— Горе. Сега ще ги доведа.
— Не, ти стой тук, мамо. Мади, налей на мама малко вино. Тази вечер тя няма да вдигне дори малкото си пръстче, за да си вземе шоколад. Аз ще се погрижа за всичко.
— Какво вино предпочиташ? — попита Мади.
— Засега само вода, мила, благодаря. Каква прекрасна вечер! — Пилар отиде до отворената врата и се разсмя. — Масажи и маси на верандата. Това само Софи може да го измисли!
— Никога досега не съм ходила на масаж.
— Ммм, Ще ти хареса.
Докато говореше, Пилар хвърли поглед към градината и прекара ръка по косата на Мади, след което я задържа на рамото й. Това движение накара всичко вътре в момичето да затрепти. Тя се почувства стоплена и закриляна по особен начин и въздъхна.
— Какво не е наред?
— Нищо. — Мади подаде чашата на Пилар. — Всичко е наред. Аз съм готова и очаквам… нещо прекрасно.
— Блъфираш — рече Дейвид, докато пуфтеше с пурата между зъбите си и се опитваше да фиксира Илай.
— Така ли мислиш? Залагай, синко, и сваляй картите си.
— Хайде, татко! — Тео също държеше пура между зъбите си и се чувстваше истински мъж. — Трябва, да имащ здрави гащи!
Дейвид сложи своите чипове върху купчината.
— Плащам. Покажи ги.
— Три малки аса — започна Илай и видя в очите на Дейвид блясък. — Които обаче стоят точно до две красиви дами.
— Кучи син!
— Един шотландец никога не блъфира, когато става дума за пари, синко. — Илай прибра чиповете с широк замах.
— Същият този шотландец ме е скалпирал толкова пъти, че трябва да нося перука, когато сядам да играя покер с него. — Джеймс махна с ръка, в която държеше чаша. — Ще се научиш, няма страшно.
Линк се упъти към вратата, където се почука.
— Някой да не е поръчал стриптийзьорки? Знаех си, момчета, че няма да ме оставите на сухо.
— Това е пицата — отвърна Тео и скочи.
— Още пица? Тео, ти не можеш да погълнеш повече пица!
— Със сигурност мога — отвърна той на баща си през рамо. — Тай каза, че мога.
— Аз пък казвам, че може да е поръчана за мен. Защото той изгълта цялата последна поръчка.
Линк хвърли на Тайлър поглед, изпълнен със съжаление.
— Не можа ли да уредиш някоя стриптийзьорка да донесе лицата?
— Нямаше нито една. Имало конференция на погребалните агенти и всички бяха наети.
— Ясно, позната история. Е, дано поне да е с люти чушлета.
— Господи, Софи, каква прекрасна идея!
— Благодаря ти, лельо Хелън. — Те седяха една до друга, с плътни зелени маски, наложени върху лицата им. — Исках мама да се отпусне и да се почувства добре.
— Това със сигурност ще стане. Виждаш ли там Тереза и Мади, правят си педикюр и спорят?
— Ъхъ — усмихна се Софи. — Не са на едно мнение за името на козметичната серия, която все още дори не сме произвели. Не знам дали е заради Мади или заради идеята, но настроението на баба е доста приповдигнато.
— Радвам се да го чуя. Бях се притеснила много за нея, за всички вас, след последния ни разговор. Идеята на Рене да превърне Тони в невинен герой, а теб да изкара виновна за онази работа с Кардианили… Това направо ме шокира.
Софи се стегна.
— Това беше глупав и грешен ход. Според мен зад всичко стои Де Морни. И това е първата наистина грешна стъпка, която предприема. Значи се е паникьосал.
— Може би. Но ни създаде достатъчно главоболия. — Тя вдигна ръка. — И това е последното, което смятам да кажа по този повод. Тази нощ не е нощ за проблеми. А за прошка. Къде е Пилар?
— В зала В, по-известна като банята за гости на долния етаж. Пълен масаж на тялото. Трябва да си близо до душовете.
— Супер. Аз съм следващата.
— Шампанско? — попита Мария.
— Мария! — спря я Софи и стана. — Днес няма да сервираш. Ти си гостенка.
— Но лакът ми вече изсъхна! — Тя показа ръцете си. — След малко отивам на педикюр.
— Тогава можеш да ми го донесеш там.
— Ето това вече е приказка. Сега те харесвам.
Мария погледна към младата жена, с майчина нежност и любов.
— Ти направи майка си наистина щастлива тази вечер.
— Вече всичко ще бъде добре.
— Ти със сигурност знаеш как да доставиш удоволствие на една жена.
Джери прокара ръка по бедрата на Рене, стегнати в тесните черни панталони.
— Още не си видяла всичко. Това ще бъде нощ, която ще се помни. От всички.
Вървяха през лозята. Трябваше да повървят доста пеша, а и сакът, който носеше, ставаше все по-тежък с всяка измината стъпка. Но това нямаше значение. Защото щеше да го направи сам, със собствените си ръце. Нещо, което не бе правил никога. Какво ли щеше да изпита? Дали само приятното забавление и удовлетворение, което бе чувствал досега, или нещо истинско и дълбоко. Вълнуващо и опасно.
А ако нещо се провалеше, щеше да пожертва Рене, без да се замисли. Но Джери нямаше намерение да се проваля.
Знаеше разположението на всички сгради. Благодарение на Дон и Крис имаше пълна представа за алармените инсталации и как да ги избегне. Беше само въпрос на търпение и внимание. И на чиста амбиция.
Преди да е дошла зората Джиамбели щяха да бъдат по един или друг начин унищожени.
— Стой до мен — нареди той на Рене.
— Това и правя, Не знам дали ще им развалим партито, но ми се щеше да бъда толкова сигурна, колкото си и ти, че ще успеем.
— Никакви колебания. Знам какво правя и как да го извърша. Когато винарната избухне в пламъци, те всички ще излязат да се погреят на огъня, като лелки на пикник.
— Не ми пука дали ще превърнеш шибаната им винарна в пепел. — Всъщност цялата се разтреперваше при мисълта за изгорялата винарна. Дори й се искаше да танцува около нея. — Само не искам да ни хванат.
— Прави, каквото ти казвам и няма да ни хванат. Когато излязат и са прекалено заети да гасят пожара, ние ще се вмъкнем и ще поставим пакета в стаята на Софи. После ще избягаме. Скачаме в колата и за пет минути сме в града. Обаждаме се на полицията от уличен автомат, правим анонимното си донесение и се прибираме в твоя апартамент, където ще пием шампанско, преди димът да се е разсеял.
— Старата баба ще подкупи ченгетата. Няма да позволи скъпоценната й внучка да влезе в затвора.
— Може би. Нека се опита, това за нас няма значение. Те ще бъдат разорени. Рано или късно човек намира правилната клечка, онази, която ще подпали останалите. Нали и ти това искаш?
Нещо в гласа му накара по гръбнака й да преминат студени тръпки. Но тя кимна.
— Точно това искам.
Когато стигнаха винарната, Джери извади ключове. Дон беше достатъчно хитър да направи дубликати, а
