— Не мисли това, Софи!
— Защо? Ти си го помисли. Мислиш че не забелязах ли? На другите също ще им мине през ума. Така че трябва да започна първо оттам. Не искам да го повярвам. Мога да приема всичко останало, но не искам да вярвам, че е убиец.
— Правиш прекалено сериозни заключения, при това прекалено бързо. Намали темпото, Софи. Хайде да започнем с фактите.
— Фактите са, че двама души са мъртви. — Тъй като ръцете и започнаха да треперят, тя ги издърпа и излезе от колата. — Маргарет пое голяма част от сметките и задълженията на баща ми, както и отговорностите. Така или иначе помежду им съществува някаква връзка.
— Добре. — Тайлър искаше да й предложи успокояващата си прегръдка, но изглежда единственото, което тя искаше, беше студената безпристрастна логика. — Да тръгнем по тази нишка и да видим къде ще ни отведе. Първо трябва да се заемем с виното — рече, докато изкачваха стълбите. — След това с всичко останало.
Семейството се бе събрало в голямата приемна, а Дейвид стоеше до прозореца и говореше по телефона. Тереза седеше, изправена като войник, и отпиваше от кафето си.
Тя киша, когато Тай и Софи влязоха, и ги покани е жест да седнат.
— Джеймс е вече на път. — Илай крачеше напред-назад пред камината. Напрежението очевидно беше голямо, лицето му наглеждаше отслабнало, бузите — хлътнали. — Сега Дейвид говори с Италия, дава нареждане да се започне проверка.
— Да ви сипя ли кафе? — попита Пилар. — Мамо, моля те, седни.
— Трябва да правя нещо.
— Мамо! — Софи стана, отиде до масичката, където бе сервирано кафето, и се вгледа в лицето на майка си. — Татко и Маргарет? Знаеш ли нещо?
— Не, не знам. — Ръцете й не трепереха, въпреки че всичко в нея трептеше. — Просто не знам. Имах чувството, че Рене го държи изкъсо.
— Не чак толкова. — Софи успя да остане спокойна. — Той ходеше с една жена от моя офис.
— О… — Това беше само въздишка. Подобие на въздишка. — Бих искала да мога да ти отговоря, Софи. Но наистина не знам. Съжалявам.
— Разбери. — Софи се извърна към баба си. — Ако е съществувало нещо между Тони Авано и Маргарет Боуърс, полицията ще разследва всеки от нас. Всеки, който е бил свързан с тях и може да има нещо общо с работите им. Тук сме се събрали цялото семейство. Ще стоим един зад друг. Един за всички, всички за един, докато всичко свърши.
Тя погледна към Дейвид, когато той остави телефона.
— Е?
— Ще го проследим — отвърна той. — Ще проверим всички бутилки с мерло от тази изба. Мисля, че много бързо ще успеем да определим от коя бъчва е била напълнена бутилката. Заминавам утре.
— Не. Илай и аз ще заминем. — Тереза вдигна ръка и стисна пръстите на съпруга си, когато той я хвана. — Това е моя работа. Ти оставаш тук, за да съм сигурна, че всичко в Калифорния ще е наред. Не искам проблеми. Ти и Тайлър ще отговаряте за това.
— Пилар и аз можем да започнем с винарите — предложи Тайлър. — Дейвид ще се разрови в бутилиращия цех.
Дейвид кимна.
— Ще проверим досиетата на всички, един по един. Вие познавате персонала по-добре от мен. Изглежда ми по-вероятно проблемът да е в Италия, но трябва да бъдем абсолютно сигурни и за тук.
Софи вече беше извадила бележника си.
— Ще направя изявление за пресата, на английски и на италиански, ще бъде готово до час. Ще се нуждая от всички подробности. Ще се постарая да внуша колко вълнуващо е производството на вино в „Джиамбели-Макмилън“. Колко е сигурно и безопасно. Ще покажем персонала в избите и самите изби, както тук, така и в Италия. Бабо, с теб и Илай ще покажем, че „Джиамбели“ е семейна фирма и че Ла Синьора продължава да участва и до ден днешен в производството на вино.
— Това наистина е семейна фирма — отвърна равно Тереза. — И аз наистина участвам лично в нея.
— Знам това. — Софи остави бележника. — Важното е да накараме пресата и читателите да го разберат. Да повярват. Да бъдат впечатлени. Трябва да използваме и мама. Мама, Тай и мен. Ще покажем корените, приемствеността, семейството. Сто години традиция, отлично качество и отговорност. Знам как да го направя.
— Тя е права. — Никой не бе по-изненадан от Софи, когато чу гласа на Тайлър. — Аз обикновено не отдавам много голямо значение на публичността и известността — добави смутено той, — което предполагам е причината вие двамата да ме насадите на тези пачи яйца. И все още не твърдя, че ми допада, но знам доста повече. Достатъчно, за да съм сигурен, че Софи ще намери начин да завърти нещата така, че да обърне лошото в добро и да извлече някаква полза за фирмата. Тя ще намери начин, защото е загрижена повече от когото и да било друг.
— Съгласна съм. Е, значи всеки от нас ще прави онова, за което най-много го бива. — Тереза взе ръката на Илай и помежду им сякаш премина нещо. — Но няма да предприемаме нищо, докато не се видим с Джеймс Мур. Защото не само репутацията на фирмата трябва да бъде защитена, а самата фирма. Софи, ти можеш да нахвърляш изявлението си. Дейвид ще ти помогне с подробностите, След това ще го дадем на адвокатите. И ще се заемем с всичко останало.
Това беше страшен удар по гордостта й. Тереза стоеше до прозореца на кабинета и си мислеше, че всъщност най-трудно й е да приеме точно това. Нейната репутация беше застрашена, заплашени, очернена от една бутилка вино.
Сега трябваше да се довери на други хора, за да спасят наследството.
— Ще се оправим, Тереза.
— Да. — Тя вдигна ръка и я сложи върху ръката на Илай, която лежеше на рамото й. — Спомням си как, когато бях младо момиче, моят дядо вървеше с мен сред лозята към къщи. Той ми казваше, че не е достатъчно да посадиш лозе. Посаденото трябва да бъде гледано, защитавано, обичано и контролирано. Лозята бяха неговите деца. След това станаха моите деца.
— Ти ги отгледа добре.
— И платих висока цена. Бях по-малко жена на човека, за когото се омъжих, и по-малко майка на дъщерята, която родих. Имах толкова много отговорности и амбиции. Такива големи амбиции!
И все още ги имаше, не съжаляваше за това.
— Дали щях да имам повече деца, ако не бях така отдадена на лозята си? Дали дъщеря ми щеше да направи по-правилен избор в живота си, ако бях по-добра майка за нея?
— Нещата стават така, както е било наредено да станат.
— Това може да го каже само един практичен шотландец. Ние, италианците, вярваме повече в съдбата и късмета. И във възмездието.
— Това, което се случи, не е възмездие, Тереза. Това е или ужасно нещастие, или криминално престъпление. Ти не си виновна в нито един от двата случая.
— Аз поех отговорността в деня, в който поех фирма „Джиамбели“. — Очите й не се откъсваха от лозята, от спящото обещание, скрито в тях. — Не съм ли отговорна за това, че хвърлих Софи и Тайлър в огъня на страстта? Мислейки за фирмата, не си и представих какво може да се случи помежду им.
— Тереза! — Илай обърна лицето й към себе си. — Това, че работят заедно, не е причина да се озоват на пода в прегръдките си. Те са млади, здрави, достатъчно отговорни. Ти нямаш вина.
Тереза въздъхна.
— Така е, но доказва още веднъж, че не съм взела нещо предвид. Именно младостта им. Ние предадохме нашето наследство в техните ръце. Очаквах от тях да се борят. И двамата го очаквахме. Но след като възбудата отмине, сексът може да направи хората врагове. Ето какво не предвидих. Господи, това ме кара да се чувствам стара.
— Тереза! — Илай докосна с устни челото й. — Ние и двамата сме стари.
Каза го, за да я разсмее. Тя се усмихна, беше му признателна за подкрепата.
