглед в Сано.
— Глупави подли номера! Убиецът е на свобода, готви се бунт, а ти прахосваш усилия, като пращаш свой паж да ме следи, сякаш съм някой престъпник! Работим заедно, забрави ли?
— Не, не съм, само че очевидно вие сте забравили — Сано се изправи дръзко срещу Янагисава. — Не се опитвайте да изместите въпроса. Това, че наредих да ви следят, се оказа добра идея, нали? Вие нямаше да тръгнете след Ичиджо, ако не е било важно за случая. Искам да знам защо сте го проследили и какво сте научили.
Янагисава се усмихна нагло.
— Нищо.
— Вие бяхте достатъчно близо, за да чуете какво си говорят Ичиджо и онези двама самураи — каза Фукида.
— Млъкни! — заповяда му Янагисава, без да го поглежда. А на Сано рече: — Дори и да съм чул нещо, защо трябва да ти казвам? Много благодаря, че опроверга алибито на десния министър, но ние с теб бяхме дотук. Знам, че Ичиджо е виновен за убийствата и за заговора за възстановяване на трона.
Маруме и Фукида погледнаха Сано, който реагира на думите му с поредица разтърсващи емоции. Най- напред дойде тревогата — Янагисава бе разкрил случая, а след изчезването на Хошина Сано вече нямаше никакво доказателства за доскорошния му саботаж; после изпита гняв — Янагисава отново го бе измамил; след това го връхлетя страх — от опозоряване, че не е изпълнил заръката на шогуна; а накрая съзря и лъч надежда — ако убиецът е Ичиджо, значи Козери е невинна. Сано възвърна равновесието си и се обърна към Янагисава:
— Снощи сте оставили приятелите на Ичиджо да се измъкнат. Ако ми бяхте казали за плановете си, щяхме да успеем да ги заловим. Освен това, ако Ичиджо е убиецът, защо не го арестувахте? — Янагисава присви очи и това бе знак за Сано, че е засегнал болно място. — Защото не знаете къде са бандитите и оръжието, нали? Значи имате нужда от мен повече от преди!
— Махай се! — изсъска дворцовият управител.
— Успех! — Сано кимна на Маруме и Фукида, които го последваха към вратата. — Предполагам, че не желаете да чуете моя план, как да разобличим Ичиджо. И по-добре просто се надявайте, че онова, което аз съм разкрил за него, не е решителното доказателство, което ви е необходимо, за да получите съдействието му.
Сано и хората му бяха изминали половината коридор, когато Янагисава извика:
— Чакай! Върни се! — Маруме и Фукида се усмихнаха на Сано. Тримата се върнаха в стаята, където Янагисава каза: — Е, какво е това решаващо доказателство, с което разполагаш?
— Първо искам да разбера какво научихте снощи — каза Сано.
Изражението на дворцовия управител стана заплашително. Сано кимна подканващо. Накрая Янагисава изкриви лице в ядна гримаса.
— Двамата самураи са ронини, които работят за Ичиджо — след като описа разговора им, той каза:
— Вероятно са от армията, която е събрал, за да събори режима на Токугава. Но не споменаха нито къде, нито кога ще нападнат, а и аз нямам представа, къде се намират в момента.
— А как решихте да следите Ичиджо?
Заплашителният поглед на Янагисава бе предупреждение за Сано да не обсъжда този въпрос.
— Твой ред е да говориш.
— Преди да кажа каквото и да било, искам да възстановим сътрудничеството си — Янагисава кимна с неохота. — Освен това искам да се съгласите оттук нататък да не вършите нищо зад гърба ми, да не ме саботирате и да не се опитвате да ми вредите по какъвто и да било начин, докато работим заедно.
— Добре, добре! — вдигна ръце Янагисава. — Имаш думата ми. Сега ми кажи какво си научил за Ичиджо. И гледай да е важно.
— Имам свидетел, който е видял Ичиджо в езерната градина във въпросната нощ — обяви той и разказа историята на Козери.
— Свидетел — тона на Янагисава прозвучаха облекчение и удовлетворение. Очевидно той продължаваше да изпитва колебания по отношение на Ичиджо. — Опитът на десния министър да прикрие убийството на Коное също доказва вината му. В такъв случай какъв ти е планът за него?
— Ще му представим доказателствата — каза Сано. — Ще му дадем възможност да направи самопризнания и да издаде съучастниците си. Ако откаже, ще го задържим и ще го разпитваме продължително. Няма да го малтретираме, но той е горд човек и затворничеството накрая ще го пречупи.
— Но това може да продължи цяла вечност! — възкликна Янагисава.
— Когато наемниците на Ичиджо чуят за ареста му, ще се разтревожат, че ги е издал — каза Сано. — И ще хукнат да си спасяват живота. Бунтът ще се осуети — той вдигна ръка, възпирайки възраженията на Янагисава. — Но дотогава ние няма да стоим със скръстени ръце и ще се заемем и с императора. Изключено е Ичиджо да не е споменал на императора някои подробности за заговора — продължи Сано. — Мисля, че негово величество може да бъде убеден да ни даде информация за Ичиджо срещу това да запази трона си.
— Блестящ план — призна Янагисава с лукав поглед в очите. — Радвам се, че ми хрумна — макар че Маруме и Фукида се навъсиха при тази нагла кражба на идеи, Сано кимна, готов да остави Янагисава да си припише заслугите за плана, само и само да работят заедно за предотвратяването на гражданска война. Янагисава попита: — Какво чакаме още?
Блестящият план се срути още щом пристигнаха в императорския дворец. Войниците на Токугава се бяха струпали пред резиденцията на императора заедно с цяла дружина йорики, дошини и цивилни полицейски сътрудници. Командващите крещяха спешни заповеди, а хората от двореца наблюдаваха озадачени.
Янагисава се приближи до портите, където на пост стояха двама уплашени пазачи.
— Какво става? — попита той.
Те се поклониха и отвърнаха:
— Императорът е изчезнал!
Слисан, Сано погледна към Маруме и Фукида. Техните възклицания бяха отглас на собствената му
