— Добре. — Мади изпърха с мигли. — Аз пък ще ти сготвя вечеря.
— Умница!
— Най-после един човек, който да е съгласен с мен — рече Дейвид, който в този момент влезе във винарната. Прекоси помещението и сложи ръка на врата на дъщеря си. — Говорихме за пет минути, ако си спомняш?
— Попречиха ни. Тай каза, че може да присъствам на дегустацията.
— Мади…
— Моля те! Той дори опита от моето вино!
Дейвид го изгледа изненадано.
— Ти си много смел човек, Макмилън.
— Никога ли не си прекарвал някоя вечер, играейки на орисница, на жмичка? Или на руска рулетка, ако предпочиташ?
Дейвид се ухили и запуши с ръце ушите на Мади.
— Един-два пъти и за щастие оживях. Вашият клуб на ценителите може да се противопостави на неочакваното допълнение.
— Аха. — Мисълта за изненадата, която щеше да им направи, развесели Тай. — Това ще разшири в известен смисъл кръгозора им.
— Или ще ги отрови.
— Моля те, тате! В името на науката!
— Същото каза и за развалените яйца, които намерих в леглото ти. Ние всъщност напуснахме Ню Йорк не само заради новата ми работа — обърна се той към Тай. — Днешните подрастващи са истинска напаст. Добре, Пепеляшке, но в десет часа искам да си напуснала двореца, иначе каляската ти ще се превърне в тиква. Да вървим. Тео ни чака в микробуса. Той ще ни закара обратно.
— Значи всички ще умрем — тържествено обяви Мади.
— Изчезвай! Идвам веднага. — Баща й я свали от столчето и я шляпна леко, за да й даде начален тласък. — Исках да ти благодаря, че й позволяваш да ти досажда — обърна се към Тай.
— Тя не ми досажда.
— Напротив.
Тайлър остави чашите в мивката под бара.
— Добре, така да е. Досажда ми, но на мен ми е приятно.
— Ако бях на твое място, сигурно щях да я изгоня оттук. Но осъзнах, че ти се чувстваш много по-добре с нея, отколкото с мен.
— Не се нуждая от наблюдатели.
— Съгласен съм. Но фирмата се нуждае, както и от нова, свежа кръв. От един външен човек. Някой страничен, който да може да види цялостната картина от всички възможни страни и да предложи различен начин за действие.
— Имаш ли вече предложения за мен, Кътър?
— Имам. И първото е да свалим малко бодли от раменете ти и да извадим чеповете от мозъка ти. След това можем да ся накладем огън с тях и да изпием по няколко бири.
За момент Тайлър не отговори нищо. Опитваше се да прецени дали е развеселен или обиден.
— Ако добавим и твоите чепове, ще можем да си направим истински лагерен огън.
— Това е идея. Ще доведа по-късно Мади, а към десет ще дойда да си я взема.
— Няма защо да се разкарваш дотук. Аз ще я върна у вас.
— Благодаря. — Дейвид тръгна към вратата и спря. — Виж, нали ще ми кажеш, ако тя започне… ами… ако започне да ти се сваля. Това може би е нормално за нейната възраст, но ми се ще да го предотвратя.
— Няма нищо такова. Мисля, че ме възприема по-скоро като по-голям брат или може би като чичо. Но виж, момчето ти е доста хлътнало по Софи.
Дейвид спря и изумено премига. Сетне закри очите си с ръце.
— Мили Боже! Пропуснал съм го! Мислех, че ще му мине след седмица. По дяволите!
— Софи ще се справи. Много е добра в разчленяването на някой мъж на парчета. Няма да го нарани обаче, не се тревожи.
— Той сам ще се нарани — отговори Дейвид, мислейки за Пилар.
— Не можеш да го обвиниш за вкуса му, нали? При тези обстоятелства…
Дейвид изгледа втренчено Тайлър.
— Още един умник — промърмори той и излезе.
Пилар избра семпъл костюм за коктейл със сатенени биета, смятайки, че цветът на зелен чай е подходящ както за делово, така и за по-официално облекло. Облекло, подходящо за домакинята на една дегустация на вина.
Прие да играе ролята на домакиня, за да докаже на какво е способна. Доказателства за семейството, за Дейвид и най-вече за самата нея. Прекара цяла седмица, придружавайки гидовете при обиколките им. Наблюдаваше ги внимателно и се остави да бъде обучавана, доста деликатно, разбира се. Хората от персонала в избата се отнасяха към членовете на семейството като към царски особи. Пипаха с кадифени ръкавици.
Пилар беше истински удивена, когато осъзна колко малко знае за винарната, за лозята, за процесите на производство и за продажбите. Трябваше доста повече от една седмица опит и сериозно обучение, за да може да се справи с всички задължения на домакиня. Но засега, с Божията помощ, смяташе, че ще успее да се справи. И беше твърдо решила да го докаже. Трябваше да се научи да се справя с толкова много неща, в това число, и със собствения си живот. Част от живота беше сексът. Така че упражнението щеше да й бъде полезно.
При тази мисъл Пилар приседна на края на леглото си. Идеята да приеме отношенията с Дейвид да станат по-интимни я плашеше. А фактът, че това я плаши, я ядосваше. И понеже беше уплашена и ядосана, тя постепенно се превръщаше в кълбо от нерви.
Почукването на вратата я накара да подскочи, да грабне четката за коса и да се опита да сложи върху лицето си маската на уверено и независимо изражение.
— Да? Влезте.
Тя въздъхна дълбоко и облекчено, когато видя, че неочакваният посетител е Хелън.
— Слава Богу, че си ти. Толкова съм уморена да се преструвам на жена от двадесет и първи век.
— Изглеждаш точно като такава. Прекрасен костюм!
— Под който цялата треперя. Радвам се, че ти и Джеймс ще присъствате на дегустацията.
— Доведохме и Линк с нас. Последната му приятелка е на работа тази вечер.
— Все още ли ходи с докторката?
— Да. — Хелън се отпусна на тапицираното с кадифе кресло като у дома си. — Започвам да си мисля, че е сериозно.
— И?
— Не знам. Тя е мило момиче, добре възпитано. Съсредоточено, което ще бъде от полза за Линк, и независимо, което пък аз оценявам високо.
— Но той все още е твоето бебе, нали?
— Но той все още е моето бебе — съгласи се Хелън. — Знаеш ли, Пилар, понякога ми липсва малкото момченце с разранени колене и вечно развързани връзки на обувките. Все още го виждам в този висок и едър мъж със съдийска тога, който влиза и излиза от къщи, когато си пожелае. И, Господи, — продължи Хелън с въздишки, — чувствам се стара. А как е твоето бебе, държи ли се?
Пилар остави четката.
— Вече знаеш какво е правил Тони.
— Майка ти ме уведоми, така че да прикрия каквото мога, ако се наложи. Съжалявам, Пилар.
— И аз. Това едва ли е било необходимо. Та аз му давах всичко, което поискаше! — Тя се обърна. — Но е напълно в неговия стил. И ти мислиш същото, нали?
