Дейвид погледна нотите.
— „Серждънт Пепър“? „Бийтълс“? Откъде изкопа това?
— Навремето го свирех и подлудявах мама. Сама съм нотирала песента.
— А да си носела мънистени гердани, чарлстон панталони и тесни блузки с ресни и открит пъп? — закачливо я попита Дейвид.
— Разбира се. Бях си направила страхотни индиански накити, когато бях на възрастта на Мади.
— Направила си ги сама? Какви скрити таланти! — Той се приближи така плътно, че гърбът й се оказа подпрян на кухненския плот. — А на мен носиш ли някакъв подарък?
— Не знаех, че си тук.
— Ами сега, като съм? Какво ще ми подариш? — Притисна я, като сложи ръцете си от двете й страни. — Хайде, извади нещо от чантата и за мен!
— Нямам. — Пилар се опита да се засмее, но беше много объркана. — Следващият път. Трябва да се връщам във винарната. Ще помагам за една туристическа обиколка следобед.
— В колко часа?
— В четири и половина.
— Хм. — Дейвид погледна часовника на стената. — Значи след час и половина. Чудя се какво бихме могли да направим за деветдесет минути.
— Мога да ти приготвя обяд.
— Имам по-добра идея. — Като обхвана кръста й, той я завъртя и я поведе към вратата.
— Дейвид?
— Няма никой вкъщи освен нас — прошепна Дейвид и леко захапа брадичката й, после шията и накрая устните, докато я извеждаше от кухнята. — Знаеш ли какво си мислех оня ден?
— Не. — Как можеше да знае? Та тя не можеше да улови собствените си мисли в момента!
— Че имам много голям проблем. Приятелката ми живее с майка си.
Сега Пилар се разсмя, защото думата приятелка й прозвуча много смешно.
— А аз живея с децата си. И никъде няма място, където да отидем и да направим всички онези неща, за които си мечтая. Знаеш ли какви неща си представям, че правя с теб?
— Мисля, имам идея. Дейвид, сега е почти обяд.
— Да, средата на деня. — Той спря в началото на стълбите. — Това е чудесна възможност. Аз мразя пропуснатите възможности. А ти?
Пилар се изкачи по стълбите с него, което беше почти подвиг, защото коленете й трепереха, а сърцето й биеше все едно, че изкачва планина.
— Не очаквах… — Думите дойдоха неканени на устните й. — Не съм подготвена.
— Остави на мен, аз ще се погрижа.
Да се погрижи за какво? Как би могъл да се погрижи за нейното секси бельо или как би могъл да превърне безмилостната дневна светлина в меките, тайнствени сенки на нощта? Как би могъл…
Тогава изведнъж осъзна, че той говори за предпазни средства и това я накара да се почувства глупаво и я обърка още повече.
— Не, аз нямах предвид… Дейвид, не съм младо момиче.
— Нито пък аз съм някой хлапак. — Той я побутна леко към вратата на спалнята си. Знаеше, че ако я сграбчи изведнъж, няма да бъде правилният подход. За нея бе необходимо да говорят, а може би и за него самият. — Пилар, изпитвам много сложни чувства към теб. Единственото, което не е сложно, е, че те желая. Това е.
Тя имаше усещането, че се носи сред гореща пара.
— Дейвид, трябва да знаеш. Тони беше първият мъж в живота ми. И последният. Оттогава мина много време. Аз… О, Господи! Забравила съм всичко.
— Да, знам. Но това не ме безпокои, напротив, ласкае ме. — Той докосна леко устните й. — Вълнува ме. И ме възбужда, — Устните му докоснаха нейните за трети път. — Ела в леглото ми. — Поведе я, очарован, че сърцата им биеха забързано и в един ритъм. — Позволи ми да те галя. Нека да те докосвам.
— Не мога да дишам. — Тя се опита да си поеме дъх, докато той сваляше якето й. — Знам, че съм напрегната, извинявай. Не мога да се отпусна.
— Не искам да се отпускаш. — Докато откопчаваше блузата й, Дейвид не откъсваше очи от нея. Пръстите му докоснаха кожата й. — Не и сега. Сложи ръцете си на раменете ми, Пилар. Събуй обувките си.
Тя трепереше цялата, също като него. Като че беше за пръв път, помисли си Дейвид. За нея, за него. Толкова страшно и вълнуващо, очаквано и опасно.
Късното зимно слънце беше като бяла преспа светлина, върху прозореца. Тишината в къщата бе така дълбока, че Дейвид можеше да чуе ударите на сърцето й. Когато прекара пръстите си по кожата й, усети, че е мека и тръпнеща.
— Колко си гладка! Топла! Прекрасна!
Пилар вярваше на думите му. Въпреки че пръстите й трепереха, когато откопчаваше копчетата на ризата му, той не обърна внимание. Едва не подскочи, когато ръцете му преминаха по диафрагмата й, докато сваляше панталоните й, но Дейвид не показа нетърпение или раздразнение.
И което беше най-хубавото, той не спираше да я гали. Ръцете му не се отделяха от тялото й. Движенията им бяха бавни и сигурни. Това я караше да иска отново и отново да усеща ласките, да чувства тази приятна топлина в корема си и почти втечнения си пулс. Пилар се отпусна на леглото, за да усети тялото му върху себе си, да почувства мъжката му тежест.
Изглеждаше й толкова естествено и прекрасно отново да се отдаде на някого.
Забрави, че слънцето свети, забрави за всички недостатъци, които светлината му щеше да разкрие. И се отдаде на опиянението от това да се слее с Дейвид.
Дейвид не искаше да бърза. Но нейното колебание се превърна в нетърпение. Тя се движеше под него, бедрата й се издигаха и спускаха, ръцете й го докосваха с бързи, леки тръпки, като криле на птица, а ноктите й го възбуждаха до изнемога.
Забрави желанието си да бъде търпелив, внимателен и нежен.
Ръцете им бяха преплетени, сетне се разделиха, за да открият нови тайни, да изследват нови кътчета. Устните му намериха гърдите й. Когато през тялото й премина вълна от удоволствие, Пилар промълви името му и простена, защото устните му захапаха нейните.
Сякаш някакъв камшик удряше тялото й и я приковаваше върху ръба на раздвоението, между възбудата и облекчението. Там, където кръвта кипи, а тялото изнемога на от копнеж. И Пилар безпомощно стоеше прикована, отдадена изцяло на радостта от всяка болка, изгаряща я е огнената си непоносимост.
Когато ръката му слезе надолу, за да потърси женствеността й, тя вече беше влажна и гореща.
Избухна под него, прекалено удивена от себе си, от своя бърз отклик, шокирана от невъзможността да удържи реакцията на собственото си тяло. Светът, който я заобикаляше, стана ярък, ослепителен и изпълнен с оглушителна радост. И Пилар се остави на настойчивите му ръце и устни.
Моя. Тази мека влажна кожа, която миришеше на пролет, тези заоблени извивки на тялото, тази изкусителна уста. Те са мои.
Дейвид искаше да вземе всичко наведнъж. Сега. И да й отдаде всичко, което имаше. Тя се движеше в неговия ритъм сякаш не бяха за пръв път заедно, а винаги, винаги са били, хиляди пъти.
Той имаше още много неща, които искаше да й покаже. Да вземе от нея. Но желанието, което го изпълваше, бе така диво, че не се поддаваше на никакъв контрол.
Пилар го гледаше право в очите.
Още веднъж, и още веднъж, ръцете й се вдигнаха, сетне се отпуснаха. Тя се надигна и го прие, и го затвори в себе си. И те се движеха в слънчевата светлина с нарастващо темпо. Пилар извика и заглуши гласа си в шията му. И остана там, усещайки как сърцето й сякаш пробива гърдите й, за да отиде при неговото сърце.
В Сан Франциско също грееше слънце, но това само усилваше главоболието на Софи. Тя погледна Крис, която седеше от другата страна на бюрото. Най-лошото бе, че жената явно не бе очаквала подобно развитие на нещата. Как е могла да се заблуди след всички предупреждения и забележки, които й бе
