— Не съм.
— Защо се забавихте?
— Имах работа.
— Във Вила Джиамбели?
— Точно това ви казах и последния път. Стига толкова. Всъщност бях загубил представа за времето и бях забравил напълно за вечерята, докато не се прибрах вкъщи.
— Вие сте се обадили в шест, значи е имало цял час време до определената среща. Можело е да отидете. — Магуайър поклати глава. — Или да й се обадите и да предупредите, че ще закъснеете.
— Бих могъл. Но не го направих. Нямах настроение да ходя в града. Това представлява ли проблем за вас?
— Госпожица Боуърс е умряла на маса за двама. Това е проблемът.
— Инспектор Клермонт — намеси се Софи, гласът й беше любезен, — господин Макмилън не е особено словоохотлив, защото мисли, че това ще ме злепостави или затрудни. Така поне предполагам. Същата вечер между нас двамата се случи нещо.
— Софи!
— Тай — отвърна спокойно тя, — вярвам, че детективите ще разберат защо не си бил в настроение да шофираш до Сан Франциско и да вечеряш с една жена, когато малко преди това си се търкалял на пода на офиса във Вила Джиамбели с друга. Казах ви, че нещо се случи — продължи тя. — Нещо, което не бе планирано и се получи много конфузно. Дядото на Тай влезе в стаята в този момент. — За да подчертае близостта им, тя прекара пръсти през косата му. — Господин Макмилън старши може да потвърди случката, ако смятате, че е необходимо да го питате дали ние с внука му действително сме били на пода в кабинета ми. При тези обстоятелства, мисля, че е напълно разбираемо защо Тай е бил леко разстроен и не е бил в настроение да ходи до града на бизнесвечеря с Маргарет. Всъщност основното нещо, подчертавам, въпреки че съм толкова глупава, е, че той не е ходил там и че няма нищо общо с онова, което й се е случило.
Клермонт я изслуша мълчаливо, кимна и хвърли бърз поглед на Тайлър. Искаше да се увери, че говорят истината. Забеляза, че Макмилън се чувства неудобно, а Джиамбели доста се забавлява. Изглежда, че казваха истината!
— Друг път вечеряли ли сте в апартамента на госпожица Боуърс?
— Не, никога. Не съм ходил там. Вземал съм я от офиса и сме ходили в „Четирите сезона“. След това я изпращах. Но това бе преди повече от година.
— Защо просто не го попитате дали е спал с нея? — предложи Софи. — Тай, кажи, ти и Маргарет спали ли сте някога?
— Не. — Разкъсван между гнева и напушващия го смях, той й хвърли един заплашителен поглед. — Престани, Софи!
Преди да успее да се съвземе, Софи го потупа по рамото и се облегна на него.
— Тя го харесваше, а той дори не си даваше сметка за това. Мъжете често са доста слепи за тези неща, особено пък Тай. Аз например се опитвам да го вкарам в леглото си от…
— Ти ще престанеш ли? — Трябваше да извика на помощ цялото си самообладание, за да не вдигне ръка и да запуши устата й. — Вижте какво, съжалявам за това, което се случи с Маргарет. Тя беше много мила жена. И аз я харесвах. Може би ако не бях отложил срещата, щях да успея да повикам „Бърза помощ“, когато е получила инфаркта. Но не мога да разбера какво общо имат вашите въпроси с всичко това.
— Давали ли сте някога бутилка на госпожица Боуърс?
Тайлър прекара ръка през косата си.
— Не знам. Вероятно, може би. Давал съм и давам бутилки на много хора, на сътрудници, на гости. Нещо като спомен от винарната.
— Бутилки с етикет „Джиамбели“, италианско производство?
— Не. Подарявам моите с етикет „Макмилън“, само тях. Защо?
— Госпожица Боуърс е изпила почти цяла бутилка мерло „Кастело ди Джиамбели“ вечерта, когато е трябвало да вечеряте с нея. Бутилката е съдържала отрова от растението дигиталис.
— Какво? Не разбирам. — Тайлър се опита да стане, но Софи го задържа за рамото.
— Била е убита? — попита тя. — Отровена? Маргарет е била… Ако ти си бил там… Ако ти си пил от онова вино… Ти също?
— Възможно е, ако повече от един човек консумира бутилката, дозата да не се окаже смъртоносна — отбеляза Клермонт. — Но госпожица Боуърс е изпила цялата бутилка, което е очевидно. Имате ли идея как тази отрова е попаднала в бутилката от италианската изба на Джиамбели и в апартамента на госпожица Боуърс?
— Трябва да се обадя на баба ми. — Софи се изправи на крака. — Ако виното е подправено, трябва веднага да реагираме. Необходима ми е цялата информация за бутилката. Коя е избата производител? Трябва ми копие на етикета.
— Баба ви е информирана — отговори Магуайър. — Както и съответните италиански власти. Възможна е подмяна на виното, но ние все още нямаме представа откъде госпожица Боуърс се е сдобила с бутилката. Може би й е била дадена или подарена. Не можем дори да твърдим, че сама не е сложила отровата в него.
— Да се самоубие? Това е смешно! — Тай също се изправи. — Тя не беше самоубийца. Всичко беше наред, тя беше много щастлива от работата си, когато говорих с нея. Беше въодушевена от новите задачи и отговорности, от пътуванията.
— Имате ли врагове, господин Макмилън? Някой, който може да е знаел за вашите планове да вечеряте с госпожица Боуърс онази вечер?
— Не. И мисля, че не аз съм на мушката. Първо, ако виното е било подправено, аз щях да го узная. Щях да го помириша или да го усетя, когато го опитам. Това ми е работата, в края на краищата.
— Точно така — съгласи се Магуайър.
Софи почувства, че настръхва.
— Тай! Мисля, че отговори на достатъчно въпроси. Трябва да се обадим на адвоката ни.
— Не ми трябва никакъв адвокат!
— Ще се обадим на чичо Джеймс. Веднага.
— Това е ваше право. — Клермонт също стана. — Имам един въпрос към вас, госпожице Джиамбели. Знаете ли дали между баща ви й госпожица Боуърс е съществувала някаква връзка?
Кръвта се отдръпна от лицето, от вените, от сърцето й.
— Доколкото ми е известно, не. Не знам за Никаква друга връзка извън бизнеса.
— Разбирам. Е, благодаря ви за времето, което ни отделихте.
— Баща ми и Маргарет?
— Престани. Това беше изстрел в тъмното. Той го направи, за да те извади от равновесие. Извън релси.
Но Софи се ровеше из спомените настървено, сякаш търсеше чисто злато.
— Ако наистина е имало нещо между тях и ако тяхната смърт е свързана..
— Не прави прибързани заключения, Софи. — Тайлър хвана ръката й, докато правеше завоя към Вила Джиамбели. Разбираше колко е разстроена. Тя дори не се възпротиви, когато седна зад волана на нейната кола, за да тръгнат.
— Ако става дума за подмяна, за фалшификация? Тогава има някакъв шанс. Малък шанс, но сигурно съществуват и други бутилки…
— Не бързай — повтори той. Спря колата и се наклони към нея. Взе и другата й ръка и ги задържа в своите. — Трябва да проверим всичко. Всяка стъпка, всеки детайл. Не бива да се паникьосваме. Защото, ако има подмяна, то означава, че някой цели нещо. Да се създаде паника, хаос, скандал. Някой го е подготвил.
— Знам, Скандалите са по моята част. Мога да се справя с тях. Ще помисля на кого да възложа да се оправя с медиите. Но баща ми и Маргарет… Ако е имало нещо… — Тя стисна ръцете му, когато Тайлър поклати глава. — Трябва да помисля за това. Ако е имало нещо, дали баща ми е знаел за фалшификата? Колко пъти пътуваше той до Италия всяка година? Осем, десет, дванадесет?
