— Времето е… Времето е било… Времето е минало. Моето време е в миналото, Либи. С теб.
— Обичам те толкова много, Кейлъб. Обещавам да те направя щастлив.
— На това разчитам. — Той я взе на ръце и я притисна към себе си в дълга целувка. — Сега имаш нужда от сън. От едно голямо наспиване.
— Не, не ми трябва.
Кал се засмя. И последната следа от напрежение изчезна. Той се бе у дома.
— Ще видим. По-късно ще поговорим как ще се справим с останалото.
— С останалото?
— С брак, семейство, тия неща, явно ще се оправя.
— Но ти изобщо не си ме попитал.
— И това ще направя. За целта ще са ми необходими нови документи за самоличност. После трябва да си намеря работа. Нещо със средна годишна заплата, така ли беше?“
— Нещо, което да ти доставя удоволствие — поправи го тя. — Това е по-важно от заплатата и от какво ли още не.
— Какво още?
— Не се тревожи сега за работата. Предполагам, че баща ми ще ти помогне на първо време, докато се ориентираш.
— Не ми се прави чай сега. — Внезапно осенен от някаква идея, Кал спря до леглото. — Кажи ми, Либи, тук как се получава разрешително за пилотиране на самолет?
Информация за текста
© 1989 Нора Робъртс
© 2004 Бистра Андреева, превод от английски
Nora Roberts
Time Was, 1989
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Нора Робъртс. Сега и във времето
ИК „Коломбина прес“, 2004
Редактор: Людмила Харманджиева
Художествено оформление: Кръстьо Кръстев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14611]
Последна редакция: 2009-11-18 11:59:32
