— Няма значение какво си мисля аз. Но виждам, не отново започваш да се самообвиняваш.
— Не, този път не. И надявам се, никога повече. Наистина ми е тежко, много тежко. Особено заради Софи.
— Ще го преодолее. Нашите деца се превърнаха в силни и способни млади хора, без да успеем да забележим, Пилар.
— Така е. Сякаш докато мигнем, те пораснаха, нали? А все още не преставаме да се безпокоим за тях.
— Това никога няма да приключи. Софи отиваше към избата на Макмилън, когато идвахме насам. Пуснах Линк да тръгне с нея, ако трябва, да й помогне за нещо. Това ще отвлича мислите й.
— Винаги ми е било приятно да ги виждам заедно. Те са почти като брат и сестра.
— Хм, да. Я седни. — Хелън потупа стола. — Поеми си дъх и ми разкажи всичко за любовта ти с Дейвид Кътър. След почти тридесет години брак искам да изживея отново младостта.
— О, ние наистина не… Просто ни е приятно заедно.
— Не сте правили секс, така ли?
— Хелън! — Пилар се предаде и приседна на стола. — Как да правя секс с него?
— Ако си забравила как се прави, има доста добри помагала по въпроса. Има видеофилми, Интернет- страници. — Очите й блестяха зад очилата. — Ще ти изготвя пълен и изчерпателен списък по темата.
— Аз говоря сериозно.
— Аз също.
— Престани — рече Пилар и се засмя. — Дейвид е много търпелив, но аз не съм глупачка. Той иска да се любим и няма намерение да се задоволи само с натискане на верандата или…
— Натискане ли? Хайде, Пилар! Давай подробности, искам да знам всичко!
— Ох! Ами мога да кажа, че има много чувствени устни и когато ме целува, си спомням какво е да си на двадесет години.
— Аха. — Хелън така се разгорещи, че започна да си вее с ръка. — Разбирам.
— Но не съм на двадесет. И тялото ми със сигурност не е на двадесет. Как мога да му позволя да ме види гола, Хелън? Гърдите ми със сигурност висят чак до Мексико.
— Скъпа, моите още преди три години стигнаха до Аржентина. Но Джеймс изглежда не го забелязва.
— Точно там е разликата. Вие сте женени вече тридесет години. Преминали сте заедно през промените, А най-лошото е, че Дейвид е по-млад от мен.
— Това ли е най-лошото? Мога да ти изброя куп много по-лоши неща.
— Опитай се да бъдеш на моя страна. Той е на четиридесет и три години. Аз съм на четиридесет и осем. Това е огромна разлика. Един мъж на неговите години обикновено се среща с доста по-млади жени. А както е известно, на по-младите жени нищо не им виси.
— И най-често щръкналите цици вървят в комплект с празна глава — довърши Хелън. — Пилар, факт е, че той се среща е теб. И ако си толкова притеснена от тялото си, което ме вбесява, защото какво тогава аз да правя с моето, то подреди нещата така, че първия път да бъде на тъмно.
— Голяма помощ, няма що!
— Да, защото ако бъде отблъснат от гърди, които не са на двадесет и две години и не стърчат, значи не заслужава да си губиш времето с него. По-добре да откриеш това навреме, отколкото да се заблуждаваш. Искаш ли да спиш с него? Да или не? Отговаряй бързо! — притисна я Хелън преди Пилар да си отвори устата. — По инстинкт, чисто животински, примитивно. Никакви предубеждения, никакви съображения или разсъждения.
— Да.
— Тогава си купи една нова нощничка и върви. Да е прозрачна и по-секси!
Пилар навлажни устни.
— Вече си купих.
— Така ли! Дай да я видя!
Около двадесет и четири часа след дегустацията Тайлър все още пазеше спомена за случилото се, което го караше искрено да се смее. Две дузини надменни, надути и много важни членове на клуба изпаднаха едва ли не във възторг от дегустирането на онова, което той кръсти „Вин дьо Маделин“.
— „Неузряло — повтори той и отново се разсмя, — но благородно.“ Господи, откъде изкопаха тази дума благородно?
— Опитай се да сдържаш веселието си. — Софи седеше зад бюрото си във Вила Джиамбели и продължаваше да разглежда проектите, които Крис бе подбрала за новата реклама. — И ще ти бъда много благодарна, ако следващия път, когато решиш да прибавиш някакво мистериозно вино към селекцията, която представяме, ме предупредиш.
— Производителят се появи в последния момент. А и това беше в името на науката.
— Дегустациите се правят в името на традицията, репутацията и рекламата. — Тя го изгледа и се предаде, защото той се смееше заразително и чистосърдечно. — Добре де, беше смешно! Бихме могли дори да го превърнем в интересна и дори забавна статия за пресата. Може би ще привлечем вниманието към себе си, ако добавим привкуса на анекдот.
— Ти само за това ли мислиш? Какво тече в жилите ти, кръв или реклама?
— Познай! Добре, че бях там. Иначе някои от членовете на клуба можеха да си помислят, че ги занасяме, и да се почувстват доста засегнати.
— Някои от тези членове са надути, дебелогъзи пуяци.
— Съгласна съм, но тези надути и дебелогъзи пуяци купуват голяма част от нашите вина и ни правят реклама на всички големи сбирки и мероприятия. И тъй като производителят на „Вин дьо Маделин“ е неузрял и толкова благороден, колкото и виното му, можем да го използваме в наша полза. Тя си отбеляза нещо и затисна бележката с глупавата зелена жаба, която Тай й подари за Коледа. — Следващия път, когато искаш да експериментираш, все пак ме предупреди.
Той изпружи крака.
— Отпусни се, Джиамбели.
— О, Боже! От кого го чувам? От краля на животинските партита. Виж това! — Тя му подаде една снимка. — Какво мислиш за нея?
Тайлър взе снимката и разгледа блондинката.
— Мацето има ли телефон?
— Точно това си мислех и аз. Прекалено секси е. Казах на Крис, че искам здраво и красиво момиче. — Тя присви очи. — Трябва да я уволня. Дори не се опитва да се съобразява с промените. Още по-лошо, пренебрегва директните ми заповеди, оправдавайки се със скръбта на колектива заради загубата на баща ми. — Въздъхна. — Моите информатори ми съобщиха, че се е срещала с Джери де Морни от „Льо Кьор“ още на другия ден.
— Щом причинява неприятности, какво толкова се церемониш с нея? Само не ми пробутвай оправдания, че не можеш да я смениш по време на кампанията или реорганизацията, защото е незаменима.
— Добре. Колебаех се, защото наистина е добра и не искам да я загубя. Освен това знае много неща за кампанията, за моите дългосрочни планове и би могла да повлече със себе си и други хора от персонала. Колебая се също така и поради съвсем лични мотиви. Имаше връзка с баща ми и ако я уволня, би могла да направи тази връзка публично достояние. Всъщност, каквото и да направя, ще ни донесе неприятности. Но това положение не може да продължава вечно. Утре ще се погрижа.
— Бих могъл аз да го сторя вместо теб.
Софи затвори папката.
— Много мило от твоя страна. Но е моя работа. Трябва да те предупредя, че когато я освободя, това ще означава повече натоварване за останалите, имам предвид и теб в числото. Особено след като майка ми няма никакво намерение и дори не се опитва да поеме част от работата ми.
— Това определено ме ободри..
— Мислех да попитам Тео дали не иска да поработи малко. Бихме могли да го използваме няколко следобеда през седмицата.
