Той я наблюдаваше през половината деляща ги стая. Тя изглеждаше малка и крехка на фона на оживения град зад гърба й.
— А аз бих го сторила — заяви Джоу и този път усмивката дойде сама. — Ще стоя до прозореца и ще се чувствам царствено величествена.
Най-сетне и неговите устни се отпуснаха и трепнаха.
— Джоувилет — рече Кийн тихо. — Какво търсиш в моя свят?
— Исках да говоря с теб — каза тя просто. — Затова и дойдох тук.
Той се приближи бавно, без да сваля очи от нея.
— Трябва да е нещо важно.
— Така мисля.
Той повдигна вежди, после сви рамене.
— Е, в такъв случай да поговорим. Но дай първо да си махнеш палтото.
Премръзналите й пръсти трудно се справяха с копчетата и Кийн пак се намръщи.
— Господи, направо си премръзнала! — хвана ръцете й в шепи и започна да й се кара като ядосан родител. — Къде са ти ръкавиците? А шапката? Навън като нищо е минус двадесет.
— Забравих да си купя — отвърна Джоу, почти замаяна от божественото усещане на допира от ръцете му, които я сгряваха.
— Луда! Толкова ли не нямаш ум в главата, та да дойдеш в Чикаго през ноември без шапка и ръкавици?
Тя отвърна на гнева му с лъчезарна усмивка.
— Никога не съм била в Чикаго през ноември. Приказно е!
Той прикова поглед в лицето й. Съзерцава я един дълъг миг, после го чу как въздъхна.
— А почти бях успял да се убедя, че съм се излекувал.
В очите й се мярна тревога.
— Болен ли си бил?
Кийн се засмя и поклати глава. Отбягна въпроса и отново заговори оживено.
— Хайде, дай да те съблечем. След това отивам да сложа кафе.
— Не е нужно да се притесняваш — започна Джоу, докато той сам разкопчаваше палтото й и го сваляше от раменете.
— Ще се чувствам по-спокоен, като знам, че кръвта продължава да тече в жилите ти и не се е превърнала в буца лед.
Кийн замълча и взе да я разглежда, както стоеше, преметнал палтото й през ръка. Тя беше облечена в сива пола от тънък вълнен плат, който меко очертаваше хълбоците и бедрата й, а зелената ангорска плетена блуза със седефени копчета, пухкаво се диплеше върху гърдите й. Обувките й бяха леки, напълно неподходящи за времето.
— Нещо има ли ми?
— Никога преди не съм те виждал да носиш друго, освен цирковия костюм и джинси.
— А-а! — засмя се Джоу и прокара пръсти през мократа си коса. — Сигурно ти изглеждам доста различна.
— Да — изхриптя той и свъси поглед. — Сега приличаш на ученичка, върнала се от колежа за ваканцията. — Докосна краищата на спуснатите й коси после отдръпна ръка. — Сядай. Ще направя кафе.
Малко озадачена от променливото му държане, тя тръгна из стаята, накрая подмина всички места за сядане и коленичи върху една от възглавничките до панорамния прозорец. Макар дебелият мокет да заглушаваше стъпките на Кийн, Джоу го усети, когато той се върна.
— Колко е хубаво да имаш истинска зима, та дори и само заради снега! — обърна сияещо лице към него. — Винаги съм се чудила каква ли е Коледата с преспи и ледени висулки.
Пред погледа й изникна представата за танцуващи във въздуха снежинки, затрупана от бял пух елха. Видя го, че носи две димящи чаши, стана и взе едната.
— Благодаря.
— Стопли ли се вече? — попита я Кийн след малко.
Тя кимна и седна в едно от двете кресла срещу дивана. Новостта на непознатия град правеше задачата, заради която бе дошла, да изглежда като необикновено приключение. Кийн се настани до нея и известно време пиха кафето в мълчание.
— За какво искаш да говориш с мен, Джоу?
Тя преглътна, като се постара да не обръща внимание на трепването под лъжичката.
— За две неща. Циркът е първото — извъртя се в креслото с лице към него. — Не ти писах, защото смятам, че е твърде важно. По същата причина не ти и телефонирах. Кийн… — Цялата внимателно подготвена реч излетя от ума й. — Не може просто така да подаряваш цирка. Аз не мога да го приема.
— Защо? — повдигна той рамене и отпи от кафето. — И двамата знаем, че тъй и инак отдавна е твой. Един лист хартия не променя особено нещата.
— Кийн, Франк го остави на теб.
— А пък аз ти го давам на теб.
Джоу изпръхтя с леко раздразнение.
— В случай, да речем, че имах възможност да ти платя за него…
— Някой ме беше попитал преди време каква е цената на една мечта и стойността на човешкия дух. Тогава така и не получих отговор. Сега да го знаеш?
Тя го погледна безпомощно. Въздъхна и поклати глава.
— Не зная какво да ти кажа. „Благодаря“ едва ли е подходящата дума.
— Нито пък е необходима — отвърна той. — Просто връщам това, което тъй и тъй си е твое. Кое е второто, Джоу? Каза, че са две неща.
Ето това е, рече си тя наум. Остави внимателно кафето на масата и се изправи. Гърлото й се бе свило.
Направи няколко крачки из стаята, пое си дълбоко дъх и се обърна. Погледна го в очите.
— Искам да стана твоя метреса — каза абсолютно спокойно.
— Моля?!
Лицето и гласът му изразяваха крайно изумление. Джоу преглътна и повтори.
— Искам да бъда твоя метреса. Това е правилната дума, нали? Или е твърде остаряла? Любовница по- съвременно ли звучи? Не зная, досега не ми се е случвало.
Кийн бавно постави чашата си до нейната и също стана. Не се приближи, само я гледаше напрегнато.
— Джоу, ти чуваш ли се изобщо какво приказваш?
— О, да! — прекъсна го тя. — Може и да не се оправям много с терминологията, ала добре зная какво имам предвид — продължи бързо и направи крачка към него. — Искам да ме любиш. Искам да живея с теб, ако ми позволиш, или поне някъде наблизо.
— Джоу, говориш глупости! — рязко пресече той речта й. Извърна глава, пъхна ръце в джобовете си и ги сви в юмруци. — Не си даваш сметка какви ги дрънкаш!
— Не те ли привличам вече?
Кийн се извърна, ядосан от нотката на любопитство в гласа й.
— Как можеш да питаш подобно нещо? Разбира се, че да! Не съм нито мъртъв, нито престарял и немощен!
Тя дойде още по-близо.
— Тогава, щом аз те желая и ти ме желаеш, защо да не бъдем любовници?
Той изруга невъздържано и я сграбчи за раменете.
— Да не мислиш, че мога да те имам за една зима и после безгрижно да те оставя да си тръгнеш? Смяташ ли, че мога да се откъсна от теб в началото на сезона и най-спокойно да гледам как си отиваш от живота ми? — при всеки въпрос Кийн силно я раздрусваше, като не й даваше възможност да му отговори и я оставяше без дъх. — Ти ме влудяваш!
Внезапно я привлече до себе си. Устата му я жулеше, ръцете му я притискаха, пръстите се впиваха в
