— Знаеш къде е кухнята.
— Да, знам. — Софи пристъпи, надигна се на пръсти и го целуна. — Чисти сметки, добри приятели — рече тя и свали якето си, излизайки от стаята.
14.
— Ти не ми се обади.
Маргарет вървеше след Тайлър из избата. Беше провела няколко успешни срещи с задоволителен резултат, откакто се бе върнала от Венеция. Кариерата й вървеше отлично и освен това беше сигурна, че изглежда много добре, след като направи две внимателни обиколки из магазините на Венеция преди завръщането си в Калифорния. Според нея вече притежаваше онова лустро, което мислеше, че международните пътувания и ангажименти придават на една жена.
Сега имаше още една последна цел, която възнамеряваше да постигне. И тя бе да свали Тайлър Макмилън.
— Съжалявам. Бях претрупан с работа. — Февруари беше почти мъртъв месец за винарите, но това не означаваше, че няма работа. Софи беше замислила дегустационно парти тази вечер в неговата изба. Макар да не бе кой знае колко въодушевен от предстоящото събитие, Тайлър разбираше значението му. И знаеше, че е важно всичко да мине гладко и както трябва.
— Представям си! Видях плана за кампанията по случай стогодишнината. Свършил си страхотна работа!
— Заслугата е главно на Софи.
Маргарет го последва, докато той се упъти към дегустационната.
— Ти не си даваш достатъчно почивка, Тай. Кога ще дойдеш да погледнеш как вървят нещата в Италия? Мисля, че ще останеш впечатлен и ще ти хареса.
— Нямам време сега.
— Когато имаш, ще ти покажа страната. Ще те заведа на спагети в една страхотна пицария, която открих. Там вече сервират от нашето вино, а и водя преговори с няколко първокласни хотела да рекламират и предлагат нашите вина това лято.
— Изглежда и ти си свършила добра работа.
— Харесва мм. Все още срещам известна съпротива от страна на някои клиенти, с които е работил Тони Авано в неговия си стил. Но успявам да се справя. Полицията откри ли нещо повече за убийството?
— Не съм чул. — Колко скоро, помисли си Тайлър, щеше да се разпространи мълвата?
— Ужасно! Бил е много популярен сред дистрибуторите в Италия. Там го обичат. Например с мен не са така открити докато седим, пием грапа и пушим пури, така както са били с него.
Тайлър спря и се усмихна.
— Ама че картинка! Ти пиеш грапа и пушиш пури?
— Знам как да се оправям с мъжете. Имам да свърша още няколко неща тук, в Щатите. Надявам се скоро да се видим. Ще ти приготвя вечеря.
— Това… — Той прекъсна фразата си, защото видя в дегустационната да влиза Мади. Тя както винаги действаше добре на настроението му. — Охо, я виж кой е тук. Нашият смахнат професор!
Вътрешно поласкана. Мади се ухили.
— Открих тайната формула. — Държеше в ръцете си две бурканчета от фъстъчено масло, пълни с тъмна течност.
— Изглежда доста опасна смес.
Тайлър взе едното, отвори го, разклати го и загледа как се пени.
— Може би ще го включиш в тазвечерната дегустация, а? Да чуем какво ще кажат специалистите.
— Хмм. — Можеше само да си представи коментарите на снобите, когато отпият от домашното й вино. Затова се усмихна. — Това е велика идея.
— Няма ли да ме представиш на своята приятелка? — Маргарет не обичаше особено много децата. Е, понасяше ги, но от разстояние. Сега обаче се опитваше да спечели; още време и да остане с Тай.
— О, извинявай. Да ти представя Маргарет Боуърс, а това е Мади Кътър.
— Ти сигурно си малкото момиченце на Дейвид? Баща ти и аз се видяхме вече няколко пътя.
— Без майтап? — Мади се опита да потисне раздразнението си, че я нарекоха малко момиченце. — Може ли да остана за дегустацията? — Обърна се към Тай, напълно пренебрегвайки Маргарет. — Смятам да направя пълен анализ и доклад за това вино, така че искам да участвам в една дегустация.
— Добре. — Той отвори второто бурканче и го помириса. В очите му просветна изненада. — Това тук може и да го изследвам лично.
— Тай? Какво ще кажеш за утре?
— Какво утре?
— Да вечеряме. — Маргарет успя да запази гласа си спокоен. — Има доста много неща за италианските методи, които бих искала да обсъдим. Надявам се, че ще можеш да ме посъветваш, да запълниш пропуските и слабите ми места. Някои моменти са ми доста неясни и мътни. Мисля си, че ако говоря с някой експерт, който ми обясни нещата на английски, а не на италиански, ще ми бъде от полза.
— Добре. — В момента Тайлър се интересуваше много повече от виното на Мади, отколкото от вечерята с Маргарет, затова отиде зад бара и взе една чаша.
— В седем? Имам чудесно мерло, което донесох със себе си от Италия.
— Добре. — Течността, която изсипа в чашата, едва ли беше толкова чудесна, колкото мерлото от Италия.
— До утре тогава. Приятно ми беше да се запознаем, Мади.
— О, да бе, сигурно! — изсумтя презрително момичето, след като Маргарет излезе. — Как ли пък не! Ти си голям заплес, Тай!
— Моля?
— Тя най-безочливо те сваля, а ти като че живееш на друга планета. Ни чул, ни видял!
— Тя не ме сваля и ти не може да говориш подобни неща.
— Мога. — Мади приседна на едно столче до бара. — Жените ги разбират тези работи по-добре от мъжете.
— Може би, но ти все още не си жена.
— Жена съм, защото имам цикъл.
Тайлър тъкмо понечи да отпие, но се сепна от думите й, остави чашата и я загледа.
— Моля?
— Това е биологична функция, ако не си чувал. А когато една жена вече има подобна функция и може да възпроизвежда поколение, значи физически е жена.
— Браво бе! Чудесно. Аз пък не знаех. — Това не беше тема, в която искаше да се задълбочава. — Сега млъкни. — Тайлър отпи глътка от виното и го остави върху езика си. Беше му ясно, че високата киселинност и прекалената сладост се дължаха на захарта, която беше сложила.
Все пак беше успяла да получи вино в кухненска кула, както се бе заканила. Лошо вино наистина, но въпросът не беше в това. — Ти пи ли от тази течност?
— Може би. — Тя остави второто бурканче върху плота.
— Това тук е вълшебното вино. Никакви добавки. Четох как понякога слагат кръв от бик за цвят и плътност. Не знаех откъде да намеря бик някъде наоколо. И освен това звучи много гнусно.
— Ние не одобряваме подобна практика. Малко калциев карбонат ще намали киселинността му, но засега ще го оставим само да отлежи. Освен това за вино, получено в бурканче, никак не е лошо. Браво на теб, хлапе! Да видим. — И като смел мъж, Тайлър пое глътка от вълшебното вино, опита, помириса, преглътна.
— Интересно. Мътно, младо и стипчиво, но все пак вино.
— Ще прочетеш ли записките ми и ще провериш ли графиките, които съм направила?
— Разбира се.
