години и те имат дъщеря. Тя е много депресирана и не иска да каже нещо, което може да опетни репутацията му. Аз я посъветвах обаче, че е много по-конструктивно да ви даде информацията, която може да бъде полезна за вашето разследване. И освен това… Освен това, Пилар — рече тихо и спокойно Хелън, — те така или иначе ще я получат много скоро от други източници.
— Добре. — Пилар стана и закрачи из приемната. — Добре, съгласна съм. Вие ме попитахте дали имам представа, защо той може да е отишъл в апартамента на Софи. Не съм сигурна, но… Тони имаше слабост към жените. Някои хора имат слабост към алкохола, други към хазарта, трети към любовните авантюри. Тони беше от третите. Обичаше жените и непрекъснато се забъркваше в любовни истории. Може би е имал среща с някоя жена, за да прекъсне или да започне поредния си роман.
— Имате ли представа коя може да е била жената?
— Не, престанах да се интересувам от неговите завоевания преди много години. Но сигурно е имало някоя. Той знаеше кой е звънил на Рене онази нощ, сигурна съм в това, усетих го по гласа му. И освен това на тържеството изглеждаше нервен. Това не е присъщо на Тони. Обикновено се перчи. Беше малко груб с Дейвид Кътър и не особено общителен с гостите. Сега се сещам, че ми се стори разстроен, като че го глождеше някакво безпокойство. Не знам. Не го попитах и не направих нищо. Ако бях… не знам дали щях да променя нещо. Това е много болезнено.
Клермонт стана.
— Оценяваме показанията ви, госпожо Авано. Сега трябва да поговорим и с останалите членове на семейството, с господин Кътър и някои от прислугата, които са били ангажирани по време на партито.
Но най-вече искаше да говори отново със Софи. Намери я сама, докато партньорката му отиде при Дейвид Кътър.
— Не ни споменахте, че сте водили разгорещен разговор, по-точно спор с баща си в нощта, когато е бил убит.
— Не ви казах, защото не ме попитахте. Сега ме питате и аз ще ви отговоря. Спорът между двама души винаги е въз основата на несъгласие. Ние не спорихме.
— Тогава какво правихте?
— Разменихме си тежки думи. Тежки думи, събирали се от много време. Трудно ми е, инспекторе, да осъзнавам, че това бяха последните думи, които казах на баща си в живота му. Въпреки че бяха истина, въпреки че аз бях и съм напълно убедена в правотата им, трудно ми е, Бях ядосана. Той се бе оженил часове след, развода с майка ми. Не си беше направил дори труда да ни каже за плановете си, не бе проявил благородството и достойнството да информира поне майка ми, а се довлече на фамилното тържество с новата си жена подръка. Бях ядосана, напрегната и невнимателна, също като него. И му го казах.
— Моята информация е, че сте го заплашила.
— Нима? Може и да съм го направила. Бях бясна, объркана и тъжна. Рене беше завряла майка ми в ъгъла и я атакуваше. Обиждаше я и я заплашваше. Нямаше нито право, нито причини да се държи така. Нали вече бе получила всичко, което искаше. Баща ми обаче й позволи да го направи. Той беше изключителен в способността си да оставя нещата да се случват и да прехвърля отговорността върху някой друг.
Новината се разпространи бързо. В цялата страна, че дори и отвъд океана. Донато седеше в кабинета си на първия етаж, пиеше бренди и размишляваше. Къщата най после беше тиха и спокойна, въпреки че очакваше съвсем скоро бебето да се разплаче за кърмене.
Джина беше заспала и ако не предстоеше това среднощно кърмене, той сигурно щеше да се измъкне и да отиде да се отпусне за няколко часа при любовницата си.
Но сега беше по-добре да си кротува и да не рискува.
Тони Авано беше мъртъв.
Срещата, определена от Маргарет Боуърс за следващата сутрин, сигурно щеше да се отложи. Така щеше да спечели малко време. Донато предпочиташе да продължи бизнеса си заедно с Тони. Знаеше точно къде стои, когато беше с Тони Авано.
Сега обаче той бе мъртъв и предстояха големи размествания. Щеше да има разговори, сплетни, клюки, догадки. Можеше да използва това в своя полза.
Трябваше да отиде до Калифорния, разбира се. Да предложи подкрепата и помощта си, както и да покаже всичките си добри чувства към братовчедка си. И да увери Ла Синьора, че ще направи всичко, което трябва и което тя поиска от него, за да продължи и да поддържа производството на Джиамбели.
Тъй като имаше още два дни до Коледа, щеше да убеди Джина да си остане у дома, за да не се разстройват децата. Да, това беше умно. Тогава можеше да вземе своята хубавица със себе си да му прави компания.
Никой нямаше да разбере размяната.
Да, смъртта на Авано му даде време да измисли какво да прави и как да го направи.
Бедният Тони, помисли си Донато и надигна чашата с бренди. Най-после си почива в мир.
Джеръми де Морни превключи телевизора на вечерните новини и свали официалното си сако. Беше доволен, че се прибра рано тази вечер. Беше по-добре да си е вкъщи, сам, когато съобщават подобни важни новини, вместо пред очите на други хора.
Тони Авано, това незначително копеле, беше мъртъв.
Жалко все пак! Напоследък климатът така се бе променил, че Авано беше узрял и сигурно щеше да падне в ръцете му като зряла круша. А Джери бе чакал този момент от много отдавна.
Нещастният негодник беше оставил безутешна бивша съпруга, мислеше си Джери, новозадомена вдовица и скърбяща дъщеря. Отново много повече, отколкото заслужаваше.
Докато се събличаше, Джери обмисляше дали да пътува до Калифорния, за да отиде на погребението, което Джиамбели вероятно щяха да организират. Сетне отхвърля идеята като не особено подходяща.
Бе прекалено добре известно, че Авано е спал с жената на Джери.
Е, бяха се разбрали като цивилизовани хора, разбира се. Без да се брои разцепената устна на невярната съпруга — прощален подарък от Джери. Иначе за пред хората имаше просто развод, финансови споразумения и претенции за добри маниери.
Нали всички много ги биваше в маниерите, помисли си с усмивка Джери. Щеше да изпрати лично писмо до семейство Джиамбели, за да изрази съболезнования съжаления. Но най-добре щеше да бъде, ако запази дистанцията с тях и в бъдеще.
Щеше да се приближи повече, когато му дойдеше времето. Когато беше напълно готов.
Засега щеше да си позволи само една малка слабост, лично за себе си. Щеше да си отвори бутилка шампанско и да отпразнува смъртта на Тони Авано като истински празник.
Софи прекара почти цялата седмица да се занимава с проблемите около смъртта на баща си като че ли беше неотложен бизнес. Трябваше да потиска чувствата си, да отговаря на телефоните, да урежда срещи, да задава въпроси и да отговаря на такива, докато в същото време бдеше над майка си като орлица.
Когато се блъскаше в някоя стена, а това ставаше доста често, правеше така, че или да мине отдолу, или да изплува отгоре. Полицията не й казваше нищо ново, само повтаряше едно и също предположение. Разследването вървеше мудно, макар всички следи да бяха активно разработени и проследени.
Приемаха я раздразнено, така както приемаха и репортерите. И освен това я подозираха.
Рене отказваше да отговори на обажданията й и Софи направо се измори да й оставя съобщения. Съобщения изпълнени със съчувствие, загрижени, вежливи или само правещи се на такива, гадни, тъжни или горчиви.
Баща й трябваше да получи своето изпращане. Със или без участието и съдействието на своята вдовица.
Софи се извини на майка си с обяснението, че има проблеми в офиса в Сан Франциско, които изискват нейното внимание и присъствие, и се приготви да тръгне за града.
Тайлър тъкмо спираше колата си пред къщата, когато тя излезе.
