— Чудесно. Тогава момчето ще има достатъчно основателна причина да се навърта около теб.
— Колкото повече се навърта около мен, толкова по-бързо ще му мине. Всекидневните контакти неутрализират хормоните.
— Така ли мислиш? — промърмори Тайлър.
— Какво пак, Тайлър? Това един от твоите нескопосни комплименти ли е, или просто искаш да ми кажеш, че ти действам възбуждащо?
— Нито едното, нито другото. — Той разгледа отново снимката. — Аз си падам по блондинки с премрежени очи и сочни устни.
— Значи си падаш по пероксид и силикон.
— Така ли?
— Господи, обожавам мъжете. — Софи стана от бюрото си, отиде до него, обхвана лицето му с длани и го целуна звучно по устата. — Толкова си сладък.
С един замах Тайлър я придърпа към себе си и я сложи на коленете си. Миг по-късно смехът й замря и тя притихна, а сърцето й забързано заби.
Никога досега не беше я целувал по този начин. С нетърпение, жар и желание, и всичко това под формата на една почти брутална атака. Целуваше я, сякаш никога повече нямаше, да се видят. Сякаш никога не бе целувал жена. Тялото й потръпна. От изненада, от съпротива, но и от възбуда. После пръстите й се заровиха в косата му.
Още, мислеше си Софи. Искаше още от тази безкрайна, безразсъдна и дори неприемлива целувка.
Когато Тайлър се опита да се отдръпне, тя не го пусна и дори захапа долната му устна със зъби. Бавно, внимателно, но и прелъстително, като го гледаше в очите.
— За какво беше това? — прошепна Софи.
— Така. Дойде ми отвътре.
— Хареса ми. Направи го пак.
Тайлър не мислеше да го повтаря. Но гладът му за нея се бе прекалено силен.
— Защо не!
Устните й се усмихнаха, когато неговите отново ги покриха. Можеше да си представи, абсолютно точно, какво ще стане, ако проникне в нея, в тази мека и прекрасна топлина. Но нямаше никаква идея как ще остане свободен след това или как ще си отиде цял.
Докато мислите се разбъркваха в главата му, Тайлър разкопча копчетата на блузата й. Тя го повлече на пода.
— Бързо! — Останала без дъх, Софи се надигна, докато ръцете му я обгръщаха.
Бързо! Той можеше да си представи как наистина ще го направи бързо, твърдо и яростно. Щеше да бъде безразсъдно сливане, само жар, без светлина. Нали тя това искаше! И двамата го искаха. Повдигна я и отново я целуна жадно. Коремът му се стегна от желание и очакване, когато тя посегна да откопчее колана на джинсите му.
В този момент вратата се отвори.
— Тай, трябва ми… — Илай застана на прага и видя своя внук върху момичето, което винаги бе приемал за своя внучка. Двамата се търкаляха по пода. Кръвта нахлу в главата му и той бързо отстъпи назад. — Извинявайте.
Когато вратата се хлопна, Тайлър вече беше скочил на крака. С размътен мозък и с тяло, разкъсвано от желание, той прокара ръка по лицето си.
— О, Боже! Това беше върхът!
— Уупс!
Той разпери пръсти и погледна Софи през тях.
— Уупс ли? Какво искаш да кажеш?
— Мозъкът ми не работи. Това е единственото, което мога да кажа. О, Господи! — Тя седна и оправи блузата на гърдите си. — Не беше най-типичната семейна сцена, нали? — Отпусна глава на коленете си, — Е, какво ще правим сега?
— Не знам. Предполагам, че трябва да говоря с него.
Софи бавно вдигна, глава.
— И аз мога да го направя вместо теб.
— Ти ще уволняваш подчинените си. Аз ще говоря с шокирания си дядо.
— Добре, мисля, че е справедливо. — Тя отново наведе глава, докато закопчаваше блузата си. — Тай, наистина съжалявам. Никога не съм правила нещо, с което да разочаровам Илай, или да причиня неприятности помежду ви.
— Знам. — След кратко колебание, той й подаде ръка, за да се изправи.
— Искам да правя любов с теб — рече Софи като не откъсваше очи от неговите.
Той вече беше успял да дойде на себе си.
— Мисля, че и двамата много добре знаем какво искаме. Само не знам какво трябва да направим, за да го получим, А сега трябва да намеря дядо ми.
— Да.
Когато Тайлър излезе, Софи отиде до прозореца и скръсти ръце. Толкова много й се искаше да има нещо жизненоважно за вършене. Единственото което й оставаше обаче в момента, беше да мисли.
Тайлър намери дядо си да върви сред лозята. Старата Сали тичаше наоколо. Не каза нищо, просто тръгна до него между редовете.
— Трябва да внимаваме да запазим влагата — рече след известно време Илай. — Топлината дразни лозите. Ще ги събуди.
— Знам. Внимавам. А… почти е време за култивиране.
— Надявам се, че дъждовете няма да закъснеят. — Илай огледа пръчките и потърси най-точните думи. — Аз… трябваше да почукам.
— Не, аз не трябваше да.;. — Тайлър се запъна, затова се наведе и погали Сали по гърба. — Просто така се случи.
— Добре. — Илай се прокашля. Никога досега не беше говорил с Тайлър за секса. Слава Богу, не беше му се налагало. Трябваше да свърши тази работа преди много години Сега момчето вече беше пораснало и този голям мъж знаеше всичко, което правят пчеличките и птичките, а също и отговорностите, които следват. Но… — Господи, Тай! Ти и Софи!
— Просто се случи — повтори Тайлър. — Предполагам, че не биваше, и предполагам, трябва да ти кажа, че няма да се повтори.
— Не е моя работа. Тя си е ваша… Дявол да го вземе, та вие израснахте заедно! Знам, че нямате никаква кръвна връзка и че няма пречка да го направите. Но винаги съм ви приемал като брат и сестра. Шокирахте ме. Всъщност това е всичко.
— Разбирам те — съгласи се Тайлър.
— Обичаш ли я? — Илай се отдалечи малко. Тайлър почувства как възлите на виновност, стегнати в стомаха му, се стягат още повече.
— Дядо, в подобни случаи не винаги става дума за любов.
Сега Илай спря и се обърна към внука си.
— Аз може да съм по-стар от теб, момчето ми, и да използвам друг речник, но винаги става дума за едно и също. Знам, че понякога се нарича любов. Просто те питах.
— Ами, и двамата бяхме полудели от желание, това е всичко. Ако за теб това е едно и също… значи няма какво да ти обяснявам.
— О, да, за мен е едно и също. Вие сте достатъчно възрастни и разумни. И двамата сте добре възпитани, така че това си е само ваша работа. Следващия път, мисля, че трябва да заключиш проклетата врата.
Стана почти шест часът, когато Тайлър се прибра у дома. Беше изтощен, изморен и ядосан на себе си. Мечтаеше си за една студена бира и горещ душ, които може би щяха да успокоят малко нервите му. Посегна към хладилника и видя бележката, която сам беше закачил на вратата предната вечер, за да му напомни.
Вечеря при Маргарет в 7 часа.
