пожара. През цялото време е искала да ти отмъсти. Преди няколко дни е ходила при ченгетата, опитвайки се да ги убеди, че ти си убила баща си. А тази вечер е дошла тук, запалила винарната и влязла в твоята стая, за да остави доказателства срещу теб. Ти си я хванала, борили сте се и тогава е изгърмял пистолетът. Пистолетът — добави Джери, — използван при покушението срещу Дейвид Кътър. Накарах ги да ми го изпратят. Много съм предвидлив, нали? Това също ще можеш да оцениш. Ти си мъртва, а нея ще я обесят за това. Колко чистичко и подредено!
— Защо?
— Защото никой не може да свърже моето име с тази работа. И защото никой не може да си позволи да си играе с него. Вие, Джиамбели, си мислехте, че имате всичко, а сега ще свършите в калта.
— Заради баща ми ли? — Можеше да види ярките оранжеви пламъци през отворената врата зад него. — Правиш всичко това, защото баща ми те измами?
— Измами ли каза? Той ме обра! Окраде ме! Жена ми, гордостта ми, живота ми. А какво загуби ти? Нищо. Само получи някоя и друга синина. Аз трябва да си взема всичко обратно. Щях да съм доволен само да ви разоря, но убийството е по-добро решение. Ти си ключът, Софи. Тереза вече не е млада. Майка ти няма способностите, които биха възстановили фирмата. Без теб всичко ще бъде мъртво. Сърцето, душата и мозъкът на фирмата си ти. Баща ти беше използвач, лъжец и крадец.
— Да така е. Такъв беше. — Никой нямаше да се сети да я потърси, помисли си отчаяно Софи. Никой нямаше да се откъсне от пожара и да се върне тук, за да я спаси. Щеше да бъде убита след няколко секунди. И щеше да посрещне смъртта сама. — И ти си същият, че и много повече.
— Ако имахме време, можеше да поспорим по този въпрос. Но аз съм малко притеснен, така че… — Той вдигна пистолета с още един сантиметър. — Ciao bеllа.
— Via a farti fottere — прокле го Софи с най-спокойния си глас. Искаше да си затвори очите, да се помоли, да си помисли за нещо хубаво, да си представи нещо, което иска да вземе със себе си. Но ги остави отворени. Очакваше смъртта. Когато изстрелът прозвуча, тя се люшна. И видя как на ризата на Джери Де Морни се появява червено петно, което става все по-голямо и по-голямо.
По лицето му премина изненада, след което още един изстрел разтърси тялото му и той падна. На вратата стоеше Хелън с димящ пистолет в ръката.
— О, мили Боже! Лельо Хелън! Господи! — Краката й се подгънаха и Софи се свлече на леглото. — Той щеше да ме убие. Най-хладнокръвно!
— Знам. — Хелън бавно прекоси стаята и седна тежко на леглото до Софи. — Върнах се да ти кажа, че мъжете дойдоха. Да не се тревожиш. Видях…
— Той искаше да ме убие! Така както е убил баща ми!
— Не, скъпа. Той не е убил баща ти. Аз го направих. Аз — повтори Хелън и пусна пистолета на пода. — И много съжалявам за това.
Не! Но това е пълна лудост!
— Използвах точно това оръжие. То е на баща ми. Никога не е било регистрирано. Не знам защо го взех с мен онази нощ. Не мислех да го убивам. Аз… Не бях планирала това. Тони искаше пари. Отново, пак. Това никога нямаше да свърши.
— За какво говориш? — Софи хвана Хелън за раменете и я разтърси. В стаята миришеше на барут и на кръв. — За какво говориш, за Бога!
— За Линк. Баща ти използваше Линк срещу мен. За да ме изнудва. Линк… Боже, помогни ми! Линк е син на Тони.
— Ще го овладеят! Те вече… — Пилар връхлетя в стаята откъм терасата и спря като закована. — Господи! Софи!
— Почакай. — Софи се изправи на крака. — Не влизай! Не пипай нищо! — Въздухът не й стигаше, но тя мислеше, при това мислеше много бързо. — Лельо Хелън, ела с мен! Веднага ела с мен! Не можем да останем тук.
— Това щеше да съсипе Джеймс и Линк. Аз бях виновна за всичко.
Софи вече можеше да върви, повлече Хелън към терасата.
— Кажи ни! Кажи ни бързо, нямаме много време.
— Аз убих Тони. Пилар, аз те предадох. Предадох и себе си. Всичко, в което вярвах.
— Но това не е възможно! В името на Бога, какво става тук! Кажете ми!
— Тя спаси живота ми — рече тихо Софи. Във въздуха се чуваха експлозии, защото бутилките гърмяха в избата. — Джеръми де Морни щеше да ме убие с пистолета, с който е било стреляно по Дейвид. Поискал да му го изпратят, като сувенир. Хелън, какво се случи с баща ми?
— Искаше пари. През всичките години се свързваше с мен винаги когато му трябваха пари. Всъщност никога не ги поиска направо, нито ме заплашваше. Само споменаваше името на Линк. Какво добро момче бил, колко умен и обещаващ младеж. След което казваше, че се нуждае от малко пари назаем. Аз спах с Тони, Пилар — рече изведнъж Хелън и започна да плаче тихичко. — Преди много години. Бяхме млади. Джеймс и аз имахме проблеми. Бях му сърдита и бях така объркана. Разделихме се за няколко седмици.
— Спомням си — прошепна Пилар.
— Отидох при Тони. Той беше мил, разбираше ме, успокояваше ме. Беше така симпатичен и нежен. Вие вече не живеехте заедно, ти дори мислеше да се разделите. Наистина беше очарователен, привличаше вниманието. Такъв, какъвто Джеймс никога не е бил. Не, нищо не ме оправдава. Нямам извинение. Аз позволих това да се случи. След това бях толкова засрамена, толкова отвратена от себе си. Но всичко бе свършило и не можеше да се поправи. Открих, че съм бременна. Не беше от Джеймс, защото не бяхме спали заедно от няколко седмици. Тогава направих следващата ужасна грешка. Казах на Тони. Какво очаквах? Със същия успех бих могла да му кажа, че смятам да сменя прическата си. От него не можеше да се очаква да плаща за една нощ неблагоразумие, нали? Така че трябваше да плащам аз. — Сълзите безмълвно се стичаха по лицето й. — И аз плащах.
— Значи Линк е син на Тони?
— Не, Линк е син на Джеймс. — Хелън погледна предизвикателно и умолително Пилар. — Той е син на Джеймс, единствено гените не са негови. Той не знае, никой от двамата не знае. Направих всичко, което можах, за да залича онази нощ. За Джеймс, за Линк. Господи, за тебе, Пилар! Спах със съпруга на най- добрата си приятелка. Бях млада, глупава и много сърдита, но никога не си го простих. Направих всичко за да откупя тази грешка. Давах му пари всеки път, когато поискаше. Дори не знам колко.
— И не си могла повече да му даваш — заключи Пилар.
— В нощта на празненството… ми каза, че трябва да ме види. Каза ми къде и кога. Аз отказах. За пръв път. Това го ядоса, вбеси го и той ме заплаши. Ако не съм направела каквото искал, щял да отиде при Джеймс, при Линк, при теб и да ви разкаже всичко. Не можех да рискувам, не можех нито да позволя, нито да понеса това. Детето ми, Пилар! Моето малко момче с незавързаните връзки на обувките! Когато се върнах вкъщи, извадих пистолета на татко от касата. Стоеше там от години, не знам защо се сетих за него, Не знам защо го взех. Сякаш някаква завеса беше паднала пред очите ми. Той беше пуснал музика в твоя апартамент, Софи, на масата имаше бутилка вино. Седеше и ми говореше за финансовите си проблеми. Очарователно, много мило, сякаш бяхме стари близки приятели. Не си спомням всичко, което ми каза, дори не съм сигурна, че го чух. Искаше отново онова, което наричаше малък заем. Този път четвърт милион. Щял, разбира се, да ме изчака за половината до края на седмицата, а за другата половина до следващия месец. Не било кой знае колко много, нали, онова което иска? Нали бе ми дал такъв прекрасен син! Дори не осъзнах, че оръжието е в ръката ми. Не знаех, че съм натиснала спусъка до момента, в който не видях червеното петно върху снежнобялата му копринена риза. Той ме гледаше изненадано и малко раздразнено. Направо можех да го чуя как казва: „По дяволите, Хелън, съсипа ми ризата! Знаеш ли колко струва!“ Но Тони не каза нищо. Отидох си вкъщи и се опитах да се убедя, че нищо не се е случило. Никога, нищо. Това е бил само един лош кошмар. Оттогава нося пистолета със себе си. Навсякъде.
— Би могла да го изхвърлиш — рече тихо Пилар.
— Как бих могла? Ами ако арестуваха някоя от вас заради смъртта на Тони? Как щях да им докажа, че не сте вие? Трябваше да го запазя, за да мога да докажа, че аз съм го убила. Нямаше да му позволя да Нарани нито момчето ми, нито Джеймс. Мислех си, че всичко е свършило. А сега… Сега трябва да кажа на Джеймс и на Линк. Първо на тях. И после на полицията.
Въртележка. Всичко се върти и се повтаря. Някой ден този кръговрат просто трябва да бъде прекъснат,
