— Предполагам, че посещението ви е свързано с Антъни Авано — започна Дейвид. — Има ли някакъв напредък в разследването?
— Случаят все още не е приключен, господин Кътър. Какво ще ни кажете за отношенията си с господин Авано?
— Нямах такива, детектив Клермонт — отговори Дейвид и това си беше самата истина.
— И двамата сте били изпълнителни директори на фирмата и сте работели главно извън тази сграда.
— Съвсем за кратко. Аз започнах работа за „Джиамбели“ около две седмици преди Авано да бъде убит.
— За две седмици сте могли все пак да си съставите впечатление — намеси се Магуайър. — Имали сте срещи, водили сте разговори, дискутирали сте работата.
— Така си мислите вие. Ние фактически не успяхме да се срещнем, нито веднъж. Имахме само един разговор, на коледното тържество вечерта преди неговото убийство. Това беше единственият път, когато се срещнах с него лице в лице. Но и тогава не говорихме за бизнес.
Без да обръща внимание на изражението му, Клермонт си записа.
— Защо не сте се срещали?
— Вероятно поради разминавания в програмата. — Тонът на Дейвид беше равен и безизразен.
— Вашата или неговата?
Дейвид се облегна. Не се тревожеше особено за насоката, в която вървеше разговора, нито за недомлъвките.
— Очевидно неговата. Аз направих няколко опита да го открия, всичките безуспешни. През времето между моето пристигане и неговата смърт, Авано не дойде в офиса нито веднъж, поне не и когато аз съм бил тук, нито отговори на телефонните ми обаждания.
— Това би трябвало да ви раздразни.
— Естествено. — Дейвид кимна на Магуаъйр. — Което и изразих по време на краткия ни разговор в избата преди Коледа. Казах му съвсем ясно, че очаквам от него да намери начин да се срещне с мен през работно време. Което очевидно той не успя да осъществи.
— А срещали ли сте го извън работното време?
— Не. Господа инспектори, аз не познавах този човек. Нямах никаква причина да го харесвам или мразя, нямах никакви чувства, нито мисли относно неговата личност. — Дейвид успя да запази гласа си спокоен, както когато трябваше да довърши докрай някоя досадна бизнессреща.
— Разбирам, че трябва да разследвате всички възможности, но мисля, че си губите времето, ако виждате в мен потенциален убиец.
— Вие се срещате с бившата му съпруга.
Дейвид почувства леко свиване на стомаха, но лицето му не промени израза си. Само се приведе леко напред.
— Така е. С неговата бивша жена, а тя вече беше бивша, когато той бе убит. Всъщност е била бивша от мига, в който Авано е започнал да живее официално с друга. Не мисля, че с това съм нарушил някакви правни или морални норми.
— Нашата информация е, че бившата госпожа Авано не е имала навик да се среща с мъже, и то съвсем доскоро.
— Това — обърна се Дейвид към Магуайър, — може да означава само, че не е срещнала мъж, с когото да пожелае да се вижда. До съвсем наскоро, както се изразихте. Намирам наблюдението ви за много ласкателно, но то не може да бъде причина за убийство.
— Ако си изоставена заради по-млада жена, понякога е — подметна Магуайър и видя как очите му заискриха. Охо, значи не се виждат само просто така, реши тя. Тук има доста по-сериозна причина.
— И какво по-точно искате да кажете? — попита настойчиво Дейвид. — Че Пилар е убила мъжа си, защото той е предпочел да живее с друга жена или че е толкова безсърдечна, та се е заинтересувала от друг мъж твърде скоро след като бившият й съпруг е бил убит? Как можахте да измислите подобна глупост?
Очевидно е много ядосан, продължи да го наблюдава Магуайър, но се владее. Точно от типа мъжкари, които спокойно могат да отпиват от виното си и в същото време да забият няколко куршума в събеседника си, без да им мигне окото.
— Ние не обвиняваме никого — продължи тя. — Просто се опитваме да получим ясна представа. Да си изясним картинката.
— Тогава ми позволете да ви помогна. Антъни Авано си е живял живота по свой собствен начин и както му харесва от двадесет години. Пилар Джиамбели е живяла нейния си, до голяма степен много по-почтено. Какво е правил Авано през онази нощ си е негова работа и нищо не свързва Пилар Джиамбели с това. А моите срещи с госпожа Джиамбели са си абсолютно наша работа.
— Вие предполагате, че Авано е имал работа онази нощ. Защо?
— Не предполагам нищо. — Дейвид обърна главата си към Клермонт и се изправи. — Оставям на вас да правите предположения. А сега имам среща.
Клермонт остана на мястото си.
— Знаехте ли, че господин Авано е имал финансови затруднения?
— Финансите на Авано не са моя работа, не ме интересуват.
— Но щяха да са ваша работа, ако засягат „Джиамбели“. Не сте ли се запитвали защо господин Авано ви е избягвал?
— Аз бях външен човек. В началото беше съвсем естествено да очаквам несъгласие и неприемане на моята личност.
— Той ви е мразил.
— Може би. Не сме имали възможност да обсъждаме чувствата си.
Клермонт стана.
— Имате ли оръжие, господин Кътър?
— Не, нямам. Имам две подрастващи деца. В къщата ми няма и никога не е имало оръжие. В нощта, когато Авано беше убит, си бях у дома с децата.
— Те могат ли да потвърдят това?
Дейвид стисна ръцете си.
— Те винаги знаят, когато напускам дома. — Не искаше полицията да разпитва децата му. Не и за подобно нищожество като Авано. — Нямам какво повече да ви кажа, докато не се видя с адвоката си.
— Това е ваше право. — Магуайър стана и изигра онова, което смяташе, че е най-големият й коз. — Благодарим ви за отделеното време, господин Кътър. Ще разпитаме госпожа Джиамбели за финансите на бившия й съпруг.
— Мисля, че вдовицата му знае повече по този въпрос.
Магуайър обаче невъзмутимо продължи.
— Пилар Джиамбели е била омъжена за него доста по-дълго време и притежава част от бизнеса, за който той е работил.
Дейвид пъхна ръце в джобовете си.
— Тя знае по-малко и от вас. — Мислейки за нея, Дейвид направи своя избор и реши да им каже онова, което искаха. — През последните три години Авано систематично е присвоявал пари от фирма „Джиамбели“. По всевъзможни начини, чрез надути заплати, подправени чекове, ваучери за извършени или фалшиви пътувания по лични причини. Не очебийно големи суми и от различни източници, така че да остане незабелязано. Още повече, че при положението, което е заемал, професионално и персонално, никой не би се усъмнил в него и не би поставил под съмнение цифрите.
Клермонт кимна.
— Но вие се усъмнихте.
— Така е. Открих някои от измамите в деня на тържеството и след като проверих няколко пъти сметките, започнах да виждам по-добре картинката. Стана ми ясно, че е правил измами, използвайки своето име, понякога това на Пилар, че дори и името на дъщеря си. Не му е пукало, че ги замесва. Просто е фалшифицирал подписите им. Общата сума е около шестстотин хиляди долара за последните три
