— По дяволите! — Той подпря челото си на хладилника. Можеше да отиде, разбира се, ако се напънеше. Но нямаше никакво настроение. Не му се говореше за бизнес дори когато това беше съпроводено с добра храна и приятна компания.
Тази вечер той просто не можеше да бъде добра компания.
Посегна към телефона, за да открие, че отново го е скрил някъде. Ругаейки тихо през зъби, Тайлър отвори хладилника с намерението да си вземе една бира, преди да започне да го търси. И го видя забутан между бутилка бира „Корона“ и картонена кутия с мляко.
Щеше да се обади на Маргарет, помисли си той, като измъкна телефона и потърси номера й. Щеше да я изведе на вечеря или на обяд някой друг ден, преди да замине отново за Италия.
Маргарет не чу телефона, защото беше под душа и си пееше. През целия ден бе очаквала тази вечер. Беше живяла с мисълта за нея, докато водеше срещи, пишеше доклади и провеждаше телефонни разговори. И накрая беше спряла на път към къщи, за да купи пържоли с размер четиридесет и пети номер, като за мъж, и няколко огромни картофа от Айдахо. Купи също така ябълков пай с намерението да го представи за собствено производство.
Мъжете не бива да знаят всичко, нали така?
Това беше храна, която Тай би оценил. Здравословна, обикновена, истински американска, не някакви си изтънчени деликатеси, които не могат да те заситят.
Подреди масата, сложи свещите, избра музиката и роклята, която щеше да облече. Застла леглото с нови чаршафи и го отрупа с копринени възглавнички.
Досега се бяха срещали два или три пъти. Маргарет не се заблуждаваше, че Тай приема деловите им виждания за любовни срещи. Но тази нощ смяташе да промени всичко.
Излезе изпод душа и започна да се приготвя.
Винаги бе толкова вълнуващо да се приготвя за мъж. Очакването беше част от преживяването. Маргарет беше феминистка и не криеше удоволствието си от този ритуал. Той й помагаше да се почувства още повече жена.
Намаза се с крем, напудри се, напарфюмира се, облече копринено бельо и си представи как прелъстява Тайлър Макмилън, как се люби с него на масата, направо върху ябълковия пай.
Винаги си бе падала по него, мислеше си, докато проверяваше дали всичко в апартамента е на мястото си. Пътуването, вълненията от новата работа, отговорностите й бяха дали увереността да опита по- настойчиво.
Извади виното, което бе приготвила за вечерята. И тогава забеляза съобщението, което светкаше на телефонния секретар в кухнята.
Маргарет загледа невиждащо буквите и си представи как изтръгва апарата от стената и го стъпква на земята. Това, разбира се, нямаше да промени нищо, а Маргарет бе достатъчно практична жена, че да си позволи подобни безсмислени действия.
Прекалено практична, помисли си тя, борейки се със сълзите, за да остави храната и виното да отидат на вятъра само защото някакъв си идиот, някакъв си незначителен мъж, й беше вързал тенекия.
Да върви по дяволите! След мъж и след трамвай не се тича, напомни си тя старата поговорка. Просто защото друг ще дойде. На този свят има прекалено много мъже! Прекалено много, напомни си, като извади пържолата и я приготви, за да я сложи на грила. Беше получила доста интересни предложения в Италия. Когато се върнеше отново там, щеше просто да си хване някой мъж и да види какво ще излезе от прочутата италианска галантност.
А сега щеше да отвори бутилката вино и хубавичко да се напие.
15.
Пилар отиде до къщата за гости откъм задната врата. Беше й стар навик. Чувстваше, че се сприятеляват с Тео. Той беше интересен и буден младеж, стига човек да успее да разчупи черупката му и да проникне под повърхността. И все още беше момче, което се нуждаеше от майчина грижа и влияние.
Беше трогната, че когато идваше във Вила Джиамбели, за да плува в басейна, определено предпочиташе нейната компания. Значи му беше приятно. Тя успя да го привлече в салона и да го накара да посвири на пианото. Това беше добър ход, чрез музиката да го предразположи за разговор.
Надяваше се, че на него също му е така приятно, както и на нея.
Виж, Мади беше друго нещо. Момичето бе учтиво, но определено хладно и упорито поддържаше дистанция. Наблюдаваше много внимателно всичко и всеки. Не толкова с неприязън, колкото преценяващо. И това отношение, Пилар знаеше това, бе пряко свързано с нейните отношения с баща й.
Това очевидно не правеше особено впечатление на Тео. Но Пилар можеше да види как изглежда в очите на Мади, като жена в женски очи. Затова не биваше да насилва нещата.
Тя се чудеше дали Дейвид, също като сина си, не забелязва, че Мади ревниво пази своята територия.
Преметна чантата през рамо, докато се изкачваше по пътеката. Онова, което се съдържаше в нея, не беше подкуп, уверяваше се сама Пилар. Беше просто символичен подарък. И освен това тя нямаше намерение да остане по-дълго, отколкото беше прието. Макар че част от нея искаше да я помолят да остане с тях. Искаше да им приготви ядене, да ги слуша как си говорят. Така й липсваха деца!
Ако съдбата беше по-благосклонна към нея, щеше да има къща, пълна с деца, голямо рунтаво куче, спорове, които да разрешава, и разбити колене, които да превързва.
Вместо това имаше само една умна и красива дъщеря, която не се нуждаеше от дундуркане. И вече доста години гледаше цветя вместо децата, за които така беше копняла.
Самосъжалението, напомни си Пилар, не беше нито приятно, нито забавно преживяване. Тя почука отривисто на вратата на кухнята и се приготви да се усмихне.
Когато Дейвид отвори, я обхвана колебание. Той беше облечен с джинси и работна риза и държеше чаша кафе.
— И това, ако не е късмет! — Той я хвана — за ръката и я дръпна вътре. — Тъкмо си мислех за теб.
— Не очаквах, че си вкъщи.
— Днес работя тук. — Тъй като искаше, а и защото знаеше, че това ще я обърка, той я привлече към себе си и се наведе да я целуне.
— Ами, аз… Понеже не видях микробуса…
— Тео и Мади го взеха. Днес не са на училище. Подобни дни са кошмар за всеки родител. Ние го разрешихме, като дадох на Тео ключовете за да отидат на кино. Поради което твоето посещение е точно навреме.
— Наистина ли? — Тя се освободи от прегръдката му и оправи дръжката на чантата върху рамото си. — Така ли мислиш?
— Определено. Ще ме разсееш от мрачните предположения, какво ли правят децата. Искаш ли кафе?
— Не, аз трябва… Просто минах да донеса някои неща за децата. — Това, че са сами в къщата, я объркваше. През цялото време, откакто той беше тук, бе избягвала да остават насаме. — Мади се интересуваше от процеса на винопроизводство, затова си помислих, че ще й бъде интересно да прочете историята на фамилията Джиамбели.
Пилар извади книгата, която бе взела от магазинчето за сувенири във винарската изба.
— Много подходящо. Ще ти бъде благодарна и ще ни засипе двамата с Тай с лавина от въпроси.
— Има остър ум.
— Говори ми още!
— Донесох и музика за Тео. Той е затънал в неговото техно, но мисля, че ще му бъде приятно да чуе нещо по-класическо.
