плътта й. Главата й се замая от вълнение, болка и захлас. Струваше й се, че от векове не бе усещала вкуса на устните му. Той със стон се откъсна от нея. Извърна се и се отдалечи, а тя самата бавно идваше на себе си, докато стаята около нея се въртеше шеметно.
— Какво да направя, за да се отърва от теб?!
Думите бяха изречени с нисък, сподавен от гняв глас. Джоу издиша шумно.
— Не мисля, че да ме целуваш по този начин е добро начало.
— Това ми е ясно — промърмори Кийн. Повдигна рязко рамене. — Полагах усилия да го избегна още с отварянето на вратата.
Тя отиде до него и мълчешком постави ръка на гърдите му.
— Целият си напрегнат — каза и го погали кротко. — Извинявай, ако съм подходила неправилно. Мислех, че да ти го кажа направо е по-добре, вместо да те прелъстявам. Не смятам, че ме бива много в това.
Той издаде някакъв среден звук между прихване и сумтене.
— Джоувилет… — рече, преди да се обърне и да я вземе в прегръдката си. — Как да ти устоя? Колко пъти да си тръгвам, докато се освободя от теб? Дори само мисълта за теб ме подлудява!
— Кийн… — тя въздъхна и затвори очи. — От толкова време жадувам да ме прегърнеш. Искам да ти принадлежа, дори съвсем за малко.
— Не — дръпна се той леко и повдигна с показалец брадичката й. — Нима не разбираш, че веднъж е прекалено много, а цял живот не е достатъчно? Обичам те твърде силно, за да те оставя да си идеш, и достатъчно, за да зная, че съм длъжен да го направя. — Смайването я лиши от дар слово. Само го гледаше втренчено, а Кийн продължи: — Беше различно, когато не знаех, когато си мислех, че съм… Как го каза ти? Омаян — изкриви леко устни в усмивка при това определение. — Бях сигурен, че ако се любя с теб, ще мога да те пропъдя от ума си. Но после, в нощта, когато Ари умря, те държах в ръцете си, докато ти спеше, и разбрах, че те обичам, че съм влюбен в теб от самото начало.
— Ала ти… — Джоу тръсна глава, сякаш да я проясни. — Ти нищо не ми каза, беше толкова сдържан и отчужден.
— Не можех да те докосна, без да те пожелая — той я притисна пак и зарови за миг лице в косата й. — Но и не можех да стоя далеч от теб. Давах си обаче сметка, че ако искам да те имам, истински да те имам, един от нас ще трябва да изостави това, което прави, да се откаже от себе си. Питах се дали аз ще мога да го сторя, да оставя правото — единственото нещо, с което наистина някога съм искал да се занимавам. Разбрах, че повече искам теб.
— О, Кийн… — сведе тя глава.
Той неочаквано я отдръпна от себе си. Отиде до прозореца и се загледа навън. Снегът се стелеше като пелена.
— После обаче осъзнах, че и това няма да свърши работа. Всеки път, когато влизаше в клетката, аз влизах в ада. Мислех, че може би с времето ще свикна, ала ставаше само по-лошо. Опитвах да се махна, идвах си тук, но така и не можех да се отърся от теб. Продължавах отново да се връщам. В деня, в който ти пострада… — Кийн замълча и Джоу го чу как си пое шумно дъх. Когато продължи да говори, гласът му беше дрезгав: — Видях те да заставаш пред момчето, за да поемеш удара върху себе си. Не мога да ти опиша какво почувствах в онзи момент, нямам думи. Единственото, което помня, бе, че исках да се добера до теб. Не знам дали Пийт ти е казал, че го проснах на земята, преди Бък на свой ред да ме докопа и повали. Той го понесе много добре, като се замисля. След това трябваше… Само да стоя там и да гледам как звярът те дебне. Никога преди не съм изпитвал подобен страх. Страх, който те изпразва целия — телом и духом. — Кийн потъна в мълчание. — Когато всичко свърши — продължи след известно време, — влязох при теб. Беше бяла като платно. Държах те в ръцете си и гледах как кръвта ти тече. — Той изруга под нос и отново замълча. После тръсна глава. — Исках да подпаля това място, да удуша проклетите лъвовете с голи ръце. Каквото и да е, само да те да махна оттам! Исках да те прегърна, но не можех да преодолея страха и безумната ярост, че съм бил безпомощен. Ръцете ми още трепереха, когато ти започна да мислиш как пак да влезеш в проклетата клетка. Искаше ми се да те убия и с това да се свърши.
Кийн бавно се обърна и се върна при нея.
— Седмици след това картината още беше пред очите ми. Не можех да ги затворя, без отново да преживея всичко. Мога точно да ти покажа къде са белезите — той прокара пръст по ръката й там, където ноктите на лъва бяха разкъсали кожата. — Нямам сили да гледам как влизаш в клетката, Джоу — вдигна пак ръка и я погали по косата. — Ако сега ти позволя да останеш при мен, няма да съм в състояние да те пусна да се върнеш повече към предишния си живот. А не мога да искам от теб това.
— Ще ми се да го направиш — тя стоеше със сериозен израз в очите. — Много би ми се искало.
— Джоу… — Кийн поклати глава и се извърна. — Зная какво означава циркът за теб.
— Не повече, отколкото твоята професия за теб, предполагам — рече тя живо. — А нали сам каза, че си бил готов да я изоставиш.
— Да, но…
— Е, добре тогава — отметна коса Джоу. — Щом ти не се каниш да ме попиташ, ще те попитам аз. Би ли се оженил за мен?
Той се обърна и я изгледа намръщено.
— Джоу, не можеш…
— Разбира се, че мога. Сега сме в двадесети век. Щом искам да те попитам дали ще се ожениш за мен, значи ще го направя — заяви тя. — И го направих.
— Джоу, аз не…
— „Да“ или „не“, адвокате. Въпросът не е лесен — тя пристъпи напред, докато не застанаха лице в лице. — Обичам те, искам да се омъжа за теб и да имам много деца. Съгласен ли си?
Кийн отвори уста и я затвори. Усмихна се странно сложи ръце на раменете й.
— Доста е неочаквано.
Обзе я невероятен пристъп на радост.
— Сигурно е така. Ала ти давам една минута за размисъл. Трябва да те предупредя също, че отрицатели отговор не приемам.
— Изглежда нямам голям избор.
— Никакъв — поправи го Джоу.
Прегърна го през врата и наклони главата му към устните си. Целувката й беше трескаво нетърпелива. Както бяха притиснати един до друг, бавно се наведоха към килима. Един дълъг, дълъг миг устните им бяха слети и говореха на език, който бе твърде сложен, за да се изрази с думи. После, сякаш за да се убеди, че тя бе истинска, той плъзна ръка по познатите, жадувани извивки на тялото й.
— Защо ли съм си мислил, че бих могъл да живея без теб? — прошепна и устата му отново се впи отчаяно в нейната. — Бъди сигурна, Джоу, бъди сигурна… — гласът му бе станал хрипкав от вълнение. — Никога няма да те пусна да си идеш. Искам всичко от теб.
— Прегърни ме по-силно. Целуни ме пак — отрони настоятелно тя. — Целувай ме още.
Не знаеше дали сладостният стон беше неин, или негов. Не бе подозирала, че една целувка може да бъде така дивно вълнуваща, толкова неудържимо възбуждаща. Не, помисли си, тръпнеща от съзнанието, че Кийн я обича. Той не иска всичко, той го дава.
— Оставям нещо в миналото — обади се Джоу, когато устните им се откъснаха изнемощели, — и го заменям с друго, безкрайно по-важно. — Зарови лице на гърдите му. — Когато разбереш колко те обичам, тогава ще ти стане ясно.
Кийн се отдръпна и прикова поглед в нея. Понечи да каже нещо, но от устните му се отрони само името й. Не беше звук, а въздишка. Тя се усмихна и го погали по бузата.
— Ако има някаква възможност, ако съществува начин за компромис… — подзе той.
— Не — поклати глава Джоу, спомнила си думите на майка му. — Понякога няма място за компромиси. Обичаме се достатъчно един друг, за да ни е нужен. Моля те, не мисли, че правя жертва. Не е така. — Усмихна се леко и потърка с длан наболата четина на брадата му. — Не съжалявам за нито един миг от живота си. Не съжалявам и да го променя. Нали ми даде цирка, така че той винаги ще бъде част от мен. — Усмивката й се стопи и очите й станаха сериозни. — Ще ми принадлежиш ли, Кийн?
Той хвана ръката й и я притисна към устните си.
