вкъщи. Софи беше там. Тя и Тони се караха на горния етаж. Беше бясна, а той се опитваше да я успокои. Дори не разбраха, че съм се прибрала. Отидох в кухнята. Можех да ги чувам оттам, Софи ругаеше, както тя си знае, особено когато е в лошо настроение. Каза, че това не е негова работа. Да не се меси. Не чух какво й отговори Тони, защото гласът му беше тих. — Рене попи сълзите си с кърпичката. — Тони никога не й викаше, нито й повишаваше тон. Той я обожаваше. Но тя… Мразеше го, заради мен. Сметката на Кардианили, тя произнесе това име, но аз не обърнах внимание тогава. Трябвало да остави на мира тази сметка. Ако той направел нещо със счетоводните документа щял скъпо да плати за това. Каза го много ясно: „Ако не оставиш тази работа, Ще те убия.“ Тогава излязох от кухнята, защото се ядосах. Почти в същия момент и тя изфуча по стълбите. Видя ме, каза нещо на италиански и излезе от апартамента. — Рене си пое дъх и тихо въздъхна. — Когато попитах Тони за какво става дума, видях, че целият трепери, че е много разстроен. Но той ме успокои! Каза, че ставало дума за бизнес и че Софи само изпуснала малко пара. Забравих за случката. Софи често изпускаше пара по този начин. Никога не съм мислела, че може да извърши онова, което каза. Но явно го е направила. Тони знаеше, че е свързана с незаконните присвоявания и затова тя го уби.

— Тъй. Ново двайсет. — Магуайър се облегна на стола си, когато останаха сами с Клермонт. — Какво ще кажеш за това?

— Ще кажа, че за някой, който не е спал цяла нощ, изглеждаше прекалено свежа. За човек, който се страхува за живота си и е толкова объркан е доста странно как не е забравила да се облече така, че обувките и чантата й да съответстват на панталона и сакото.

— Ти си истински специалист й света на модата, партньоре. Няма начин да е открила тази кутия току- що. Та тя е обърнала всички чекмеджета и най-забутаното ъгълче от кабинета му още в деня на смъртта му, за да е сигурна, че ще прибере всяка стотинка.

— Магуайър, струва ми се, че вдовицата Авано не ти харесва много.

— Не ми харесват хора, които ме смятат за глупачка. Въпрос. Ако е намерила тези документи още тогава, защо мълча досега? Защо ги извади днес? Ако не ги е намерила тогава, кой й ги е дал?

— Де Морни е в Сан Франциско. — Клермонт събра връхчетата на пръстите си заедно. — Чудя се докъде ли са стигнали той и вдовичката.

— Едно е сигурно. И двамата имат зъб на Джиамбели и искат да натопят Софи. А Рене Фокс го иска много силно.

— Толкова много, че да дава фалшиви показания в полицията?

— О, тя се забавляваше. Освен това е достатъчно умна, за да знае, че не ни каза нищо, за което можем да я подведем под отговорност. Нищо не можем да докажем. Не знаем дали и кога е намерила тези документи. Ако пък стигнем до разследване, единственият аргумент ще бъде нейната дума, че е видяла Софи и баща й да се карат преди повече от година. За нещо си. Няма начин да я хванем, дори и да искаме.

— Обаче няма смисъл да се ожени за Авано и да го убие на другия ден. С това не печели нищо, а и сега не печели нищо, като обвинява Софи.

— Ако се хванем на тази въдица, дето ни я мята, тя ще получи своето малко отмъщение. Ще задоволи долната си душичка. Ето какво иска сега.

— Да. Същото, което иска и Де Морни. — Клермонт се изправи. — Я да се поразмърдаме и да видим доколко двамата са свързани и как.

30.

Рене се отпусна на дивана до Джери и посегна към чашата с шампанско.

— Научих много интересна информация днес във фризьорския салон.

— И каква е тя?

— Ще ти кажа. — Тя прокара пръст по гърдите му и спря по средата. — Но ще трябва да си платиш.

— Наистина ли? — Той взе ръката й и я ухапа леко по китката. — Готов съм.

— О, този вид плащане също е хубав, но аз искам нещо по-така. Хайде да излезем, любовнико. Изморих се да стоя все тук. Изведи ме някъде, в някой клуб, където има хора и музика и стават интересни неща.

— Скъпа, знаеш, че също обичам забавленията. Но няма да е особено умно да ни виждат заедно на публични места. Все още не.

Тя се намуси, сетне се гушна кокетно в него.

— Ще отидем някъде, където никой не ни познава. Пък дори и да ни познаят, Тони е мъртъв от месеци. Никой не очаква от мен да живея цял живот сама.

От информацията, която бе получавал в Ню Йорк, Джери бе наясно, че Рене не бе тъгувала нито ден за Тони.

— Изчакай съвсем мъничко още. Ще бъдеш възнаградена за лишенията. Когато приключим тук с всичко и всички, ще отидем в Париж. Е, какво успя да научиш днес?

— Ако си послужа с речника на онази пачавра Крис, кучка номер три дава за кучка номер две малко парти в петък вечер. Нощта преди сватбата. Женско парти. Обзавела е истински фитнес-център за цялата нощ във Била Джиамбели. Масажи, маски, маникюр, бодибилдинг, сауна, басейн, изобщо всички глезотии.

— И какво ще правят мъжете, докато жените се оставят да ги мачкат и масажират?

— Предполагам, че ще гледат порнофилми и ще мастурбират. Те пък ще си правят тяхното ергенско парти в къщата на Макмилън. Булката и младоженецът не бива да бъдат заедно в нощта преди сватбата. Носело нещастие! Лицемери!

— Това е интересно! — И беше точно възможността, която беше очаквал. — Трябва да разберем къде ще бъде всеки от тях. А какъв по-подходящ момент за нашата акция от нощта преди щастливото събитие. Рене, ти си истинско бижу!

— Не искам да бъда бижу. Искам да имам бижута!

— След една седмица, в Париж, ще получиш всичко, което заслужаваш. Но първо ти и аз ще си направим една разходка до Вила Джиамбели в петък вечер.

Искаше всичко да бъде идеално. Да бъде нощ, която всички да запомнят и след години да си говорят за нея с удоволствие и смях. Беше го планирала, организирала и премислила, с всички подробности и в детайли. Чак до аромата на свещите, необходими за ароматерапията. След двадесет и четири часа, мислеше си Софи, майка й щеше да облече своята сватбена рокля, но последната си вечер като свободна жена щеше да прекара по невероятно женствен начин.

— Когато произведем нашите продукти, може би ще трябва да ги продаваме директно на фитнес- центровете за известно време — се обади Мади, докато нареждаше маслата на масажната маса. — Трябва да ги направим толкова привлекателни, че хората да умират за тях.

— Ти си умно момиче, Маделин. Но тази вечер никакъв бизнес. Тази вечер ще поглезим женствената си същност.

— А ще си говорим ли за секс?

— Разбира се. Няма да си обменяме рецепти, като някои лелки я! Ето това е жена, която държи на точността.

— Софи! — Облечена в своята дълга бяла роба, Пилар заобиколи басейна. — Не мога да повярвам, че си направила всичко това.

Около басейна бяха подредени няколко дивана и салонни столове. Вечерното осветление се смесваше със светлината на залеза, а откъм градината се носеше ухание на цветя, Масите бяха отрупани с различни екзотични плодове и шоколад, бутилки вино и газирана вода, кошници и вази с цветя.

От бронзовата скулптура в стената, изтичаше вода и падаше в басейна, като добавяше ромоленето си към чувствената нежна музика.

— Исках да постигна ефекта на римска баня. Харесва ли ти наистина?

— Прекрасно е. Чувствам се като кралица.

— А когато свършим, ще се чувстваш като богиня. Къде са другите? Не бива да губим ценно време.

Вы читаете Отрова
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату